Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Перник отново се разтресе

Трябва понякога да се внимава със средните пръсти Снимка: Явор Николов
Трябва понякога да се внимава със средните пръсти
Костюмите на малчуганите са като на възрастните Снимка: Явор Николов
Костюмите на малчуганите са като на възрастните
Повечето кукери на "Сурва 2013" бяха млади Снимка: Явор Николов
Повечето кукери на "Сурва 2013" бяха млади
Още едни баща и син кукери Снимка: Явор Николов
Още едни баща и син кукери
Сексапил по кукерски Снимка: Явор Николов
Сексапил по кукерски
И такива кукерки гонеха злото в Перник Снимка: Явор Николов
И такива кукерки гонеха злото в Перник
Стена от цвят и звук Снимка: Явор Николов
Стена от цвят и звук
На "Сурва" идват групи от цялата страна, а и гости от чужбина Снимка: Явор Николов
На "Сурва" идват групи от цялата страна, а и гости от чужбина
Последен инструктаж преди старта Снимка: Явор Николов
Последен инструктаж преди старта
Дий! Снимка: Явор Николов
Дий!
"Клипни ми, като ме видиш" Снимка: Явор Николов
"Клипни ми, като ме видиш"
Умората рано или късно взема своето Снимка: Явор Николов
Умората рано или късно взема своето
Някои маски бяха доста нетрадиционни Снимка: Явор Николов
Някои маски бяха доста нетрадиционни
Десетки хиляди хора изпълниха центъра на Перник Снимка: Явор Николов
Десетки хиляди хора изпълниха центъра на Перник
Имаше и "данъчен" Снимка: Явор Николов
Имаше и "данъчен"
В ритъма на хорото Снимка: Явор Николов
В ритъма на хорото
Кукерите са по нашите земи още от предхристиянски времена Снимка: Явор Николов
Кукерите са по нашите земи още от предхристиянски времена
Всяко село има различни костюми Снимка: Явор Николов
Всяко село има различни костюми
Нямаше как да минем и без няколко цигански семейства Снимка: Явор Николов
Нямаше как да минем и без няколко цигански семейства
Танц над тълпите Снимка: Явор Николов
Танц над тълпите
Усмивка! Снимка: Явор Николов
Усмивка!
...ако Костурица прави някога филм с кукери... Снимка: Явор Николов
...ако Костурица прави някога филм с кукери...
И попът напредва към сцената-площад Снимка: Явор Николов
И попът напредва към сцената-площад
Хоро Снимка: Явор Николов
Хоро
Медсестрите са маскараден шлагер Снимка: Явор Николов
Медсестрите са маскараден шлагер
Много вярно послание Снимка: Явор Николов
Много вярно послание
Кукери на градския площад Снимка: Явор Николов
Кукери на градския площад
Кукери на градския площад Снимка: Явор Николов
Кукери на градския площад
Ще се върнем догодина! Снимка: Явор Николов
Ще се върнем догодина!

Няма как да не ги намериш. По тесните улици, покрай напуканите фасади и директно през морето от хора, ритъмът на кукерите сам те търси. Усещаш го още в момента, в който слезеш от претъпкания влак. Има и извънредни композиции за Перник. Все пак, не всеки ден е "Сурва".

Фестивалът на маскарадните игри е може би най-голямото културно събитие в миньорския град. На 22-ото му издание тази година има групи от всички краища на България, а също и от Балканите, както и от екзотични места като Палестина.

Над тълпите се реят цели букети от балони, всеки свободен квадратен метър е сергия, а на всяко ъгълче има по един чичо, който мята кебапчета на скара (колко е вкусна миризмата след цял ден обикаляне!). Едвам се разминаваш в човешкото стълпотворение и вече виждаш огромните маски и шарените костюми. Ясно долавяш ритъма на тъпана, който води кукерите: Туп-Туп-ТупТупТуп! И пак, и пак - докато всичкото зло не бъде прогонено.

Групите танцуват пред сцена на градския площад, като преди това минават половинкилометровата отсечка от общината. Не си мислете, че чакат търпеливо реда си! От двете страни на "главната" може да има въжета и полиция, която да отделя кукерите от десетките хиляди зрители, но само метри по-надолу всичко е едно цяло. Има всякакви - кукери, бабугери, коледари, старци...

Грамадни мъжаги вият снаги в женски дрехи, образи с начеренени лица ни се усмихват широко, баби се разпяват. Покрай всичките, огромни същества със страшни маски подрънкват - докато търсят групата от своето село. Станат ли малко повече, веднага намират ритъма и скачат. Заедно с десетките си звънчета, чанове, хлопатари или както им казват. Дзън-Дзън-ДзънДзънДзън!

Малки и големи се радват на кукерите - директно се присламчват за снимка или обратното: някой мъжага в меча кожа се хвърля върху най-близката девойка. Децата си умират от кеф.

Всъщност не е хич лесно да пъдиш злото. Костюмите са направени от кожи и вътре в тях става адска жега. Маската, чамовете и целият останал звънящ инвентар понякога тежат по 50 килограма. След цял ден в костюма, си е бая умора. Кукерите са хора всякакви - от едно село можеш да видиш стара баба, синът й и неговите деца. Традицията се предава от поколения. Сред младите кукери има и хубави девойки. Хлапетата са най-готини, докато дрънчат в своите малки костюми.

Баба Елена от с. Василица вече 40 години участва на маскарадни фестивали. Освен нея са дошли 50 човека, а един от тях е внукът й, който е кукер. "Другият иска, ама е на работа", обяснява ми жената. Костюмите на всички са ръчно правени и някои са на повече години от хората, които ги носят. Кукерите от с. Дъбене носят огромни пояси от "лопатари", една от бабите ги издава, че носят по 70 - на толкова градуса ракия пиели. Анасонлийката им е много пивка, пък нека да не е чак толкова люта...

Групите една след друга влизат в централната улица. От двете им страни по три етажа публика се радва и маха. За пред тях мъже стават мечки или волове, жени засукват мустак, в карнавално темпо се движат "данъчен", "фотограф", безброй цигански семейства, магистрални жрици и медсестри и подвижна скара, а поп в расо прави пародия на водосвет. Никой не се пести за последното представление - шоуто си тече в движение. Отнякъде се появяват и музиканти, около тях се вият хора. Всички тъпани отмерват ритъма: Туп-Туп-ТупТупТуп!

Градският площад е сцена. Леко скучаещ глас от уредбата съобщава откъде идва всяка група, на какви фестивали е участвала (в България хич не са малко!) и какво е печелила. След което кукерите се разгръщат и разбираш, че изпълненията от тясната уличка преди малко са били скромна разгрявка. Едва когато видиш сред пространството грамадните маски, можеш да усетиш езическия  чар на обичая. Някои групи залагат на хореография, други правят сценки със сватба, поп, мечка и крайно пиперлив хумор. Всички обаче влизат и напускат площада с песента на чановете...

Минаваме зад въжетата, през публиката и встрани от сцената... за да влезем в друга. Навсякъде около нас има мъже и жени, на поне още две организирани сцени се танцува. Заслушваш се и не можеш да сбъркаш - Перник отново се тресе. Този път кукерите гонят злото: Дзън-Дзън-ДзънДзънДзън!

 

Най-четените