Точно когато електронната денс музика изглежда изживява своя велик момент в Щатите, Daft Punk предупреждават, че жанрът има нужда от нещо повече, за да оцелее на върха.
Основателите на Daft Punk Тома Бангалтер и Ги-Манюел дьо Хомем-Кристо в много отношения поставиха началото на вълната от денс и дъбстеп, а звезди като Скрилекс и Неро им дължат кариерите си.
С поредица от базирани на хаус албуми и вдъхновяващо турне през 2006-7 г., Daft Punk предизвикаха третата голяма вълна денс музика, откакто рейв манията заля Европа в края на 80-те.
Но в песента Touch от последния им албум Random Access Memories, Пол Уилямс се вживява в ролята на робот, който си търси душа. „Почти, ме убеди, че съм истински", пее той, но „Имам нужда от нещо повече".
Бангалтер е споделял в интервюта, че електронният денс също има нужда от „нещо повече", ако очаква да се задържи на върха. В последните две години, това е най-бързо разрастващият се музикален стил в Америка, след като десетилетия беше пренебрегван.
Непоносимостта към жанра датира още от 70-те, когато фланелки с надпис „Диското не струва" станаха популярни сред рок бригадите при излизането на емблематичния филм „Треска в събота вечер".
През 80-те чикагският хаус и детройтското техно си останаха ъндърграунд в родината си, въпреки че помогнаха за създаването на мащабна европейска рейв сцена, която процъфтява и до днес.
През 2000 г. пък в Чикаго беше приета станалата известна като „анти-рейв" мярка, при която собственици на имоти, промоутъри и диджеи вече подлежаха на глоби до 10 хиляди долара, ако участват в нелицензирано денс парти.
Нагласите се обърнаха
Колко голяма може да е разликата десетилетие по-късно! Денс сцената вече не е на ръба на закона, а е напълно легитимна като организация, промотиране и охрана на събитията.
Сега професионалисти в костюми движат бизнеса, публиката се е разраснала неудържимо, мащабни денс фестивали като Electric Daisy Carnival редовно събират по 300 хиляди фенове и логично, големите пари потекоха.
Основателят на фестивала Electric Daisy Паскуале Ротела признава, че е получавал оферти от по 120 милиона долара, за да продаде компанията си за промотиране, но той е предпочел да задвижи дългосрочно партньорство с рок промоутъра Live Nation, което може да докара денс музиката до най-големите стадиони и амфитеатри в САЩ.
Ясно е, че електронната музикална сцена притежава наелектризираща енергия, пред която голяма част от съвременния рок и хип-хоп звучи по-скоро уравновесено.
А през последните няколко години на фестивала Lollapalooza, денс шоута като тези на Bassnectar и Калвин Харис не отстъпват по популярност на рок изпълненията, вихрещи се по същото време на околните сцени.
Престанаха да рискуват
Денс стилът никога не е бил такава комерсиална сила в Щатите, може би с изключение на кратката диско мания в края на 70-те. Но може ли сегашната вълна да се превърне в продължителна доминация на жанра?
Наскоро иноваторите в областта Ричи Хоутин и Джоел Томас Цимерман, известни като Deadmau5, отправиха някои важни предупреждения.
Те се оплакаха от сравнително лесния за постигане звук на електронния денс. Достъпността на софтуерите за създаване на бийтове позволява на всеки, който инвестира 1000 долара, да си запише дъбстеп песен директно в спалнята.
„Сега всичко е достъпно моментално", казва Хоутин. „Вероятно електронният денс е толкова популярен, защото е много хомогенизиран".
Нормално е съчетанието от популярност, достъпност и сравнително евтина технология да изцеди всяка иновация.
Хоутинс твърди, че в началото големите имена в клубната музика не знаели какво правят. Просто сами се научили да използват евтиното електронно оборудване и създали от него звук.
Днес, когато този звук бива усвояван и копиран непрестанно, поемането на рискове в жанра е намаляло. Нищо чудно, че Daft Punk проявяват скептичност - всеки фен на електронния денс би трябвало да го прави.
В края на краищата, продължителните тенденции в поп музиката този век са били изграждани върху смесицата от новаторски звук и страхотна песен, направена с него.
В Random Access Memories, Daft Punk са потърсили душата на денс музиката и са се върнали към пионери като Найл Роджърс от Chic и музикалния продуцент Джорджио Мородер.
Ще успее ли електронният денс да произведе класическа песен като Good Times на Chic, Little Fluffy Clouds на Orb или Setting Sun на Chemical Brothers, които дефинираха предишните ери на денс жанра? Ако не успее, вълната електронен денс ще продължи кратко.
А може би Get Lucky е такава песен?
