Третото прераждане на Христо Йовов | sportcafe.bg
Sportcafe logo

ХрИстовата възраст

Ивайло Стоименов 19.05.2011, 16:53 (обновена 21.05.2011, 10:16)

1 от 5 снимки Назад Напред

Левски - Славия

Снимка: © Sport1.bg

Йовов заби два гола на Славия и играе все едно отново е на 17!

Христо Йовов е интересен футболист.

Петте му гола в последните шест мача на Левски и представянето му като цяло напомниха за Детето, в което през 1995 г. публиката на Левски припозна наследника на незабравимия Гиби.

На Христовата възраст - 33 години, изглежда, че крилото, носещо името на Божия син, възкръсва за втори път за футбола, което ще рече, че през пролет 2011 ставаме свидетели на третото Йовово прераждане.

Той изгря на 17 години, правейки чудеса с топката, а след това тръгна надолу като много други рано вкусили от славата момчета.

После замина за Мюнхен, но се върна бързо, мина през Локомотив (София) и Литекс, където се наложи в националния отбор. След това на 27 години изглеждаше свършен за футбола, когато го прибраха в родния Левски, а даже и сам откупи правата си от Гриша Ганчев.

Вторият му период на "Герена" започна трудно - не беше играл дълго време и закономерно не получи веднага доверие като титуляр. Публиката го прие радушно, а голът срещу Олимпик (Марсилия) в груповата фаза на Купата на УЕФА му донесе нов прякор - Бижутера, заради филигранното майсторство, с което прехвърли световния и европейски шампион Фабиен Бартез, и откри пътя към приказното от съвременна гледна точка достигане на български отбор до четвъртфинал в Европа.

Отново Ицо беше на върха и играеше като прероден, върна се и в националния. Този ренесанс обаче продължи сравнително кратко - след края на историческото първо българско участие в Шампионската лига Левски спечели задължителната си титла, но Бижутера и връстниците му Телкийски и Бардон изглеждаха уморени от успехите и като хора, които вече нямат много, което да дадат на отбора.

Така половин сезон по-късно над-30-годишните полеви играчи в отбора (включително и капитанът Топузаков) бяха продадени в отбори от Кипър и Израел (Йовов отиде първо в Арис, а след това и в Аполон от град Лимасол) като това изглеждаше като един тих завършек на бляскави кариери.

За добро или зло, мина около година и в Левски решиха, че са сбъркали с това решение и прибраха обратно ветераните си. Единствен от четиримата Йовов остана в отбора и до днес, като впоследствие дори бе избран за капитан.

В началото на третия си "син период" нападателят също не бе убедителен, името му стана синоним на пропуски от чисти положения, което доведе и до експериментите с поставянето му в центъра на халфовата линия - включително и като дефанзивен полузащитник, които се характеризираха с променлив успех.

Преследваха го и контузии, заради които не можеше да влезе във форма, и на 33 изглеждаше повече като предстоящо попълнение в треньорския щаб, отколкото като действащ футболист.

Така в края на април последният му гол датираше от септември в IX кръг срещу Берое и изведнъж отново нещо му стане - започна да ниже гол след гол, кой от кой по-майсторски.

Възраждането на Йовов означаваше и възраждане на Левски и "сините" отново започнаха да мечтаят титла, от която сами се отдалечиха прекалено много още в късната есен на 2010.

Но въпреки че е нужно повече от едно чудо те да станат шампиони, наред с голмайстора Гара Дембеле, техният капитан е най-силният им играч в момента и играе сякаш отново е на 17.

Този късен Христо също така печели симпатии и с улегналото си и интелигентно присъствие, което няма нищо общо с Детето от 90-те. Говори се и че в момента се чуди дали да приеме предложението за удължаване на договора си с Левски за още една година, защото обмисля да се кандидатира за кмет на родния Своге.

Изобщо, интересен човек е Христо Йовов...

Oще: а група  българия  левски  пирин  славия  сливен  христо йовов 



Видео