Приключи ли битката между Фъргюсън и Венгер? | sportcafe.bg
Sportcafe logo

Приключи ли битката между Фъргюсън и Венгер?

football.ua 14.12.2010, 14:36 (обновена 15.12.2010, 17:16)
Венгер - Фъргюсън

Снимка: © Getty Images

Арсен Венгер и Алекс Фъргюсън вече не са толкова непримирими съперници

Висшата английска лига не познава друго такова съперничество като това на Манчестър Юнайтед и Арсенал. В него се отразява голямата битка между британския мениджър, работещ по добрата стара, изпитана с времето система и чужденеца от Европа, който не се притеснява да променя този футбол, макар и да не обявява това на всеослушание.

Тя води началото си отдавна, от един загубен от сър Алекс и неговият тим двубой от Арсенал на малкоизвестният тогава френски мениджър. Словестната война, която започна с този мач обаче продължи с години. Едва ли шотландецът още тогава е виждал във Венгер пряк съперник. По-скоро това бяха нападки срещу новите тенденции, дошли с този треньор. Но така се роди голямото противопоставяне.

Двамата са постоянни фигури, несменяеми в клубовете си вече дълги години, което е уникално явление за английския футбол в наши дни. Работили са с различни поколения играчи, звезди и герои, олицетворяват цяла епоха, последната страница, на която изглежда вече прочетена.

Арсен Венгер направи истинска революция в английския футбол. Сър Алекс Фъргюсън в същото време е последният представител на старата школа и прекрасно разбира това.

И ако по количеството спечелени титли Венгер губи битката, то той все пак удържа победа. Английският футбол стана по-разнообразен. Венгер проправи път на Острова не само за чуждите треньори, но и за новите идеи. Старите канони на британския футбол бяха разрушени. Почти десетгодишното съперничество на отборите на двамата мениджъри се превърна в основа за изграждането на нови.

Сета Венгер и Фъргюсън стигнаха до момента, в който спокойно могат да си подадат ръка и да изпият по чаша вино след мача. Какво ги обедини?Най-вече фактът, че са исторически личности за целия английски футбол, продължителната работа в двата клуба, титлите, уважението, ненавистта, любовта.

Именно на Фъргюсън се отдаде възможността да намери баланс между старото и новото, между доброто и лошото. Шотландецът се оказа по гъвкав, което до някъде е главният фактор за голямото му превъзходство.

В същото време Венгер максимално се е вглъбил в собствената си философия, която накрая го подчини до толкова, че французинът почти презира всякакви други методи във футбола. Но даже и тук има обща точка - и двамата обаче работят на принципа „правя каквото искам" и не признават никакви авторитети.

За истинското съперничество между „червените дяволи" и „артилеристите" може би е по-правилно да се говори в минало време. Още преди години двубоят загуби оспорвания си характер, а опита да бъде възроден се роди най-вече от носталгията и от изкачването на отбора на Венгер на първо място във временното класиране.

Изисканите изказвания в пресата, шегите по адрес на другия, схватките на футболистите в помещенията по трибуните бяха илюстрация на войната, която се вихреше в продължение на много години. Всеки удволетворяваше собствените си амбиции и амбициите на своя клуб, но противопоставянето беше глобално и всъщност не излъчи категоричен победител.

Сега дори двата тима да останат в битката за титлата до последния кръг е ясно че войната е стигнала до своя край. Парите на Роман Абрамович и на арабските шейхове отвориха нова глава в огромната книга на историята на английския футбол. Нищо че те са само допълнение около играта, която всъщност създава такива велики личности. А те от своя страна я направляват за години напред.

Oще: алекс фъргюсън  арсенал  арсен венгер  висша лига  манчестър юнайтед 



Видео