Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

А баба Илийца всъщност е баба Пена

Усмивки от едно пътешествие с деца из Северозапада

Ето и обещаният втори пътепис от победителите в нашата игра "Покажи България на децата си". Семейството на Радостина Георгиева-Цанкова от София, съпругът й и двамата им сина на 6 и 12 години пътуваха на 8-9 октомври в избрания от тях маршрут - София-Белоградчик -Магурата-Видин-Враца-София.

През последния уикенд, благодарение на Webcafe, Dacia Duster и TBI Credit, успяхме да покажем на нашите деца красотата и величието на Северозападна България. Маршрутът, по който поехме, беше Белоградчик - пещера Магурата - Видин - пещера Леденика и връх Околчица. Избрахме го, защото никога не бяхме ходили в тази част на страната.

По принцип се приготвяме за път много бързо. Нужни са ми около 30 минути, за да стегна цялото семейство за път, тъй като много обичаме да пътуваме и треската от заминаването ме кара да съм концентрирана и целенасочена в стягането на багажа.

Пътят беше мокър, защото два дни валя, но бяхме в "Дъстър"-а - топла, комфортна и сигурна на пътя кола. Поехме към 9 часа сутринта в събота към Белоградчик. Пристигнахме при крепостта към обяд, където ни посрещна силен вятър и дъжд.

Но те не ни попречиха да изкачим всички стъпала в крепостта, както и децата да погледнат през процепите за наблюдение от крепостните стени. Преди да я посетим, а бяхме гледали само на снимки - и бяхме гласували, за да я включат в новите чудеса на света. А след обиколката наистина смятаме, че крепостта в Белоградчик заслужава да бъде там. По чудесен начин са съчетани създадените от природата феноменални скали и изградената от човешки ръце крепост.

След разходката - отново на уютната "Дачия" и потеглихме към пещера Магурата. Малкият ми син Борис попита дали не можем да влезем с джипа в пещерата. В 14 часа влязохме (без джипа!) и пред нас се разкри приказката на чудните скални образования.

В три зали от Магурата човешки крак не стъпва

Сталактити, сталагмити и сталактони си правеха шега с очите на посетителите, напомняйки на най-различни фигури - двама братя, паднал бор, топола, медуза, вкаменен водопад и други. Интересен факт е, че сталактите и сталагмитите растат с 1 см за около 100-150 години. Температурата в пещерата е постоянна - целогодишно е 12 градуса. В една от нишите - Меча дупка, са открити скелети от пещерна мечка.

Екскурзоводът ни разказа, че в пещерата живеят четири вида прилепи. Борис така се изплаши, през цялото време питаше дали ще ни нападнат. Преходът в пещерата е дълъг 1.5 км, но с разказите на екскурзовода се преминава неусетно.

Има три зали, в които не се влиза. Едната от тях е Слънчевата зала, където климатът е сух и в нея са оригиналните пещерни рисунки - са едни от най-интереските шедьоври на първобитното изкуство на Балканския полуостров. При рисунките не се влиза, тъй като издишваният от нас въглероден двуокис ги разрушава.

Другата зала е бившата Тържествена зала - тя е била превърната в болница - пещерен санаториум "Магура" с 30 легла за лечение на болни от бронхиална астма през 1974-75 г. Третата зала, в която не се влиза, е затворена за отлежаване на вината на винарна "Магурата".

Излязохме от Магурата като от приказка. Но след изхода приказката свърши. Оказа се, че шофьорът на атракционното влакче, което трябваше да ни върне до паркинга, си е заминал.(Защо ли? През работно време...). Някакъв човек ни предложи да ни "метне" с колата до паркинга и по пътя "ще се разберем за цената", но времето беше с нас - дъждът беше спрял.

Походихме около два километра и като че ли стана по-добре, че не работеше влакчето, защото нямаше да можем да се насладим на багрите на есента. Децата събираха листа и се надпреварваха кой ще ми донесе по-интересно оцветено листо от магьосницата есен.

Крепостта "Баба Вида" и куклите в човешки ръст

Поехме към Видин. Там до самия Дунав се озовахме пред крепостта "Баба Вида". От надписите научихме, че Вида е била дъщеря на български болярин. Много мъже са я искали за жена, но тя отказвала и след смъртта на баща си построила замъка и се затворила в него.

Замъкът е единствения запазен от крепостите в крайдунавските градове, защото е останал по-встрани от сраженията при многобройните руско-турски войни. Само казвам на всички, които решат да я посетят, че в някои от залите има кукли с човешки размери, които здравата ни изплашиха. (Включително и скелет и каторжник, ковач, както и двама прабългари, които седят на каменна маса). Когато не очакваш да видиш подобно нещо и то ти се изпречи изведнъж пред очите, не е приятно. От крепостта показахме на децата румънския бряг, както и остров в реката.

След дългия ден се настанихме в хотела и усетихме, че сме много гладни. От многото емоции бяхме забравили да ядем (освен солети и кроасани в колата). Отидохме на ресторант, в който децата си поръчаха пици. Като им ги донесаха, от чиниите се усмихваха весели човечета, пиците бяха гарнирани със зеленчуци, така че да приличат на усмихнати лица.

На "Радецки" с гръм

Легнахме си рано - за да събудим рано, готови за нови подвизи. Сутринта решихме, че имаме достатъчно гориво, благодарение на малкия разход на колата, и решихме да си удължим маршрута, като отидем и до Козлодуй. Там посетихме реплика на кораба "Радецки".

Човекът, който ни разведе през кораба, беше истинска енциклопедия по история на България. Корабът е построен като точно копие на легендарния за нашата история параход, от който Ботев и четниците му са слезли на Козлодуйския бряг. Запазена е и мастилницата, с която си е служил капитанът на кораба, изложено е и копие на писмото на Ботев до жена му Венета и дъщеря му Иванка.

Корабът е построен през 60-те години с помощта на 1 200 000 български деца, които са предавали желязо, билки и стара хартия, за да съберат необходимите за построяването средства. Нашият гид отвори всички помещения, за да надникнат в тях децата и беше много радостен, защото каза, че много, много рядко тук идват семейства с деца.

Да, наистина Козлодуй е далеко от много български градове, но си заслужава да се види началото на героичния подвиг на Ботевата чета.

В Леденика дайте воля на въображението си

След Козлодуй поехме към пещерата "Леденика". Тя не беше покрита с обичайната си ледена покривка, откъдето идва и името й, но въпреки това е много красива. По-малка е от Магурата, но заслужава да се види. Температурата в първите две помещения е променлива, но в останалите е постоянна и целогодишно е 7 градуса.

И в нея има причудливи образувания - може да се види с малко повече въображение дядо Коледа и Снежанка, Тодор Живков, Иван и Андрей (или две селски клюкарки), соколът, главата на великана и други. Всеки може да даде воля на въображението си.

Екскурзоводът беше голям зевзек, надяваше се някой голям "грешник" да се заклещи из пещерата и да го черпи бира, ако го освободи, от прегръдката на скалите. В пещерата живеят 25 прилепа от 3 вида, като водачът ни каза, че вече спят зимен сън. Даже ни показа един заспал, след което Борис се успокои и продължи смело напред.

При обиколката се стига до едно малко езеро с дълбочина не повече от половин метър, за което легендите разказват, че е "вълшебно" и изпълнява желания. За жалост не дават да се правят снимки, тъй като само в Леденика живее насекомо, наречено светломразец, което е вписано в Червената книга. Ако се изнесе на дневна светлина, насекомото умира след две минути.

Разхождайки се из Леденика, забелязахме, че има много изпочупени сталактити и сталагмити. Разрушили са ги хора, които не разбират, че за един единствен миг чупят нещо, което природата е градила хилядолетия. На изпочупените образувания се виждаха тъмни и светли кръгове, които наподобяват годишните кръгове на дърветата. Големият ми син полюбопитства какво означават кръговете и екскурзоводът обясни, че те отразяват сухите и влажните периоди, през които е минало изграждането на пещерата....

След пещерата поехме към връх Околчица - лобното място на Христо Ботев. Там ни посрещна гъста мъгла и дъжд, но отидохме до паметника, на който прочетохме великите стихове на Ботев:

"Настане месец, вечер изгрее,

звезди обсипят сводът небесен,

гора зашуми, вятър повее,

Балканът пее хайдушка песен."

Баба Илийца е баба Пена всъщност

Видяхме и къщата на баба Илийца - героинята на Иван Вазов от разказа "Една българка". Къщата се намира в подножието на връх Околчица в село Челопек. Не знаехме, че баба Илийца е действителен човек и наистина е помогнала на един от четниците на Ботев. Родена е около 1820 г. и е починала година след Освобождението на България от османско иго.

Четникът, на когото е помогнала, като го е скрила в гората, се върнал след Освобождението да й благодари, но тя вече била починала. Внучето, което в разказа жената разнася болно до Черепишкия манастир, се казва Дано и е оздравял и живял до дълбоки старини.

На едната стена в къщата са закачени схеми с родословното дърво на Баба Илийца (истинското й име е Пена, а мъжът й се е казвал Илия), като наследниците й са над 350. В реставрираната къща са запазени софрата и три трикраки столчета, които е използвало семейството през XIX век.

Това беше и последната спирка от нашето пътешествие.

Завърнахме се в София, изпълнени с емоции и с прекрасни впечатления от всички кътчета на България, които посетихме. А на всички мои приятели ще кажа - закачете си усмивките на лицата и покажете България на децата си.

 

Най-четените