Брюксел ни дава 55 млн. евро за газови байпаси
"Набуко" трябва да доставя годишно по 31 млрд. куб. м газ на Европа
Европейската комисия обявява днес втората група енергийни проекти, които ще получат финансиране от плана за възстановяване на европейската икономика. Сред тях са и проектите за свързване на газопреносната система на България с Гърция и Румъния.
Належащата нужда от тях възникна при продължилата две седмици газова криза през януари 2009 г., когато - заради поредния спор между Кремъл и Украйна, България и още няколко европейски страни бяха отрязани от руското синьо гориво. Зависимостта на страната ни от вноса на руски природен газ е близо 90%.
45 млн. евро са предвидени за газовата връзка България-Гърция, други 10 милиона евро - за връзка между България и Румъния. 200 милиона евро ще бъдат отпуснати и за начално финансиране на газопровода "Набуко", който ще транспортира каспийския газ до Европа през Турция. Сумата ще бъде разпределена между страните, през които ще примине тръбата, сред които е и България.
Връзването ни с Гърция става през Солун, където днес се подписва учредителният договор на компании от Гърция, България и Италия. Те ще поемат планирането, изграждането и търговската експлоатация на тръбата, която ще свърже газопровода Гърция-Италия с газопреносната мрежа у нас през Комотини-Хасково.
В компанията акционери с равни дялове ще бъдат държавният ни Български енергиен холдинг (БЕХ) и IGI Посейдон, в която участват наравно гръцката държавна газова компания ДЕПА и италианската „Едисон".
Действията на Брюксел показват, че общността се стреми да намали зависимостта си от вноса на руски природен газ, който покрива 1/4 от нуждите й.
„Набуко", сочен за такава европейска алтернатива, е на път да си осигури първия газов договор - с Туркменистан. Става въпрос за закупуване на 10 млрд. кубични метра годишно от бившата съветска република - единствената страна в Централна Азия, разполагаща с достатъчно ресурси, за да задоволява нуждите на Европа години напред.
През юни 2009 г. „Бритиш петролиъм" утрои газовите резерви на страната в своя годишен статистически преглед на енергийните запаси в света и така я нареди на четвърто място в света след Русия, Иран и Катар. В недрата на Туркменистан са заключени запаси от 7.94 трилиона куб. метра газ според доклада на БП.
Европейското производство на природен газ спадна и Старият континент е все по-зависим от вноса. Износът на Великобритания от Северно море намаля с 14% от миналата година, показват данни на британското министерство на енергетиката и климатичните промени.
Затова и Европа търси пътища за нови доставки, които да не се контролират от Русия.
Проектът "Набуко" е за 7.9 млрд. евро (около 11 млрд. долара) и се оглавява от австрийската OMV. Тръбопроводът е проектиран за пренос на близо 31 млрд. кубични метра газ на година през Турция. Предвижда се строителството му да започне през 2011 г., а първите количества синьо гориво да потекат през 2015 г. Партньори в проекта са унгарската „Мол Нирт", германската RWE, българската компания "Булгаргаз", румънската „Трансгаз" и турската "Боташ".
Газ от Набуко след 3 до 5 години
Строежът на газопровода "Набуко" трябва да започне до края на 2011 г., съобщи в София говорителят на консорциума, управляващ проекта - Кристиан Долезал. Според Долезал, ако всичко върви по план, по тръбопровода ще потече газ през 2013 г. Според анализатори на агенция Блумбърг обаче това ще стане не по-рано от 2015 г. През тази година трябва да бъде завършен окончателният инвестиционен план и да се осигури финансирането. По думите на говорителя на "Набуко" тръбата ще се пълни от три източника на синьо гориво - северните полета на Ирак в кюрдските региони, находищата в Азербайджан и Туркменистан. Долезал заяви, че газопроводът ще отвори възможности за много нови инвестиции - освен самата тръба. По трасето могат да се направят хранилища и газови хъбове, каза той, като посочи, че Турция може да се облагодетелства от двете.
Европа 2020
Европейската комисия ще представи и дългоочакваните си предложения за нова икономическа европейска стратегия, тъй като финансовата криза показа необходимостта от по-силна икономическа координация между страните от общността. За това настоя и първият президент на ЕС, избран по силата на Лисабонския договор – Херман ван Ромпуй. Кризата извади наяве фундаментални слабости, които не можем повече да игнорираме, заяви председателят на ЕК Жозе Барозу. Червената линия, според него, са растящите дефицити на европейските страни, които поставят бъдещето на общността на риск. Европейската комисия се надява да убеди страните-членки в необходимостта да приемат петте цели на общността, чийто хоризонт е до 2020 г. Тогава ЕК се надява да види следната картина: 75% от населението на общността на възраст между 25 и 64 години да има работа, 3% от брутния вътрешен продукт (БВП) на ЕС да се инвестира в технологии, иновации и развитие, и успешно изпълнение на една от големите цели – съкращаване с 20% на емисиите въглероден двуокис. Освен това европейските лидери се надяват след 10 години 40% от младежите в ЕС да имат бакалавърска степен, и с 20 милиона да са намалели европейците, които са на прага на бедността.
Реклама
|
|
|
Още от Новини
-
Замесиха единия брат Царнаев в тройно убийство
ФБР гръмна другия заподозрян
-
Зам.-шеф на ДАНС хвърли оставка заради "достойните прокурори"
Димитър Йорданов поел "моралната отговорност"
-
БСП и Орешарски получиха мандата
Ще имаме правителство на 28 май
-
Вторият кабинет на Бойко Борисов трая минута
И мандатът отива в БСП



Коментари 0 Facebook коментари 0 Най-старите отгоре
» Вашият коментар