Шест неща, които научихме от уикенда в А група | sportcafe.bg
Sportcafe logo

Истинското лице на българския футбол

Петър Хераков 01.11.2011, 15:24 (обновена 02.11.2011, 13:46)
Левски срещу ЦСКА

Снимка: © БГНЕС

Дербито между Левски и ЦСКА беше на нивото на мач от Б група

Истинското лице на българския футбол

Клишето, използвано от хората от по-старото поколение е, че Левски и ЦСКА са витрината на българския футбол и неговоте лице пред останалия свят. И ако приемем, че това е така, вечното дерби наистина представи най-ясната картинка за това, което се случва в него. Ако приемем, че все още е футбол, защото човек само може да се чуди дали тук не се играе някаква ужасно сбъркана разновидност.

Страхливо, на ходом и със задължителното условие на всеки три паса един (най-често този напред) да е неточен. Също така голмайсторът на първенството да прилича на оригиналния Роналдо (но по шкембето), а съдията на мач номер едно в тази версия на играта да е арогантен некадърник. Но всичко по реда си.

Дербито беше на нивото на мач от Б група

Авторът на тези редове не се гордее със следващото, но е факт - той сигурно е един от тримата, изгледали от началото на край Вечното дерби и дербитата за оцеляване - Видима-Раковски - Светкавица и Калиакра - Ботев. И ако изключим стадионите, останалото бе на едно ниво. Безобразно ниско темпо, страх да не получиш гол, точни подавания единствено назад. Единствената разлика идваше от някои футболисти, а не от някаква отборна игра.

Примерно ако Ботев Враца имаше Мюлдер (което няма как да стане, защото там ще го бият в центъра на града) сигурно щеше да спечели. Или пък ако Мишел Платини играеше за Калиакра.
На фона на синьо-червената мъгла, това което направиха Литекс и Лудогорец седмица по-рано бе почти класика. Високо темпо, комбинации с едно-две докосвания при това на скорост, почти като истински футбол.

Таско Тасков е поредното недоразумение

Не защото е помогнал на ЦСКА или Левски. А защото критерият му куца. И защото говори твърде много - Бандаловски бе първият, който го обвини в това, но той пак се измъкна, ръсейки и тогава бисери за оправдание. Но Тасков, ако беше съдия на място щеше да покаже пет червени картона. Но той пожали Галчев в началото, а след това пожали и Милиев, и Грийн, и Галчев (отново), и Янчев и Костадин Стоянов. Просто спестявайки втори жълти картони за нарушения, за които показа първи на въпросните фигури.

Най-доброто доказателство обаче за страха на арбитъра дори не бяха спестените червени картони - да кажем, че е решил да се прави на добър (или има такива указания). Обаче защо не показа дори жълт картон на национала Стоянов при положение, че той прави нарушение, когато е последен в защита? А, да... защото още един картон означава наказание, а той е психически нестабилен и трябва да се пази крехкото му здраве.

Нищо няма да се оправи докато властва лицемерието

Ясно е, че от Левски да бучат по съдията е смешно - отборът изигра поредно безобразно дерби. Дори по-слабо от онова 0:0 преди две години, когато сините поне имаха цел - да не загубят и я постигнаха. А сега дори и такава нямаше. Ясно е, че и съдията е смешен. Но щеше да направи доста добро впечатление, ако и от ЦСКА бяха казали: „Ами да - Ние сме слаби, Левски е по-слаб, а съдията - най-слаб." Защото от червеният лагер сигурно щяха да ореват орталъка, ако Милиев или Грийн случайно бяха изравнили резултата, защото е трябвало да бъдат изгонени, а с човек по-малко е друго и така нататък.

Да не говорим за другите клишета, че „победата в дербито била по-важна". Че е важна, важна е. Ама с такава игра е напълно лишена от смисъл, освен за тийнеджърите, които се плюят по форумите. Защото е ясно, че крайният резултат после пак ще е в полза на Стяуа, Спартак Търнава, Жилина и все по-дългият списък от подобни герои.

Джамбазки ще иска да играе по-често с Локо София

Атанас Джамбазки сигурно е бил на седмото небе, когато е видял кой ще е първият му съперник начело на Литекс - Локомотив София. Същият отбор, срещу който той взе първата си и последна победа начело на Ботев (Враца). И единственият клуб от последните шест, срещу които игра Ботев, позволил му да отправи повече от два точни удара (общо срещу Калиакра, Черноморец, Лугодорец, Миньор и Литекс врачани имаха пет точни удара).

При това Ботев имаше огромен късмет срещу Локомотив - серия от греди и пропуски на Преслав Йорданов оставиха резултата 0:1. Вторият епизод, игран в понеделник, не се различаваше особено, макар че железничарите вкараха гол. Но той си остана единствен и недостатъчен, въпреки безобразната игра на Литекс в защита и невероятният брой подаръци за "червено-черните". След време обаче тези неща ще се забравят, а ще останат резултатите. А поне според тях Джамбазки би искал да играе с Локо (София) по-честичко. През уиекенд, ако може.

Светкавица изпусна вторият си най-добър шанс за победа през първия полусезон

Нещата се нареждаха перфектно - нов треньор и слаб съперник. При победа разликата в класирането ставаше само една точка и надеждата за шокиращо оцеляване изведнъж щеше да се събуди. Още повече до края на полусезона предстоеше и най-добрият шанс за първа домакинска победа - срещу винаги готовата на изненади добра стара Славия. Тогава ситуацията се промени. И то в положителна посока - централният защитник на Видима-Раковски Самет Ашимов бе изгонен. И Спасов рискува - това бе моментът на истината - две офанзивни смени на почивката и Светкавица тръгна напред.

За съжаление, тук някъде приказката се обърка. Шоколаров и Тауакол не успяха да помогнат, а за капак Александър Бранеков вкара и гол за севлиевци. Наистина, златен шанс бе пропилян. Но кой знае - ако Славия е в добро настроение, а Левски продължава да е толкова безобразен, не всичко е загубено.

Oще: а група  атанас джамбазки  левски  светкавица  таско тасков  цска 



Видео