Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Бирата на монасите на Св. Бенедикт

След 800 години един манастир се вдига с хоросан - и бира... Снимка: Getty Images
След 800 години един манастир се вдига с хоросан - и бира...

За трапистките монаси от абаството Ню Клерво, животът им следва правила, съществуващи от векове. Те прекарват дните си на полето, а нощите в мълчание. Те се събират на молитва седем пъти дневно, като първата е в 3:30 сутринта. В много от делата си те все още се ръководят от създадения през VI век Закон на св. Бенедикт - но нито една от 73-те му глави не се отнася до сегашните им усилия.

Бенедикт не предлага мъдри слова как монасите да намерят средства да изпълнят най-страстното си желание: възстановяването на средновековен манастир от купчина камъни, които американският магнат Уилям Рандолф Хърст е докарал от Испания. Също така светецът запазва мълчание и по въпроса за договарянето на сделки с големи пивоварни.

Двадесет и тримата монаси в селското абатство северно от Чико са опитни винопроизводители - тяхното Poor Souls Petite Syrah е носител на награди - но до скорошното споразумение с пивоварната Sierra Nevada единственото, което са знаели за бирата, е как при случай да я пият.

Но те се учат бързо

В партньорство с монасите Sierra Nevada догодина ще пусне на пазара бира, която ще отдава почит на световноизвестните европейски трапистки бири. Пивото също така ще подпомогне Ню Клерво, доколкото фирмата ще налее част от приходите от съвместното начинание в проекта за възстановяване на манастира. Sierra Nevada също така ще обучи отец Томас Дейвис, 77-годишният почитан абат на Ню Клерво, за "сетивен професионалист" - дегустатор на бира, който различава фенолите от естерите.

Съюзът е сключен едва миналата година, когато монасите се свързват с пивоварната, която е една от най-големите компании в Чико. "Потърсихме ги за набиране на средства," споделя Дейвис, който също така изпълнява задълженията и на шофьор на мотокара на абатството. "Чувствах се изключително странно."

Какво значи странно в сага, траеща повече от 800 години?

През 1190 г. монасите започват да строят манастира Санта Мария де Овиля на около 150 км североизточно от Мадрид. В продължение на векове комплексът процъфтява, но през 1835 г. е изоставен и започва да се руши. Добитъкът на местните хора започва да броди им църквата. Залата на съвета на ордена - където ежедневно са се чели глави от Закона на Бенедикт - се превръща в склад за тор.

Близо век по-късно, търговец на изкуство, работещ за Хърст, който е страстен колекционер, попада на руините и ги купува за $85 000. Легендарният издател на вестници, който никога не мисли на дребно, има намерението да използва варовиковите камъни от Овиля в огромен редизайн на семейния му дом "Уинтуун", разположен в полите на планината Шаста.

През 1931 г. повече от 100 работници разграждат манастира изцяло и 11 товарни кораба пренасят камъните - общо 2200 тона - до Сан Франциско. Според плана на Хърст те е трябвало да бъдат използвани за дворец, който би засенчил славата на Сан Симеон. Залата на ордена с размери 165 кв. м е предвидено да бъде реконструирана като приемна зала на осеметажния дворец. Залата за богослужения пък е предвидено да се превърне в плувен басейн с дължина 45 метра.

Голямата депресия обаче съсипва плановете на Хърст. В крайна сметка той дарява камъните - някои от тях тежащи половин тон - на Сан Франциско за строеж на средновековен музей. Но те в продължение на десетилетия стоят в парка "Голдън Гейт", опърляни от огньове и трошени от вандали. Част от тях са използвани за подкрепяне на стената на Японската градина, а други - в проекти из парка.

През 1955 г. отец Дейвис минава през Сан Франциско, когато приятел му показва сандъци с камъни, струпани в евкалиптовата горичка зад музея "Де Йънг". Приятелят му казва, че това са останки от цистерциански манастир. "Почувствах се като в сън," спомня си Дейвис. Изоставените останки са почти забравено свето място, основано от членовете на собствения му орден - сега известен като цистерцианци, спазващи строгите порядки, или траписти.

"Не би ли било нещо прекрасно," помислил си той, "да ги вземем за абатството?"

Абатът не спира да мисли как...

Когато Дейвис поема поста на абат 15 години по-късно, той не е забравил камъните. От време на време чете материали във вестниците от Сан Франциско за нови планове за употребата им, или гняв от продължаващото им занемаряване. И така и никога не спира да мисли, че по някакъв начин те биха могли да бъдат употребени сред 590-те акра с лозя и сини сливи, част от огромно имение, някога притежавано от калифорнийския жп магнат и политик Лийланд Станфорд.

Някъде през 80-те години група от монаси от Ню Клерво заминават за Сан Франциско и с разрешението на управляващите парка натоварват един пикап с около 20 камъните. "Мислех да ги използваме като декорация някъде из абатството," споделя Дейвис.

Но никой не информира за това Маргарет Бърк, специалист по история на архитектурата, която е получила държавен грант за проучване на перспективите за възстановяване на манастира. Когато тя научава, че част от камъните са в Ню Клерво, идва да ги вземе оттам. "Тя очакваше да й създам спънки," разказва Дейвис, "но не съм такъв човек." Бърк си заминава с камъните - и с впечатлението, че ако Овиля не се издигне в парка "Голдън Гейт", може пък и манастирът да си намери нов дом в Ню Клерво.

През 1994 г. ръководителите на музея издават на монасите разрешително да вземат всички камъни. Единственото изискване е те да започнат работа с тях до 10 години по проект, който да бъде публично достъпен. Следващата година последният от 19 пълни камиона напуска Сан Франциско в посока Виня. Това е трогателен момент, отпразнуван с церемония от неколцина съвременни друиди, които отдавна използват камъните за молитвите си към силите на природата. Дейвис оставя част от камъните за тях.

Когато прахът от пренасянето се сляга, абатството разполага с около 1300 камъни - част от доставените от Хърст от Испания. Според Бърк те биха били достатъчни за възстановяването на залата на ордена. Дейвис става ръководител, защитник, набиращ средства и публично разгласяващ плановете.

След популяризиране, някои фондации и частни лица даряват известни средства. Отделни хора завещават свои средства за проекта. Досега са постъпили $6 млн., като монасите все още търсят допълнителни $1 млн., необходими за завършването на залата на ордена до 2012 г.

Работата е трудна - и допълнително се усложнява от нуждата от бетонна надстройка, която да крепи средновековната постройка при земетресения. Майсторите, познаващи технологията за създаване на драматично извити сводести готически тавани, са рядкост в фермерските региони около Виня.

Между Ню Клерво и Луксор

В продължение на шест години строежът се ръководи от Франк Хелмхолц - немски майстор, който разделя времето си между абатството и проект за възстановяване в египетския Храм на Луксор. Катерейки се по стълба в строящата се зала на ордена, той признава, че ежедневно изпитва респект, сочейки знаците, издълбани от някогашните испански каменоделци: напречно щриховани линии, обърнато N, дори Звездата на Давид. Други камъни все още са струпани на височина човешки ръст в огромния тухлен хамбар, построен за съхранение на брендито на Станфорд, произвеждано някога от най-голямата в света винарна.

"Чувствам връзка с древните каменоделци," разказва Хелмхолц, докато помага на работниците да издигнат камък със скрипец и вериги. "За мен това е труд от свише."

Сградата е готова почти на три четвърти. Тя е изключително семпла и отразява вярата на трапистите, която не допуска украси. "Простотата, дълбината, светлината: това е прекрасен образ на Бога," казва Дейвис. С колони и извити в арки входове, очаква се тя до голяма степен да изглежда по същия начин, по който е била, когато испанските монаси са я градили векове преди Колумб да отплава към Новия свят.

Учените все още спорят как точно е изглеждал манастирът тогава. Строителите, работещи по проекта в Ню Клерво, се ръководят от снимки и рисунки, правени при разрушаването на оригиналната зала на ордена през 1931 г. - когато е била разнебитени руини.

Само около 60% от първоначалните камъни са оцелели през вековете в Испания и при изгнанието им в Сан Франциско; останалите са оформени във варовикова каменоломна в Тексас, най-близкото място, където строителите са могли да намерят камък, съответстващ на този от Испания.

И мениджърите държат под око проекта

В централата на пивоварната Sierra Nevada в Чико - на 30 км южно от абатството, мениджърите на фирмата държат под око напредъка на строежа.

В момента седем трапистки манастира в Белгия и Холандия притежават и ревностно пазят търговската марка "трапистка бира". Три вида "Абатска бира" на Sierra Nevada ще бъдат пуснати в продажба през следващите зима, лято и есен. Всички те ще носят името Ovila, в чест на проекта в Ню Клерво. Макар Ovila да няма да може да бъде наричана трапистка бира, пивоварната приема сериозно трапистката традиция.

"Всички в пивоварния бизнес знаят за историята на трапистката бира," обяви говорителят на Sierra Nevada Бил Манли. "Това е огромно наследство, което ние зачитаме." Манли, основателят на Sierra Nevada Кен Гросман и други мениджъри на компанията за производство на бира наскоро са посетили трапистки манастири, които произвеждат собствена бира в Белгия, като Дейвис е бил техен гид. "Познавам част от монасите там," разказва той. "И се случи така, че нямах нищо друго за вършене."

10 долара за бутилка

Нито абатството, нито пивоварната разкриват какви ще бъдат печалбите от съвместно произвежданата бира. При предполагаема цена от около $10 за бутилка, подобна на тези за шампанско, вероятно тя ще е ориентирана към потребителите от високата категория, които имат вкус към белгийското пиво, или носталгия към историята на средновековните манастири.

"Кой знае?", казва Дейвис с усмивка. "Зависи от това колко ще пият."

 

Най-четените