Всека голяма и световноизвестна чуждестранна компания, решила да стъпи в България, може да разкаже своя гадна история за изхабените тук усилия и пари да се бори, освен с бюрокрацията, и с едни тъмни вихри, маскирани зад медии, екоорганизации, синдикати, кметски управи, министри...

Последният случай с IKEA, инвестирали 60 млн. евро, е показателен. Прогнозата да дойдат 20 000 души така и не се сбъдна. Няколко публикации, повечето в едно издание, с обилни анонимни коментари в мрежата, свършиха мръсната работа.

Сиромахомилски сравнения на цени от явни и неявни източници. Все едно някой да пита чуждестранните банки защо лихвите по кредити в България са в пъти по-големи от тези в Старата Европа. Ами защото не е Старата Европа, защото има висока рискова премия, защото пазарът е малък, защото...

В България е по-лесно един изгонен, поради съображения, свързани с националната сигурност, съмнителен бизнесмен като Майкъл Чорни, да се сдобие с футболен отбор и издание, отколкото "Линднер" да получат терен за 6 години.

Години наред местни управи в различни общини разтакаваха, подмотваха и се туткаха с исканията на големи търговски вериги да им дадат терен за строителство на магазини. Защо?

Много просто. Кампаниите им се финансират от местния бизнес, а местният бизнес, който произвежда млечни и месни продукти, не иска да има БИЛЛА, Карфур или Метро или други такива. Колкото повече, толкова повече...

"Дънди" може и да закръглят десетгодишнина, докато се преборят за разработване на златното находище в един от най-изостаналите краища на България - Крумовград. Въпреки че от компанията се скъсаха да обясняват, че няма да използват цианид за извличане на златото и няма да има хвостохранилище. Въпреки това бяха сравнени, че едва ли не се готвят да превърнат Крумовград във "Фукушима на Балканите".

"Булгартабак" е също българска класика за инвеститори. Такава, че "Бритиш американ табако" се отказаха съвсем. По-лесно е да се приватизира в България през офшорка или регистрирано в 12 без пет виенско дружество, отколкото през голям чуждестранен инвеститор. Големите ги е страх да дойдат с открити лица - знаят, че комисионата ще е по-голяма...

Едните могат да ги разсипят от проверки и административни актове, други, като фирмите, свързани с Ковачки, може да не плащат години наред и да задлъжнеят със 100 милиона на държавата за данъци и осигуровки.

С всички за и против, големите чуждестранни инвеститори носят със себе си друг тип корпоративна култура, която не избуява още по тези географски ширини, друг тип заплащане и ноу-хау. Ако щете - и състезателност.

Тук владее търгашеството. Затова умните пари ни заобикалят все по-често. Обаче и горещите вече ги няма.