Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Страсти без размисъл

Истинският ден за размисъл идва след изборите
Истинският ден за размисъл идва след изборите

Прави ли ви впечатление, че истинският Ден за размисъл обикновено идва след изборите. Онзи, който избирателният кодекс предвижда в съботата преди вота, не се използва по предназначение.

Той е само формален опит да се постави разделителен вал между бесовете на кампанията и миражните кули на демократичното гласуване. Неуспешен опит, както става ясно. Моментът, в който страстите са достигнали своето кресчендо, е абсурдно да бъде нарочван за трезва преценка.

За сметка на това пък цунамито на разсъжденията ни залива два дни по-късно и в понеделник сутринта не спираме да мъдрим каква я мислехме, каква стана. Много акъл, но не навреме. Единственото, което ни хрумва обикновено е, че такава стана, защото малко я мислехме преди това. Не ние; другите.

Убедени сме, че изборите са разумен процес, в който лично ние сме достигнали до прозрението на мъдростта, а огромният проблем на останалите е, че не следват нашата логика. Най-черни са естествено негласувалите, защото тяхната инертност е отнела нашия успех.

Ето как в Голямото мислене след изборите всеки се чувства прав и ужасно наранен от останалите, които не са споделили правотата му. Стотици хиляди малки диктаторчета се сърдят, че участието им в демократичния процес не се е увенчало с пълно налагане на тяхната визия.

Това, да ни прощавате, не е много разумно. То е само емоционалната сянка на кампанията, увеличена до чудовищност от залеза на илюзиите. Ние приемаме за мъдро само онова, което потвърждава нашето собствено усещане за нещата и всичко останало ни се струва недомислено.

Но в такъв случай защо търсим някакъв общ разум в изборите, защо сме убедени, че малко е мислено, при това в неправилна посока, когато всъщност става дума единствено за съвкупност от индивидуални усещания, които се блъскат едно в друго поради огромния хаос от неясно формулирани политически тези. И това за пореден път ни прави нещастни.

Ако умеехме да анализираме наистина трезво извън оковите на собствените си утопии, щяхме да си дадем сметка, че драматизираме излишно. Избори като избори - едновременно безкрайно глупави и в същото време безпощадно логични. Но не са ли всички малко или много такива?

Добре дошли в демокрацията. Наистина ли е необходимо цялото това тръшкане до небесата? Всъщност то е напълно разбираемо. Преди десетина дни написахме, че май гласуваме само за да защитим правото да се чувстваме нещастни.

Като наблюдаваме следизборната меланхолия, можем да добавим, че просто празнуваме успеха си в тази посока.

 

Най-четените