Лионел Меси и Кристиано Роналдо изгониха политиката от "Ел Класико" | sportcafe.bg
Sportcafe logo

Меси и Роналдо изгониха политиката от "Ел Класико"

Сид Лоу , Guardian 08.10.2012, 20:27 (обновена 10.10.2012, 15:35)

1 от 3 снимки Назад Напред

Вместо да е взривоопасно по трибуните, както се очакваше, дербито "Ел Класико" бе взривоопасно на терена, благодарение на гениалните Лионел Меси и Кристиано Роналдо

Отдаването на почит към историята на Каталуния на трибуните на "Камп Ноу" по време на снощното дерби се превърна в почит към Кристиано Меси и Лионел Роналдо.

Казват, че спортът и политиката не трябва да бъдат смесвани, но на практика това се случва твърде често, особено що се отнася до двубоя Барселона - Реал (Мадрид).

На планетата няма по-натоварен политически мач от "Ел Класико", а неговото издание в неделя трябваше да е най-политическото от всички от 1975 г. насам. Една от звездите на Барса - Жерар Пике, призна, че този двубой няма как да бъде просто между футболни клубове, ами между Каталуния и Испания - и тази есен повече от всякога.

На терена обаче имаше по-интересен дуел - между Меси и Роналдо.

* * *

В деня, в който Франко умира - 20 ноември 1975 г., Жоан Гранадос и Жауме Росей хващат бюста на диктатора, поставен по задължение в офиса на Барселона и започват да си го подхвърлят през стаята, смеейки се. Изпускат го и той се разбива на малки парченца. Скоро след това "блаугранас" приемат Реал (Мадрид) на "Камп Ноу", а навсякъде по трибуните се веят каталунски флагове, макар и все още да са официално забранени.

Ако фамилията Росей ви звучи познато, сте на прав път. Жауме е бащата на сегашния президент на клуба - Сандро. Същият, който миналия месец участва в шествие по случай националния празник на Каталуния, 11 септември.

Заради икономическата криза, провалените преговори между правителството на областта и централната власт в Мадрид относно разпределението на финансите, извънредните избори и приказките за референдум за независимост, дербито на 7 октомври трябваше да е много повече от футбол. Хореографията, организирана от домакините, бе по-голяма от всякога - 98 000 зрители, държащи жълти и червени картони.

Извън клуба нещата отиваха дори още по-далеч с призивите към феновете да си носят собствени знамена. Бившият президент на "синьо-червените" Жоан Лапорта обяви, че ще вземе своя флаг на стадиона.

В неделя вестникът "Лас Расон" излезе с 27 политически страници, за да... отхвърли твърдението, че свръхполитизира футбола, докато мадридският "Ел Мундо" разреши една хилядолетна мистерия, разкривайки, че... Исус Христос бил убит от каталунци.

В понеделник пък една статия в същото издание твърдеше, че няма разлика между каталунския национализъм и нацизма, а редактор от "Ел Мундо" бе пуснал в профила си в Twitter статус "Зиг хайл - каталунска хореография!".

* * *

На трибуните се очакваше да е взривоопасно. Но се оказа, че на игрището е много повече.

Преди мача химнът на Барселона беше изпят акапелно. Химнът на Каталуния не се изпя.
И въпреки че жълто-червени знамена се вееха навсякъде, а можеше да се види и плакат на английски, съобщаващ, че Каталуния ще е следващата европейска страна, въздухът бе наситен с едно изненадващо спокойствие. Без напрежение, без гняв.

Вниманието скоро се насочи в друга посока. Като начало върху това, че Адриано бе поставен в центъра на защитата...

Публиката по трибуните чакаше своя момент. Когато часовникът на таблото показа 17-а минута и 14-а секунда (през 1714 г. Каталуния става част от Испания), започнаха скандиранията "Независимост! Независимост!".

И на терена реално още не се бе случило нищо особено. Сякаш всички чакаха тази 17-а минута да мине, за да се премине към същественото. Така и стана - това "класико" се превърна в нещо специално, уникално, историческо. Както бе написано с огромни букви на заглавната страница на мадридския вестник "АС" - "Незабравимо!".

Както винаги, имаше и недоволни. Жозе Моуриньо каза, че няма да говори за дузпите, които не били отсъдени, говорейки по тази начин за неотсъдените дузпи. Пепе нарече футболистите на Барса "актьори", карайки Тито Вилянова да възкликне: "Пепе ли? Какво право има той да говори? Можем да му запишем на диск сборна колекция с неговите грубости!".

Но всички тези заяждания не отклониха вниманието от мача, за който един журналист от Барселона написа, че го е накарала да се почувства горд. Първо, защото, въпреки цялата политическа натовареност, в тази среща липсваше агресията от предишни издания на дербито. И най-вече, защото изходът от двубоя бе решен от футбола в най-бляскавия му вид.

Заради двама от мъжете на терена резултатът накрая бе равен. Барса и Реал записаха по 10 удара към вратата, по 3 в нейните рамки, по 1 греда, по 1 спасяване и по 2 гола.

Разликата в класирането остана 8 точки (тази между Барселона и втория в таблицата Атлетико обаче е само 1 гол). Докато каталунските вестници празнуваха с кратки заглавия от рода на "+8", мадридските бяха категорични, че надбягването за титлата започва отново. "Те бяха в нашето положение миналата година", заяви Моуриньо, жестикулирайки с ръце, "И ние сме били там и преди. Сега те са горе, но ние все още сме в играта".

Някои играчи се представиха впечатляващо - Серхио Бускетс, Мартин Монтоя и Педро за домакините, и Месут Йозил, Пепе и Сами Кедира за гостите. Крайният резултат и вълнуващите обрати по пътя към него прикриха факта, че в дербито имаше нетипично малко чисти положения за гол, липсваха спиращи дъха спасявания на вратарите, а на моменти играта бе бавна.

Скриха това, че Барселона бе под обичайния си знаменател като тим, който изгражда своите атаки с търпение и прецизност - двете попадения за "синьо-червените" дойдоха след индивидуална грешка на Пепе и от пряк свободен удар.

Реал, който по-често печели мачовете си вследствие на индивидуални избухвания, пък създаде головете си като плод на филигранни комбинации. Роди се чувството, че мадридчани са достигнали нивото на сработеност на вечния си враг.

Но всичко изброено бе засенчено от блясъка на Меси и Роналдо. Те бяха "Ел Класико". Португалецът откри. Аржентинецът изравни. Лео вкара пак за 2:1. Кристиано донесе крайното 2:2.

Двамата най-добри футболисти в света, гонещи се крачка по крачка. 2 удара извън вратата, 2 в нейните рамки за всеки от тях. 2 гола в мача, по 8 за 7 кръга в Ла Лига.

Статистиката не е за вярване. Двамата са реализирали общо 100 през 2012. Роналдо е първият играч, разписал се в шест поредни дербита! Меси е на гол от рекорда на легендата на Реал Алфредо ди Стефано, който е отбелязал 25 попадения в "Ел Класико".

И е само на 25 години, а вече има 150 гола на "Камп Ноу" и 100 в Примера дивисион. Кристиано пък докара в неделя своя актив за Кралския клуб до 160 попадения в 155 мача във всички турнири.

"Приказките кой е най-добрият в света в момента трябва да бъдат забранени. Защото и двамата са твърде добри", каза Жозе Моуриньо.

"Роналдо вероятно щеше да се радва на много по-голямо признание, ако не бе Меси", отбеляза Тито Вилянова.

За първи път "АС" подели наградата си за Играч на мача между двама футболисти. "От друга планета", гласи челното заглавие на "Марка".

Никой не може да се съревновава с тях, освен те самите. Това, което правят на терена, е невъзможно да се опише с думи. Когато си мислиш, че не могат да постигнат повече, те отново надскачат себе си. И така всеки път.

Те оставиха своя отпечатък и в последното "класико" - най-големите играчи на най-голямата сцена. Не толкова Барселона - Реал или Испания - Каталуния, колкото Меси - Роналдо.

И когато часовникът показа 17:14 през второто полувреме, публиката по трибуните почти го пропусна. Защото бе заета да празнува втория гол на своя любимец.

Oще: атлетико (мадрид)  барселона  гранада  дерби  ел класико  жозе моуриньо  знаме  испания  каталуния  кристиано роналдо  лионел меси  мадрид  майорка  независимост  примера дивисион  радамел фалкао  реал (мадрид)  сид лоу  тито вилянова 


Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.


Видео