Само един мъж не е достатъчен. Трябваше ми време за да го разбера. Сега имам много мъже и... имам всичко, буквално. Просто съм любовница.

Този статут ми харесва, няма да се извинявам на привържениците на "патриархалното българско семейство". Минах през този етап - не благодаря, no more...

Не казвам, че не опитах, напротив - минах под олтара, повлякла невидимия за останалите куфар с мечти, опакован с розови панделки и парфюмиран с илюзии. Шест години - период напълно достатъчен за опознаване на себе си през погледа на любимия.

Или казано по друг начин - да изгубиш своята идентичност. Да я изгубиш някъде между опитите да се превърнеш в нещо като онова мултифункционално ренде, което рекламират. Усилията ми да готвя като майка му, да гладя ризите му като майка му и да правя всички останали домакински неща (кой пък ми беше внушил, че това са само и единствено мои задължения, не помня) по единствения правилен начин на света - като майка му, бяха страшно изморителни.

Още - пръв приятел ми стана футболът, скарах се с късите поли, разбрах, че съм прекалено специална, за да нося грим и червило, и че е безсмислено да уча, след като той има висше образование и то не му върши работа, важно е бизнес да се прави.

Въртя между пръстите си първия подарък от моя бивш и гърлото ми се свива в спазъм. Как не съм разбрала намека - златна верижка с медальон-сърце, а вътре в него още едно по-малко. Две сърца в едно - глупости! Отдавна разбрах - всяко сърце си има свой ритъм.

Така с течение на годините се превръщах в нещо, което беше всичко друго, но не и хубавото, весело и засмяно момиче, на което и малките деца, които играеха пред блока, казваха: "Како, ти винаги миришеш много хубаво...".

Да, направих това, което никоя друга не съветвам - станах незаменима за него, навсякъде трябваше да съм с него, пълно обсебване, което той наричаше обич. А аз го намразих. Не изведнъж, постепенно, с бавното мъчително връщане към себе си, истинската... и го зарязах.

Ама защо, та той всичко ми бил дал... Баста!

Сега имам висше образование, имам и много мъже. Имам за всичко - един за допълнителни средства, друг за секс, трети за парад - ей така, защото е красавец (не си мислете, че хубавите мъже са най- добрите любовници), имам си и един дето и стихове ми пише (ами, четкам си егото).

Как така ги държа около мене ли - нали се бях научила да ставам незаменима. Правех им показно, само по веднъж и вече свободна, го допълвах с целия женски чар (високи токове, секси бельо, парфюми, червила и пр.).

Избирам си само семейни мъже (съжaлявам дами, нищо лично, просто не желая да бъда обсебвана) и един несемеен - компания за празници евентуално. Харесвам си живота и съм freeee...