Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Животът покрай Главната

Някога Главната била любимо място за сутрешно кафе и вечерна разходка, за показване на новите тоалети, за среща с приятели, за флирт или за убиване на време Снимка: Галя Йотова
Някога Главната била любимо място за сутрешно кафе и вечерна разходка, за показване на новите тоалети, за среща с приятели, за флирт или за убиване на време

Средата на август се оказа изключително подходяща за разходки. По Главната в града или магистралата към морето, които много си приличат. Но какво ли ще видим, ако свием в някоя тяхна пряка.

Като толкова много други неща, ние не сме измислили и Главната улица. Завещали са ни я римските строители, които са оставили толкова много и качествени сгради, пътища и виадукти и защото не са познавали столичната схема на отчуждаване...

Някога Главната била любимо място за сутрешно кафе и вечерна разходка, за показване на новите тоалети, за среща с приятели, за флирт или за убиване на време. Оказало се, че освен да убиват времето предците ни обичали да убиват и разни изявени личности и изобщо не се притеснявали да извадят револвера на Главната, досущ като в някой от първите уестърни. Така с годините на тези централни за всеки град места се натрупали скромни барелефи или паметници, посветени на без време отишлите си видни обществени фигури.

Нещо, което не се променило с времето било постоянното ремонтиране на Главната и загърбването на периферните улици. Така се оформили паралелни светове, градове и области.

В София - от „Цар Освободител”, след Орловия мост тръгвали по Царския път към Цариград. Какво ставало в бежанските махали или калните предградия наоколо не било от особено значение. В Пловдив животът също кипял по Главната, така било и в Лом, с тая разлика, че там целта била пристанището и голямата река. Всъщност не ли и лелеяната магистрала „Тракия” така търсения Майка път на страната. От столицата до морето, през Пловдив. Изоставената северна магистрала пък ще води до Варна, минавайки покрай почти всички някогашни български столици.

Даже Цветан Радославов възпял бъдещите аутобани в песента си „Мила Родино”

„Горда Стара планина,
до ней Дунава синей,
слънце Тракия огрява”
. . .

Всъщност оригиналният текст на завръщащия се в родината доброволец за участие в Сръбско-българската война бил:

„Горда Стара планина,
до ней север се синей.
Слънце Витоша позлатява
към Цариград се белей”


Както и да е, магистралите се оказа Люлин, а не Витоша, но пък за сметка на това струва такива пари, че все едно минава направо през Черни връх.

Хемус е античното име на Стара планина, но магистралата вместо София – Варна и до момента е София – Правец, защото това е градът (от 1981 г.), който ни подари най-дълго властвалия политик в историята ни. В този проект българската инженерна мисъл и строително майсторство показаха класа, както с виадуктите, така и с тунелите. Така то взима важен реванш след провала с надлеза за Летище София, който се срутва и се налага да се възложи за изпълнение на австрийска фирма... Едни биха казали, че без Бай Тошо нямаше да има и това, а други, може би с по-голямо основание, биха възразили, че с друг лидер и в друга система нужните магистрали щяха да бъдат започнати и завършени още през 70-те години на миналия век.

Всъщност исках само да ви помоля, когато имате възможност да свиете от Главната, независимо дали тя е в сърцето на града или в средата на плодородното поле. Да се опитате да усетите ритъма на живот, красотата и проблемите пред, които всеки ден се изправят хората там. Да не се държите като някой алитерат с микрофон в ръка или дългокоса и плиткоумна репортерка. Тези неприятни типажи често се вживяват в ролята на пътешественици от Кралското географско дружество и се дивят на качамака, магарешките каруци и пияниците в селската кръчма все едно дядовците им не идват именно от тази, днес пренебрегвана България.

Запитайте се защо не протестираха за горите младите хора в Пловдив и защо средните заплати в града се движат около 450 лв. Поинтересувайте се какво става с футболната школа на Марица или със социално-спортния проект на нигериеца Шегън Филипс в квартал „Изгрев”...

Би било интересно и да разберете колко струва новия крайречен парк на Лом и n-тият ремонт на централната ул. „Славянска”, както и каква е безработицата в Северозапада или колко от отличниците на елитната гимназия „Димитър Маринов” планират да се върнат в родното гнездо преди пенсия. А какво ли става с протеклата спортна зала (умалено копие на „Универсиада”), която от години е пълна само с мухъл или с изтърбушеният градски басейн – тъжен спомен от времето, в което в града работеха 10 завода и огромно пристанище...

Разбира се, трябва да се запитаме защо..

 

Най-четените