О, Лидъл! Три часа бабички и лелки пред входа му чакат.
Сивите панелки трепетно повтарят на Тотю гласът.
Пристъпи ужасни! Дванайсетий път гъсти орди лазят
по плочките криви и тела се блъскат, и псувни изливат.
Бури подир бури! Рояк след рояк!
Данчето Фандъкова сочи входа пак и вика: "Търчете! Ниски са цените!"
И ордите тръгват с викове сърдити, и "Банани!" мощно въздуха разпра.
Лидълът отвръща с други вик: Ура!
И с нов дъжд от лакти и псувни на майка
лелки, пенсионери спират да се вайкат,
влизат и се блъскат, без сигнал, без ред,
всякой гледа само да бъде напред - и гърди висящи на щанда да сложи,
и един банан повеч в торба да положи.
Бабичките блъскат. Лелките крещят, персоналът жално ги моли да спрат....
Няма вече олио! Има хекатомба! Всеки банан меч е, всяко киви - бомба,
всяка стока - удар. Всяка душа - срам. Свинско и сланина изчезнаха там.
Персоналът тръпне, друг път не видели така да се блъскат овци подивели.
И днес йощ кварталът, щом буря зафаща, спомня тоз ден бурен,
шуми и препраща срамът му дивен като някой ек
от дупка на дупка и от век на век!
