Четвъртата власт | sportcafe.bg
Sportcafe logo

Четвъртата власт

sportcafe.bg , по Сид Лоу, Sports Illustrated 04.03.2011, 18:32 (обновена 05.03.2011, 14:30)
Валенсия - Барселона

Снимка: © Getty Images

Успехът на Барселона във Валенсия бе тема №1 за изданията в Барселона, но не и за тези в Мадрид

Докато каталунските издания „Sport" и „El Mundo Deportivo" се възхищаваха на гола на Лионел Меси, донесъл първата победа на Барселона в ерата „Гуардиола" на стадион Местая, мадридските медии „Marca" и „AS"се занимаваха с дуела между Мануел Пелегрини и Жозе Моуриньо.

Ден по-късно картината не се промени. За Sport" и „El Mundo Deportivo" тема №1 бяха новините около здравословното състояние на Хосеп Гуардиола. Солидният успех на Реал (Мадрид) над Малага бе някак между другото.

Ситуацията в „Marca" и „AS" бе на точно обратния полюс. Успехът на Реал бе №1, а ситуацията в и около Барселона - някъде из вътрешните страници.

Подобно нещо обаче е ежедневие. А изданията в Испания често прекрачват и границите при защита на единия или другия отбор.

В 24-ия кръг на Примера Дивисион когато Барселона посрещна Атлетик (Билбао) резултатът бе открит от Давид Вия. Гол, който според някои не е трябвало да бъде зачетен. Шави Ернандес разсече отбраната на съперника с диагонален пас, намери Дани Алвеш, който пък асистира на Давид Вия за въпросното попадение.

Появи се мнението, че Алвеш е бил в очевидна засада. „Неоспоримото доказателство" бе публикувано на страниците на в. „AS" на следващия ден - снимка, на която Алвеш определено е пред най-близкия до вратата защитник на Атлетик.

Имаше само един проблем. Последният защитник на снимката всъщност не беше последен. Казват, че камерата никога не лъже. Не е вярно. Камерата, както и фотографът, че и Photoshop могат и да излъжат. Нещо с тази фотография определено не беше наред, нещо сякаш липсваше. Или някой липсваше. По правилата защитната линия се образува от четирима играчи. Но на тази снимка имаше само трима. Поглед към кадъра по телевизията, после пак и пак отговори на въпроса - „AS" бе изтрил от снимката един играч.

Коикили дел Кампо от Атлетик (Билбао) тайнствено бе изчезнал и Алвес наистина бе в засада. Дори при наличието на бранителя Алвеш бе на една линия или малко пред него, но без него засадата бе съвсем явна. Внезапно спорното съдийско решение остана на заден план, а в центъра на скандала се озова не арбитъра, а вестникът.

На следващия ден „AS" се извини. Редакторът Алфредо Реланьо даде няколко изявления, в които да обясни ситуацията. На страниците на изданието също имаше отделено доста място за разяснения как се е стигнало до този скандален пропуск. Той бе определен като „графична грешка". Но това беше недостатъчно. И не само защото щетите вече бяха нанесени.

Публикуването на подобна снимка бе само още една лъжа, тя потвърди не само склонността на „AS" към подобни действия, но и на спортните медии в Испания като цяло. И едно извинение съвсем не е достатъчно.

Подобен скандал не е нещо неочаквано и можеше да бъде предсказано, че ще се случи. За „AS" е удобно да забравят за онзи играч, който поставя под съмнение тезата им. Снимката е поредният аргумент в полза на тяхната отдавнашна и яростно защитавана позиция. Неприятно е когато в този аргумент има факт, който не помага да я защитят. Толкова неприятно, че е по-добре да се отърват от него.

„AS" отрича грешката да е преднамерена. Един от журналистите имащи отношение към случилото се в частен разговор отрича, че не бива кампанията на изданието в полза на Реал да се сравнява със сталинизма. И е прав. Но тази кампания вече толкова прекрачва границите, че подправената снимка е просто следващата крачка. Твърде голяма несъмнено, но не и първата. А коментарите, които тя породи просто описват това, което се случва в испанските спортни медии.

В страната световен шампион има четири големи спортни издания. Всяко от тях претендира за обективност, но фактически е далеч от нея. „El Mundo Deportivo" и „Sport" открито подържат Барселона, „Marca" и „AS" пък са на страната на Реал (Мадрид). Те са фанатични и не се притесняват от манипулации. Чувстват се добре да бъдат инструмент на клуба, да пропагандират неговата политика, а на феновете това определено допада.

От едно от изданията твърдят, че всяка победа на Реал увеличава броя на продадените издания с 10 000. От една от радиостанциите, която минава за близка до Барселона казват, че приетото решение да подкрепят „блаугранас" им помага да бъдат по-слушани от феновете. Кой тогава се вълнува от истината?

Изданията просто създадоха своеобразен футболен фундаментализъм. Много фенове така са свикнали с тази яростна необективност, с отстояването на своята правота и стремежа да се напада противника, че всеки който критикува единия или другия отбор е заклеймяван като негов враг. Всеки е или мадридист, или куле. Неутралитета не е позволен. Невъзможно е да нямаш предпочитание.

Превзетостта прониква във всеки аспект на футбола, но най-ярко се проявява по отношение на съдиите. В Испания, страната, в която сигналът на рефера след нарушение прозвучава по-често откъдето и да било другаде в Европа, а картоните се показват изключително бързо, да си съдия е истински кошмар. Някои приемат всеки контакт за фаул. Записите на съмнителните моменти се гледат отново и отново, всяко решение се анализира от експерти и се тълкува като променящо хода на срещата.

Даже ако отбора спечели с 10:0 съмнителна дузпа може да се окаже новина на първа страница. Журналистите от четирите издания старателно търсят противоречия когато разказват за мачовете на съперника. Неотдавна треньорът на Реал (Мадрид) Жозе Моуриньо се появи на пресконференция със списък с 13 „сериозни" грешки допуснати от рефера. Не обръщайте внимание, че сред тях няма нито една, която е донесла полза на неговия отбор, в този случай става дума за реакцията на медиите, а не за Моуриньо.

Медиите преживяват всичко около Реал и Барселона. Понякога дори прекалено силно. Всичко на терена е оцветено в синьо-червено или бяло. Явната дузпа за едната страна изобщо не е фаул за другата. Първостепенно е не онова, което става на терена, а цвета на екипа.

Всеки, който реши да се заяжда с някой от играчите на „нашия" отбор е злодей, а онзи, който не напада тези на съперника - страхливец. Ако „ние" печелим сме блестящи, ако печели съперникът - им е провървяло. Или не са срещнали съпротива. Или са имали на своя страна съдията. Грешките на съдиите не са просто грешки. Никога.

Забравете, че някои засади може и да не бъдат различени с просто око и че понякога и експертите не са категорични. Грешките се възприемат като желание на реферите да помогнат на единия клуб и да създадат проблеми на другия. Като доказателство за заговор.

„AS" създаде Виярато, а „Marca" не може да си намери място от завист. Виярато е теория, според която съдиите защитават Барселона, защото бившият президент на клуба Жоан Лапорта е подкрепил на изборите президента на испанската футболна федерация Анхел Мария Вияр. Флорентино Перес пък не го е направил, а изданието дори има „доказателство" - последователни решения, които са взети в ущърб на Реал, при това в продължение на седмици. Тези доказателства обаче едва ли биха били приети дори от най-благосклонния съд.

В същото време неизгодните факти просто се игнорират. "Sport" и "El Mundo Deportivo" не спират да се оплакват, че съперниците на Барселона малтретират Лео Меси. Marca наскоро устрои кампания в защита на Кристиано Роналдо. А всъщност статистиката показва, че най-фаулирани са Хосе Мария Кайехон, Хосе Антонио Рейес, Пабло Пияти, Педро Мунитис, Елисеу, Давид Сурутс, Санти Касорла и Диего Капел. Меси не е дори в първите 20.

Статистиката обаче се ползва само когато трябва да се докажат съдийските решения срещу някой от двата тима. „За Реал има отсъдени повече дузпи", недоволстват в Барселона. Но никой не задава въпроса дали срещу играчите на Реал не се вършат и повече нарушения в наказателното поле.

„На Барселона рядко се показват жълти картони", отбелязват пък в Мадрид. А може би това е защото играчите на Гуардиола вършат по-малко нарушения? Но меродавна е не тази статистика, а онази изработена от самите медии, която показва класирането на отборите при „правилни" съдийски решения.

Съдиите често се обсъждат и преди мача да е започнал. Трябва ви пример? Итуралде Гонсалес бе назначен за рефер на Ел Класико №1 този сезон. AS отбеляза, че това е добре за Барселона, но не е добре за Реал. До този момент той бе ръководил две Класики и двете спечелени от Барселона, при това без Реал да отбележи гол. И въпреки че успехът на „блаугранас" бе напълно заслужен, част от него бе приписан на Итуралде Гонсалес.

Доказателства винаги се намират. Грешките се допускат винаги в полза на едната страна. И затова не е изненадващо, че да бъде изтрит играч от някоя снимка е възприемано просто като следващата крачка.

В друг от мачовете провели се този сезон - със Севиля за Купата на Краля Реал спечели, но Раул Албиол изби топката от гол линията. Възможно е топката все пак да е успяла да я премине. От един ъгъл изглеждаше, че голът е редовен, а от друг - че не е. „Гол без съмнение", твърдяха някои. „Скандал", отбелязаха други. Познайте кое на кого принадлежи...След това се изредиха да доказват със снимки, че топката е преминала или не е вратата. От тях обаче стана ясно, че нищо не е ясно.

Във всеки случаи права може да бъде само едната страна. Или нито едната.

Oще: атлетик (билбао)  барселона  давид вия  дани алвеш  жозе моуриньо  реал (мадрид)  севиля 



Видео