Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

На дъното на градския жаргон

Следва инвентаризация на най-глупавите, досадни и експлоатирани парчета градски сленг, които звучат така все едно са проектирани с идеята да отблъснат всеки с отношение към езика. Снимка: vlogbox.bg
Следва инвентаризация на най-глупавите, досадни и експлоатирани парчета градски сленг, които звучат така все едно са проектирани с идеята да отблъснат всеки с отношение към езика.
Спиндермаан

Хората, които още говорят на "ковра", "макло ас" "полодиах" или "биах" трябва да престанат да живеят в началото на 2013-а. "Спиндермаан" е тъп виц в минало свършено време.
Брутално-пасторалната езикова ексцентричност никога не е била ресурс на качествен хумор и повече наподобява мисловния еквивалент на това да уринираш срещу особено силен вятър.
"Лайк, сириъсли"

Нещо и за хипстъреещите, крайни англо-претенцийки, които LOL-ват на всяка тривиална шегичка и не могат да си представят човешката комуникация без ненужни никому абревиатури на младежката посредственост като ROFL и OMFG.
"Амчи", "Ари уа", "Дйе сте бе", "Пу-пу да не са ти уроки"

Не знам защо, но някой, някога, някъде си е помислил, че най-добрият начин за осмиване на "селянията" е... "селянеенето". Снимка: Getty Images
"Амчи", "Ари уа", "Дйе сте бе", "Пу-пу да не са ти уроки"

Не знам защо, но някой, някога, някъде си е помислил, че най-добрият начин за осмиване на "селянията" е... "селянеенето".

Изтерзаното тяло на българската улична реч агонизира от дълбоките разрези на изрази, фрази и неологизми с изключително долнопробно качество. Словесната сеч на мейнстрийм жаргона превръща живия организъм на езика в неприятен урод - агресивен и самовлюбен мутант с гаргантюански апетит за поглъщане и повръщане на форма, съдържание, естетика и смисъл.

Следва инвентаризация на най-глупавите, досадни и експлоатирани парчета градски сленг, които звучат така, все едно са проектирани с идеята да отблъснат всеки с отношение към езика.

Много от представените примери всъщност са непохватни опити за ирония и осмиване на диалектите и селското говорене, но вместо сатира, те изпълняват ролята на сатър в касапския поход към бедно и грозно изразяване.

Да започваме с извращенията и лексикалния джънк:

"Ти да видиш"

Нищо не крещи: "аз имам 26 думи в речника и осем от тях са имена на чалга певици" така силно, както постоянното повтаряне на тази фраза. Словесната проказа от най-нисък клас - "ти да видиш" - се ползва като битово-тарикатски универсален отговор за почти всичко.

В началото споменатата евтиния изразяваше основно няколко форми на провинциална изненада, но днес е прекалено популярен паразитен израз, който просто трябва да изчезне от употреба, ако искаме да има някаква надежда за цивилизация.

"Кефиш мъ, шти звънна"

Отвратително преекспонирана комбинация от осакатени думи. Конвертируемостта на такава скапана фраза в уличното говорене е функция на колосален комуникативен дефект и атрофирало колективно въображение.

Ако някой смята че "кефиш мъ, шти звънна" е хумористична реплика, забавно намигване или безобидно прахосване на срички, трябва да престане да смята така. Защото не е.

"Вкарах се във филм"

Любима фраза на младежи, изстрелвана наляво и надясно, отгоре и отдолу, и хвърляща сянка върху самата представа за кино.

Най-съдържателните модификации са "вкарах се в ебаси филма" или "кво се филмираш". Съжалявам, но баналните ситуации, за които се ангажира подобен израз са всичко друго, но не и кинематографични. Или в най-добрия случай са много лош, български филм с отрицателен бюджет, неграмотен сценарий, неадекватна операторска работа, аматьорска режисура и актьори от онези с шалчетата и двулитровите бири в пластмасови бутилки. Просто престанете да се "вкарвате във филм". Никой с минимални запаси от вкус не би искал да гледа чак толкова посредствена продукция.

Спиндермаан-измите

Разберете, че комиксовата мания е културна кастрация, дори когато става въпрос за езикови пародии като интернет сензацията "Спиндермаан". Копираната по англоезичен модел граматическа гавра с морфологичните правила днес е по-остаряла и досадна от онзиденшен вестник. От онзиденшен жълт вестник.

Хората, които още говорят на "ковра", "макло ас" "полодиах" или "биах" трябва да престанат да живеят в началото на 2013-а. "Спиндермаан" е тъп виц в минало свършено време.

"Амчи", "Ари уа", "Дйе сте бе", "Пу-пу да не са ти уроки" (и много други аграрно-иронични клишета)

Не знам защо, но някой, някога, някъде си е помислил, че най-добрият начин за осмиване на "селянията" е... "селянеенето".

И се роди цял жаргонен жанр от цигански и провинциални изрази и неологизми, които замърсиха говоренето като петролен разлив в мексиканския залив.

Сякаш си нямахме достатъчно натурална и искрена развалена словесност, та трябваше и горе-долу образовани хора, в опит да станат интересни и иронични, да започнат да се изразяват като клетник, който приключва трета неуспешна междувидова връзка с някоя по-чаровна коза от повереното му стадо.

Брутално-пасторалната езикова ексцентричност никога не е била ресурс за качествен хумор и повече наподобява мисловния еквивалент на това да уринираш срещу особено силен вятър.

"KLETOTO" говорене и писане

Тази жаргонна мода започна като много приятна пародия на малоумните националистически и конспиративни бълнувания в интернет, но вече се изчерпа като запасите от тоалетна хартия в социалистическия рай Венецуела.

"Лайк, сириъсли"

Нещо и за хипстъреещите, крайни англо- претенцийки, които LOL-ват на всяка тривиална шегичка и не могат да си представят човешката комуникация без ненужни никому абревиатури на младежката посредственост като ROFL и OMFG.

"Лайк, сириъсли" отново е пример за автоматизирано, стадно, невдъхновено ползване на английски думи, което, за жалост, отдавна вече не е ограничено само в рехавите речници 13-годишните фенки на "One direction".

Тези са сред най-екстремните примери за словесна импотентност.

Уличният жаргон прелива от клишета и понякога звучи по-конформистки дори от кухото корпоративно говорене. А съзнателното съсичане на думите, в опит да се произведе някаква повърхностна ирония, е особено евтино езиково занимание.

Това не е оварваряване по Гео Милев, а демонстрация на досадна антиинтелектуална гордост, речников регрес и презрение към човешкото въображение.

 

Най-четените