Странно се сляха съдбите този уикенд на двама души, които със сигурност никога не биха поискали да се познават.

Докато 27-годишната Ейми Уайнхаус е умирала в Лондон, най-вероятно победена от слабостите и зависимостите си, в Осло 32-годишният Андерш Брайвик успя да отнеме 93 живота. Засега.

И двете новини разтърсиха света.

Андерш Брайвик е искал да е Свръхчовек. Übermensch. Онзи, описан от Ницше в „Тъй рече Заратустра". Възхищавал се е от бели, руси, синеоки християни - какъвто е и самият той; от рицари кръстоносци, от супергерои. Това се вижда от филмчето, което е пуснал в youtube и което вече се гледа само с регистрация, също като порното. Защото това клипче всъщност е едно его-порно. Целият смислен, изряден, трезвен живот на чистия ариец Андерш е порно. Разврат на егото.

Ейми Уайнхаус е точно обратното на Свръхчовека. Дори в смъртта й се намериха хора да я обвинят, че сама си е виновна. Нея я уби слабостта й. Това, че се влюби в неподходящ човек, чиито издевателства не понесе. Че пиеше и взимаше наркотици, защото с една и съща чувствителна душа се самоунищожаваше и създаваше музика.

Андерш пося масова смърт, за да утвърди собствената си личност. Ейми смачка себе си, за да остави на милиони непознати хора искрени изповеди, които да ги вълнуват и да ги направят по-добри.

Андерш ще влезе в затвора, където по пандизчийското правосъдие го чака съдба на нечия кучка. Ще изгние безславно там, ще бъде мразен от целия свят, дори и от съмишлениците, които се бяха побояли да го приемат в хейтърските си редици, стреснати от маниащината му. Това постигна с двегодишното внимателно планиране на чудовищните си действия и отдадеността си на омразата и егото.

Ейми живя бързо, страстно и раздаващо се, без да се пести и обожествява. Но нейното създадено в безотговорност към себе си творчество гарантирано ще се помни още дълги години. Като това на хора с подобна на нейната съдба - Били Холидей, Кърт Кобейн, Джанис Джоплин, Джими Хендрикс.

Иска ми се да мога да измоля хладнокръвието и себелюбието на Андерш за таланта и уязвимостта на Ейми. Но животът е несправедлив и пълно щастие никога няма.

Във всеки от нас има по малко от Андерш и по малко от Ейми. Има уязвимост, слабости, глупави човешки дефекти. Има и жестокост, маниакалност и желание да контролираме целия свят.

Сигурно от кучи поглед, така да се каже, ви се струва, че колкото повече власт над другите постигате, колкото повече ги манипулирате и владеете съдбите им, толкова повече успявате да се справите с живота. Но пък от птичи поглед е сигурно, че човещината, дори в дефектните й измерения, е по-ценна.

Много ми се иска някак си така да стане, че повече да си пазим и щадим творците, защото в тяхната талантлива душа сътресенията от 1-ва степен по Рихтер отекват на нещо като 100-на. И да сме малко по-скептични към воините и победителите си, чието хладнокръвие обикновено е на границата с клиничната психопатия.

Да свиваме сармите на Андерш още докато говори с езика на омразата и само плаши да изпозастреля стотици хора. И да сме нежни към разтерзаната Ейми, която не се вписва в нормите на еснафското приличие, но пък може да пише музика и да ни изтръгва сълзи, докато пее.

Но светът е несправедливо място, както вече стана въпрос. Затова Ейми е мъртва, а Андерш е взел контрола над животите на стотици хора.

Свръхчовекът е мокър сън за комплексари и страхливци. Иска се много сила, за да си позволиш да покажеш слабостта си.

Почивай в мир, Ейми. Андерш, ти си знаеш. Какъвто си рус и хубав, бързо ще ти излезе късметът в затвора, ариецо.