Отношението към Станка Златева в следващите дни и месеци ще е показателно за това дали заслужаваме да имаме големи спортисти или не. От една страна, тя демонстрира на огромната част от българските спортисти, особено на тези от т.нар. „популярни спортове" какво трябва да бъде поведението на човек, който е понесъл голямо поражение. Стигна до финала на Олимпиадата и за втори пореден път го загуби. Случва се. Но Станка, крайно недоволна от себе си, обясни, че вината за този „позор" е нейна. Ако въобще има вина за нещо подобно. Сега трябва да видим и другата страна - реакцията на медиите, обществото и дори на държавата. Оставяме настрана популистките залитания на премиера.

Все пак, няма абонирани за олимпийските или световните титли. Всеки се бори, пък докъдето стигна. А Станка има пет световни титли и два сребърни олимпийски медала.

Великите спортни нации се отнасят с уважение към своите герои и ценят обективно техните постижения. Ако искате примери за това - прочетете какво пишат всеки ден английските вестници за представянето на техните спортисти в Лондон. Това е пример за професионално отношение, изпълнено с уважение.

При нас, както обикновено, нещата не са точно така. Оценките за националния отбор по волейбол се люшкат от едната крайност до другата, а след успеха над Германия комплексите ни избиха с такава сила, че сякаш сами сме спечелили някоя кръвопролитна война срещу немците, а не волейболен мач. Ясно е, че родните успехи в спорта липсват, но трябва ли в такива случаи да губим мярка и да ставаме жертва на словесната диария?

Нещо сходно се случва и в отношението към Станка Златева. Без значение дали харесваме или не спортът, в който се състезава тя, нейните постижения и успехи са факт. И заслужават уважение и признание. А поведението й - още повече. Повечето медии като че ли намират верния курс, като естествено има и изключения. Но да напишеш, че олимпийският вицешампион се е провалил - това нормално ли е? Да не би да има спортисти, за които спечелването на златните медали е даденост? Няма, така че това е още един пример за сбъркана мярка.

Всяка страна уважава своите успешни спортисти. Май само при нас преходът от hero to zero отнема минути. Което може и да ни лиши от такива звезди - рано или късно.