Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Властта си обсъжда скъпия хляб и олио

Според земеделския министър Мирослав Найденов у нас се прави хляб и от фуражна пшеница Снимка: БГНЕС
Според земеделския министър Мирослав Найденов у нас се прави хляб и от фуражна пшеница

Консултативният съвет по зърно към Министерството на земеделието и храните обсъжда на заседание днес  растящите цени на хляба и олиото. Заседанието е свикано от земеделския министър Мирослав Найденов.

След него Найденов обяви обичайното: "Поскъпване в рамките на няколко процента е нормално, но 15 - 17 и 20% поскъпване на хляба и цена от 5 лева за литър олио е напълно необосновано".

Хляб има достатъчно, а зърненият баланс е не само осигурен, но има зърно и за износ - около 500 хил.тона, заяви Найденов. Около 3000 тона зърно за специални тестени изделия само били внесени досега от Казахстан.

Хлебопроизводителите прогнозираха поскъпване на хляба през януари в рамките на 15-20% - 1.20 за 700 грама хляб. На много места увеличението на цените е факт. Според експерти не е реално 700 грама хляб за струват повече от лев. Последва нова прогноза - за ръст на цената на олиото до 5 лева за литър. 

Нарастването на цените на зърното и на слънчогледа на международните пазари и увеличеният  вследствие на това износ са сред причините за поскъпването, казват производители. Според отчета на Софийската стокова борса, пшеницата е поскъпнала спрямо началото на 2010 г. с 67% - до 360 лева за тон без ДДС в края на декември.

Зърнена криза няма и не може да има, заявиха и от Софийската стокова борса, и от Министерството на земеделието и храните. Няма място за опасения от недостиг на зърно и необходимост от внос на скъпа пшеница. По БНР обаче председателят на Консултативния съвет по зърното Красимир Аврамов каза:

"Искаме да видим какви са наличностите на зърно в страната и дали има някаква опасност след време, към април - май, да се наложи внос на качествена пшеница. И другото - искаме да видим какво количество трябва да закупи Държавният резерв, за да може да гарантира едно освобождаване, ако се получи дефицит, и да повлияе съвсем леко на пазарните цени."

Около 3.7 милиона тона пшеница са произведени тази година. "Около 1.6 млн. тона са изнесени и ако износът продължи със същите темпове може да се наложи да внасяме качествена пшеница на малко по-висока цена", посочи Аврамов. Той препоръча мелниците да се запасят с по-евтината пшеница, която сега е в наличност, а Държавният резерв да изкупи поне 50 000 тона.

На редовно заседание преди месец Консултативният съвет установи, че зърненият баланс на страната е добър, зърно има и за износ, и за потребление. По данни на Националния статистически институт от вчера обаче през декември  брашното е поскъпнало с 1.1%, хлябът - с 0.2%, растителните масла - с  4.0%.

Преди ден министър Найденов заяви в Пловдив, че у нас се прави хляб от фуражно зърно.

По думите му тези, които досега са минавали по тъчлинията, вече ще знаят, че има кой да проверява качеството на хляба и да им каже: "Това е хляб от фуражно жито, дето трябва да го ядат кравите!" И по-нататък ще им се наложи да внесат хлебна пшеница, за да подобрят качеството на хляба.

"С наличието на контролен орган ще се промени тенденцията да се изкупува фуражна пшеница, от която да правят хляб!", каза Найденов. Той вероятно има предвид агенцията по храните, която би трябвало да заработи тази година. 

И агенцията по безопасност на храните е готова

Народното събрание одобри окончателно днес закона за Българската агенция по безопасност на храните. Проектът предвижда дейността й да се субсидира от бюджета на Министерството на земеделието и на храните, както и от собствени приходи от такси, определени от правителството.

Заради забавянето на законопроекта, агенцията не заработи на 1 януари, както беше предвидено. Това ще стане веднага след като законът бъде обнародван в Държавен вестник. Тя ще е на подчинение на министъра на земеделието. 

В новата агенция се вливат Националната служба по зърното и фуражите, дейността на областните дирекции "Земеделие", свързана с контрола на плодовете и зеленчуците и дейността на регионалните инспекции за опазване и контрол на общественото здраве. Новата агенция ще контролира храните, ветеринарно-медицинската дейност, борсите и тържищата, но не и минералните води.

Агенцията ще контролира какво ядем по цялата хранителна верига - от суровините, от които се правят храните, фуражите, здравеопазване на животните, хуманно ли се убиват, странични животински продукти и здраве на растенията.

Шефът на новата структура ще се назначава от премиера по предложение на земеделския министър.

В агенцията ще работят около 3000 души. Според депутати-социалисти това е два пъти повече от подобни агенци в други европейски страни с по-голямо население от българското и съответно с повече фирми за контрол.

 

Най-четените