"Напускам те заради друг. Той е моряк. Истински мъж. А ти имаш малка пишка." Нещастникът, който намира тази бележка, класически лепната на хладилника, е герой в един от най-шантавите филми, излъчени по BBC. Преди три години откровеният собственик на миниатюрен пенис Лоурънс Баракаф заснема историите и на други мъже, комплексирани на тема размер.

Най-отчаяният участник в "Моят пенис и на всички останали" (My Penis and Everyone Else's) е посветил целия си живот на това да увеличи мъжеството си. След като си направил две неуспешни операции, се предоверил на вакуумна помпа, прикрепена към пениса му постоянно. А също и на една корда, която минава около пишката му и е привързана към бедрото му, така че всeки път, когато направи крачка, тя го опъва...

"На всичкото отгоре правеше гимнастика, увесвайки истинска котва на члена си" - разказва в интервю за британския FHM авторът на филма Лоурънс Баракаф, на когото му трябват шест години, за да започне да се чувства комфортно с размера си - 7,5 см. в ерекция и почти невидим в заспало състояние. "Това стана, защото открито започнах да говоря за проблема си." Превратният момент обаче идва, когато вече в колежа едва за втори път се престрашава да прави секс и попада на жена, която видимо изпитва удоволствие и иска пак. В момента са женени и, както се бъзика Баракаф: "Вече не мога да мразя пениса си, защото имам син от него."

Първото момиче, с което прави опит обаче, изпищява шокирано, когато напипва поомекналото корнишонче в гащите му. На другия ден тя разказва на всички в гимназията, след което самочувствието на Лоурънс удря дъното заради прякора-жест, с който всички го подминават - онова специфично потискащо приближаване на палеца и показалеца...

Ако има нещо по-досадно от мъж, който обсъжда формата и големината на нечии цици на всеослушание, това е жена, която се оплаква от незадоволителния размер на партньора си. Жените прасват темата за големината на пишката на масата си с коктейли толкова често, че ако участваш в два-три подигравателни разговора, няма как да не си рефрешнеш съвестта с няколко реда в подкрепа на ония онеправдани мъже, чиито половинки вадят теодолит преди или по време на секс.

Жертвите на криворазбрания феминизъм застраховаха честта си със силикон и отвориха ееей такива усти: "Пич, пак си играл карти, докато Господ е раздавал сексуалните надбавки!" Превърнаха се в сексуални чудовища и изръмжаха: "Стига сме се правили на тактични, това дето размерът нямал значение го е измислил някой комплексар с малка пишка, моля се да не ми се пада такъв..."

Има километрични форуми по тази мачкаща мъжкото достойнство тема. Жените съветват преди да пристъпиш в леглото на някого, внимателно да се увериш, че изненадата, която те чака, няма да те ангажира със старание да прикриеш подигравателния си поглед: "Просто го хващаш за оная работа, докато сте на светофара, и ако не ти пълни шепата, го молиш да те закара у вас, щото току-що си се сетила, че си забравила фурната включена..."

С едно пипане жените могат да обзценят всичко останало, с което разполага един мъж. И тъй като все повече се изживяват като по-сексуално активни и компетентни, в очите им вече дори не светят доларчета, както в очите на чичо Скрудж - светят... курчета.

А в чест на впечатляващите размери са склонни да рецитират оди - на големите пишки се придава магически смисъл сякаш могат да те извадят от най-дълбоката Сатурнова дупка.

На размера обаче може да се отдава такова генерално значение само в една по-бедна сексуална култура. Темата за "микропениса" (медицинският термин, който най-малко щади мъжката психика и който в сантиметри означава да са под обичайните за етапа на развитие на индивида) е доведена до пълна идиотщина в някои части на Индия например. Там майките пускат в гащите на ощетените си синове жилещи насекоми, като наивно си представят, че подутото от ужилванията ще си остане завинаги. В някои райони на западна Африка пък вярват, че децата с малък член са прокълнати от вещица, и често ги прогонват от селата. Макар че точно в Африка разбирането за "малък член" е доста разтегливо...

Колкото до съвременна България, изследване на FHM от 2008 г. сред 18 747 жени от 31 страни сочи, че тук дамите са най-взискателни към размера (наред с шведките и норвежките). Идеалът тук е 19,05 сантиметра - най-високият въобще, посочен от участничките в глобалната анкета.

В същото време обаче най-голям процент от запитаните у нас жени оценяват нивото на секса с партньора си като "задоволително". С други думи, по време на акта им се случва да се прозяват повече от два пъти.

Значи има конфликт между отличната големина и отличното качество. Или на мъжете целият този шум около размера им действа сдухващо. Спред Елизабет Бадентер, автор на "XY на мъжката идентичност", именно чрез половия си орган и половата си дейност мъжът най-добре осъзнава идентичността и мъжествеността си. Така че в момента, в който проточат въпроса за размера, жените си вкарват автогол с некачествен секс.

Когато започнеш да мериш сексуалността на мъжа с рулетка, той започва да гледа на пениса си не като орган на удоволствието, а просто като на инструмент за постигане на висок резултат. Жените, които пропагандират идеята, че хипертрофиралите мъжки достойнства са сигурно оръжие за прекрасни мигове в леглото, просто превръщат партньорите си в уязвими сексуални герои. А и точно такива жени никога не са поглеждали другата страна на приятния секс, свързана с двигателната култура на собствените им интимни мускули.

Факт е, че мъжките списания занимават мъжа с малко унизителни статии за операции за удължаване, тъй като няма как мъж да повдигне сексуалното самочувствие на себеподобните си с някое лицемерно четиво, фаворизиращо по-семплите размери. Всичко е в ръцете на жената (и някъде по-навътре, разбира се).

Сексуалната мощ принадлежи на мъжа толкова, колкото и на жената. Трябва да си признаем, твърдят опозиционните сили във форумите по голямата тема, че размерът на пениса всъщност е субективна величина, която се съизмерва с мускулния тонус на вагините... Уважаемият доктор Кегел например имал цяла програма с упражнения за стягане на интимните мускули. Почитателките на този режим уверяват, че ако една жена овладее добре работата с тях, ще изпита (и достави) незабравимо удоволствие, независимо колко голям е приятелят, който чака пред портата...

В крайна сметка жените обичат да преразказват историите си със свръхнадарени мъже просто защото са преизпълнили трансцеденталните си намерения... Не че е лошо, но често идва и в повече. А и на кой му пука за размера, ако емоциите са с няколко сантиметра по-малки.