Кой напуши парламента?
Марихуаната никога не е действала приповдигащо на настроението ми. Поздрави на парламента обаче.
Скандалната поправка в закона за наркотиците, заради която президентът размаха пръст на управляващите, още ме кара да гледам на депутатите като на гении на изкуството „ако мине..." И не само.
Проблемът се нищи толкова дълго, че както при всяка врява около спорен продукт, сам по себе си превърна марихуаната в страхотен мърчандайзинг. Заради който рекламният облик на Парламента напомня на Заешка дупка, пълна с хора със зрителни и слухови халюцинации.
Накратко историята (дано вдъхнови Ъпсурт между другото):
Може ли или не у нас да се рекламират продукти с изображението на наркотични вещества като добре познатите листенца индийски коноп например?
Според обнародван с указ на президента Първанов закон в Държавен вестник - не. Според излязъл по-късно друг, но без да е подписан от президента - да.
Тази временна, нелегално възникнала законова ситуация позволяваше на производители и вносители на спиртни, безалкохолни и енергийни напитки и въобще на всякакви други продукти да ги рекламират с изобразена на тях марихуана...
Сега парламентът проверява сам себе си как тази поправка е била обнародвана в Държавен вестник.
Пръв я забеляза в края на март президентът Георги Първанов, който попита защо и как така се е появила без подписа му.
В духа на въздействието на изсушените женски съцветия на Cannabis indica, се оказа, че един текст е бил приет от комисията, втори e четен и редактиран в движение в пленарна зала, а в Държавен вестник е излязъл съвсем трети...
И след като депутатите загубиха време в ново гласуване, за да върнат ограниченията за рекламата с изображения на наркотици, сега законът е коригиран в правилната - или по-точно в предишната му посока.
Не смятам, че рекламна картинка с марихуана може да има толкова значително въздействие върху потребителското ми поведение, каквото му се отдава с шума около мистичната публикация.
Така че от субкултурна гледна точка, обнародваният с указа на президента закон ми звучи почти като соц директива, забраняваща свободата на изразяване.
Вярно, че не е много логично водка или студен чай да се рекламира чрез символ на наркотик, който у нас е законово забранен за употреба в медицината.
Но значи ли това, че ако произвеждам и продавам значки или тениски с щампа на листа от индийски коноп върху тях, нямам право да ги популяризирам. Мога ли да ги произвеждам въобще?
Затова и една легално публикувана в Държавен вестник поправка можеше и да ме успокои.
Проблемът за лицемерието около отскубването на тревата от рекламата обаче е доста по-малък от разконцентриращия марихуанен аромат, който лъха от поведението на парламентаристите.
Тази нахална грешка с мистичен привкус показа колко дълбоки са наистина дупките в работата на Народното събрание. А и за пореден път отклонява вниманието от истински куцащите закони и липсата на държавнически решения.
Сега предстои ново бърборене около проверката, от която да стане ясно: първо, кой точно е прокарал конкретния текст в закона за наркотичните вещества, второ - кой е наредил на Държавен вестник да го публикува.
И трето - да не би някой в Държавен вестник просто да се е помайтапил...
Интоксикираните с безотговорност депутати си играят с Конституцията като деца, които шикалкавят по време на „Не се сърди човече". И утре може да прочета закон, който ме задължава да нося значка с образа на Бойко Борисов за 24 май.
Конопът в Енциклопедия Британика:
До 1880 г. всички учебници са били направени от конопена или ленена хартия.
В САЩ е било законно да се изплащат данъци в марихуана от 1631 г. до първите години на 19 век.
Отказът да се отглежда коноп в САЩ през 17-ти и 18-ти век е бил наказуем от закона, а във Вирджиния е можело да попаднеш в затвора при отказ да отглеждате марихуана между 1763 и 1769 г.
Джордж Вашингтон и Томас Джеферсън са отглеждали коноп. Джеферсън е пренасял конопено семе от Китай до Франция и оттам до САЩ.
Бенджамин Франклин притежавал едни от първите фабрики за хартия в САЩ, използвали коноп за суровина. През войната от 1812 г. Наполеон е искал да отреже Руския износ на марихуана към Англия.
80% от всички платове, тъкани, дрехи, драперии, спални покривки и др. са били произвеждани от коноп преди памучните тъкани да навлязат през 1820 г.
Първото растение, отглеждано в много от щатите е била именно марихуаната. През 1850 г. щата Кентъки регистрира продукция от 40 000 тона. Конопът е бил най-доходоносното растение, отглеждано в САЩ до началото на 20-и век.
През 1916 година правителството на САЩ предвижда, че през 1940-та цялата хартия ще се произвежда от коноп и нито едно дърво няма да бъде отсечено за производството на този продукт. Правителствени проучвания показват, че един акър от коноп са равни на 4,1 акра дървета. Разработвани са планове за добив на коноп за хартиената индустрия.
Качествените бои и лакове са били произвеждани от конопено олио до 1937 г. 58 000 тона конопено зърно са използвани в САЩ за производството на бои през 1935 г.
Първият автомобил масово производство в света - "Форд Модел Т" на Хенри Форд е бил направен така че да може да се задвижва от конопен бензин. Колата, "направена от почвата" имала конопени панели, чиято издържливост на сблъсък била 10 пъти по-голяма от тази на желязото.
Списание "Mechanical Engeneering" публикува през февруари 1938 г. статия, озаглавена "Най-печелившото и желано растение, което може да отглеждате". „Ако конопът бъде култивиран със съвременните технологии на 20-ти век, то ще бъде най-широко разпространеното земеделско растение в САЩ и останалия свят”, пише списанието.
Реклама
|
|
|
Още от Елица Николова
-
Щастливи мръсни деца
Не ги карайте да позират
-
А Путин може да е доброто ченге
Не е късно и българските музиканти да се събудят за Pussy Riot
-
Ще срещнеш висок тъмнокос колоездач
Хайс, който огрява бъдещето
-
Зеленият път
Между звездния и земния туризъм












Коментари 0 Facebook коментари 0 Най-старите отгоре
» Вашият коментар