Не може да не сте чули за полицайката, която по унизителен начин претърсила млада жена - свалила я от колата, вдигнала ѝ блузата и най-безцеремонно я е опипвала пред очите на околните. Сигурно сте чули и за момичето от А8-цата, гадже на криминално проявен, което набеди млада полицайка - служителката на МВР е едва от 5 месеца на тази работа, преди това е била графичен дизайнер, а в свободното си време пише поезия.
Всички сме чули - само, че двете версии не са успоредни, както ни ги представят медиите, а взаимоизключващи се. Някой лъже, само че кой? Това не е казус, който търпи „ и двете гледни точки" - любимото алиби на българската журналистика.
И не е въпросът в това какво си мислим ние, или вие по случая, а къде е обективната истина.
За едни е странно, че в събота МВР стачкува, а в понеделник се появява разплакана девойка, която твърди, че е почти изнасилена при полицейска проверка.
За други - полицаите са винаги виновни, а професионалната им лоялност повелява да се прикриват един друг.
Има обаче един въпрос, който си задаваме всички щом момичето е претърсено пред петима души, значи има свидетели. Те какво казват? Момичето, което наистина е било в компанията на криминално проявени в нощта, в която е убит компютърният специалист Николай Найденов, е отведено в полицейско управление - там има записи от разпита ѝ - те какво показват?
Най-голям интерес от разкриването на истината в случая има МВР. Вместо да излезе с някаква позиция обаче, ведомството се хвана на въдицата на медиите и влезе с двата крака в информационното блато. Съветникът на вътрешния министър Милен Шопов ни съобщава през Facebook, че момичето - Борислава Латинова, ходело с криминално проявен от тежкия контингент, и че тя самата също е имала близки срещи със съда. Два факта, които нямат никакво отношение към конкретния случай. Също както няма отношение към казуса и това, че полицайката Нели Върбанова пише поезия.
Ако МВР не може да направи компетентно разследване по такъв прост казус, къде ги чакаме да борят престъпност, корупция и прочие.
