Домашното насилие над жени винаги е нещо, което се случва на някой друг. Твърдим, че не се среща в нашата среда, при нашите приятели и роднини.

Всеки, който повдигне въпроса и съобщи истинските данни, е набеждаван, че си смуче от пръстите, че такъв проблем няма, само най-най-изпадналите си бият жените и децата и това не може да е кой знае каква беда. Даже, че жертвите сами са си виновни, защото стоят при насилника и няма какво толкова да ги жалим.

Истината е потресаваща

Според изследвания на неправителствените организации, потвърдени и с данни от Министерството на вътрешните работи, всяка четвърта жена в България е подлагана на тормоз у дома. Това значи, че 25% от българските жени са яли шамари, били са мачкани и потискани, а някои са стигали и до спешните отделения.

Според същите проучвания, 92% от жертвите на домашно насилие са жени, а 8% са мъже. Мъжете най-често бият, а жените-насилници тормозят психически. Така че домашното насилие си е съвсем до нас, то ни е съсед, приятел, роднина, колега. Срещаме го всеки ден. Време е да се запознаем с него, а не да го замитаме под килима и да се правим, че го няма.

Шамарът е в реда на нещата

Това изречение чух от една продавачка, с която наскоро се заговорих съвсем спонтанно. "Знаеш ги какви са нашите мъже, ама по някой шамар от време на време си е профилактичен. Жената трябва да си знае мястото."

В българските традиции шамарът е в реда на нещата при възпитанието на децата. Оказва се, че и при укротяването на жената. Наскоро прочетох интересен коментар в интернет под една статия за домашното насилие. "Няма такъв проблем. Почти никой от познатите ми не бие жена се."

Дяволът е в думата "почти", съчетана с "няма такъв проблем." "Почти" значи, че все пак някой от познатите на този човек бие половинката си, но за него това не заслужава внимание. Общо взето, обществото ни е толерантно към боя у дома. То не се потриса, не настръхва масово, когато чуе нещо подобно.

Никога не се намесва, защото това са си "техни работи". В балканската традиция мъжът е силен и властен и едва ли не насърчаван да се държи строго и потиснически с половинката си. Иначе го смятат за мухльо. А понякога прекрачва границата и влиза в удобната графа "почти".

"Почти" никой в България и не убива. "Почти" никой от познатите ми не краде примерно държавни фондове и не завлича клиенти. "Почти" е изпуснатото признание, че такъв проблем има.

Профил на насилника

Според данни на МВР, домашният насилник съвсем не е изпаднал, полуграмотен алкохолизиран бедняк, както сме склонни масово да вярваме. Той може да е уважаван човек на работното си място и дори в цялото общество.

Биячи на деца и жени се срещат по равно във всички слоеве на обществото - богати, бедни, интелектуалци, необразовани. Наскоро полицията дори арестува двама именити национално известни доктори, които си изнасилвали децата.

Насилникът има проблем с властта и контрола. А хора с подобни психически аномалии се срещат и по високите, и по ниските социални етажи. Насилието над по-слабо същество, което се е разтворило за теб и ти се е доверило да го закриляш и пазиш, не е резултат на глупост, необразованост и бедност. Това е знак, че нещо никак не е наред със самочувствието и ценностите ти, щом си храниш егото с възможно най-лесната победа. Над по-слабия от теб...

Насилникът има различни официални образи. Може много убедително да ти изнесе лекция какво зло е тормозът у дома. Но когато болното му его е засегнато и е далеч от чужди погледи, връзката между логическата мисъл и действията му се къса. Някои бият така, че да оставят синини само под дрехите.

Случва се също насилникът много категорично и ентусиазирано да отрича, че такъв проблем изобщо съществува в обществото. Подобно нещо преживели представители на женска организация, които отишли да предложат в една община програма за борба с явлението. Кметът почти ги изгонил с думите, че пари за такива измислени глупости не бива да се дават, защото няма с какво да се борят.

После се оказало, че всички в малкото населено място знаели как пребива жена си дори само ако вечерята му е закъсняла с една минута.

Алкохолът и наркотиците могат да бъдат отключващ фактор, но никога не са единствена причина за домашно насилие. Те просто изваждат на повърхността стаените в душата на посягащия проблеми. Затова и въздържанието не може да премахне злото, може само да го прикрие за известно време.

От тази година в България започва да се работи и с насилниците, не само с жертвите. Те ще бъдат подлагани на задължителна психотерапия. Подобни идеи има отдавна, но чак тази година се намират средства - проектът ще бъде финансиран от Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" на Европейския съюз.

Огромна част от хората, които тормозят най-близките си, са били жертви на домашно насилие в детството си или са станали свидетели на подобно поведение от страна на един от родителите си - най-често бащата. Затова те също се нуждаят от помощ за преодоляване на травмите, превърнали ги в престъпници.

Жертвата не е виновна

Пораженията от домашното насилие върху тялото могат да бъдат ужасни, дори понякога фатални, но най-страшната травма се нанася върху душата на жертвата. Затова тя не е виновна, когато стои и търпи, тя е просто много повредена психически. Когато отвориш душата си към някого, довериш му се стопроцентово, а той в отговор започва да те бие и да ти внушава, че без него си нищо, късите съединения в мозъка са неизбежни.

Домашният насилник не надвива физически, а ползва боя, за да сломи психически. След като е получил достъп до любовта на жертвата си, той си играе изключително садистично с ума и душата й. Много често й внушава, че никой друг няма да я обича, ако избяга от него.

Че ще й отнеме децата, само ако се опита да го напусне. Че всъщност шамарите са признак на обич, защото показват, че му пука. Че е предизвикан да удари. И така жертвата престава да гледа обективно на живота. Тя наистина започва да вярва, че сама си е виновна. А истината е, че няма оправдано насилие и никой не може да се оневини с това, че е предизвикан.

Подлаганите на системен тормоз у дома търпят много често и защото нямат финансова възможност да се отделят. Някои от тях се самозалъгват, че го правят заради децата, макар така да ги осакатяват още повече.

Момичетата, свидели на насилие у дома, почти задължително в зрели години се превръщат в жертви, а момчетата, израснали в такава атмосфера, я пренасят и в собствените си семейства. Така че евентуалните поражения от детство с един родител са несравнимо по-малки от травмите от детство в дом с насилие.

Жертвите на домашно насилие много често се срамуват да признаят какво им се случва. Те крият синините си с дълги ръкави и панталони през жегите. Огромното мнозинство от тях смятат за по-престижно да останат с партньор, който ги бие, отколкото да ги сочат с пръст като житейски нереализирали се самотници.

Много трудно е за българската жена да признае, че няма идеалното семейство, което обществото я натиска да изгради. Тя е убедена, че провалът й като майка и съпруга е най-големият й провал и не може да си представи, че женският живот има ценност и без това. Патриархалните ценности работят в полза на насилника. Единственото, което може да се направи за жертвата е, да й се вдига самочувствието и да й се внушава, че е ценна и без този опасен за живота й партньор. Защото на нея това й е най-трудно да повярва.

Домашното насилие над жени е наистина сериозен проблем, който не можем да отминем с лека ръка. Историята на борбата с това явление е сравнително кратка. Специален закон за предпазване от него имаме едва от 6 години и присъдите все още са много малко.

Най-краткия път за преодоляването му е опознаването на причините, поради които се случва. И че никой не е застрахован, защото всички в някакъв миг обичаме и допускаме същества от другия пол до най-съкровената си същност. А тогава перспективата ни е изкривена и можем да погазим много свои принципи. И тъй като жертвите са най-често жени, овластяването на техния пол също е важно стъпало.

Това значи нова обществена нагласа, според която жената е ценна сама по себе си като личност, а не само като част от семейство и двойка. И не, шамарът не е в реда на нещата и не можеш да си го заслужиш. Той е престъпление дори и според българското законодателство.