Колко точно е реалната безработица в България. Последните данни на НСИ показват безработица в България от 12.3%.

Това обаче не са 12.3% от населението на страната, а от икономически активното население. Тук не влизат хората, които се трудят на черно, тук не влизат и тези, които са обезкуражени и са се отказали да търсят работа. Така че тези 12.3% не дават информация за реалните измерения на проблема.

Друг източник на данни за безработицата са съобщенията на социалното министерство, което обикновено отчита по-малко безработни от НСИ, тъй като информацията му идва само от бюрата по труда.

Според ведомството, управлявано от Тотю Младенов, безработицата в страната, противно на докладите на НСИ, не само не расте през последните месеци, но всъщност намалява и през юни е паднала до 10.8%.

Данните на министерството на труда обаче не са сезонно изгладени и не отчитат броя на хората, които си търсят активно работа, но не са регистрирани в бюрата по труда.

Така че как да разберем колко е реалната безработица? Според НСИ през  второто тримесечие на 2012 г. икономически активното население в страната на възраст 15 - 64 навършени години е малко под 3.3 млн. или близо 67% от населението в същата възрастова група. От тези 3.3 млн., 409 700 са безработни. Към тях трябва да прибавим и т. нар обезкуражени лица, които са близо 250 хил.

Дотук безработицата се качва до близо 19%. Освен обезкуражените, според НСИ има над 100 000 българи, които желаят да работят, но по някаква причина не могат. Така реалната безработица минава 22%.

Освен тези 22% от работната сила, има 2.7 млн. българи, които според статистическите проучвания на НСИ, не желаят да работят. Става въпрос за хора във възрастовата група между 15 и 64 г. Много от тях са пенсионери, около половин милион са ученици и студенти, други имат здравословни или семейни проблеми. Част от тях със сигурност се трудят в сивия сектор на икономиката.

Защо от април насам безработицата според министерството на труда намалява, а според НСИ расте? Причината е сезонната заетост, която е основен източник на препитание за голяма част от хората с ниско образование, които са основният контингент от регистрираните в бюрата по труда.

И така, защо безработицата е толкова страшна за икономиката? Исторически погледнато, от неолита насам, повечето икономически модели, възприемани от човечеството, изискват от хората да произвеждат блага, които после се преразпределят в рамките на общността.

През средновековието мнозинството от населението се е занимавало със земеделие и е работело срещу правото да ползва земята, собственост на благородниците. Разбира се, част от продукцията е била отделяна за краля, в качеството му на суверен на цялата на страна.

Този модел се е усложнил още повече в днешно време. Повечето хора вече не са земеделци, те не притежават никаква част от продукта на труда си, а работят за някой друг, срещу средства за препитание. Част от благата, създадени от тях, се преразпределят от държавата, друга част се превръщат в инвестиции или служат за покриване на производствените разходи.

А в масовия случай средствата за препитание се използват за обезпечение на кредити към банките, с които хората финансират стандарта си на живот.

Така безработицата се превръща от личен в системен проблем, в прът в колелата на икономическото развитие.

В България проблемът има още едно измерение - голяма част от безработицата е структурна. Става въпрос за хора, които не са безработни в резултата на проблеми в отделно предприятие, а в резултат на сривове на цели сектори от икономиката, като например строителството. Хора, за които просто липсват постоянни работни места.

Решението на този сериозен проблем обикновено е преквалификацията, защото в други сектори има търсене на работна ръка, но няма кандидати. За жалост много от безработните са ниско образовани и им липсват необходимите умения да се преквалифицират. Твърде трудно е за строителен работник с основно или с не много добро средно образование, на средна възраст, да стане компютърен инженер например, докато обратното е много по-лесно.

В момента безработицата е най-големият проблем на българската икономика. Как може да бъде решен?

Първо с мащабна образователна реформа, защото структурната безработица обикновено е следствие от недостатъците на образователната система. А както знаем, българското образование има сериозни недостатъци на всички нива.

Второ, чрез икономически стимули. Докато образованието заработи както трябва, проблемът с безработицата има временни решения, като големи инфраструктурни проекти, финансирани от държавата.

Необходима е и реформа на пазара на труда. За целта повечето икономисти предлагат либерализация и по-малко права за трудещите се. Но в България, където съдебната система е ужасяващо бавна и не винаги справедлива, а правилата масово се нарушават, правата на трудещите се в частния сектор и без това често се пренебрегват от работодателите. Либерализацията само ще задълбочи този проблем.

В дългосрочен план далеч по-ефективни ще бъдат подобряване на връзките между бизнеса и учебните заведения и превръщане на бюрата по труда от каси за социални помощи в частни квалификационни центрове, които получават средства от държавата в зависимост от това колко от регистрираните в тях започват работа.

С оглед на дълбочината на проблема с безработицата, може да се наложи отлагане с една година на планираното през 2012 г. вдигане на изисквания стаж при пенсиониране с 4 месеца. Добра идея е и замразяване на повишенията на минималните осигурителни прагове и минималната работна заплата, докато трендът на безработицата не тръгне надолу.