Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Трябваше да вържем "поразяващите ръчички"!

В последните си дни управление парламентът, правителството и министерствата натвориха куп безобразия, които ще плащаме с години Снимка: Sofia photo agency
В последните си дни управление парламентът, правителството и министерствата натвориха куп безобразия, които ще плащаме с години

В критична ситуация паниката е най-лошият съветник. Българската така наречена политическа класа е научила добре този урок в последните повече от две десетилетия. Реакциите са добре отработени. Паника няма. Гневът на улицата постепенно се канализира в угода на днешното статукво. Когато това лъсне окончателно, сметката вече ще е написана, ще е осребрена от когото трябва, а всички ние ще я плащаме с години.

Хората, които протестират по улиците, покрай всякакви екзотични и невъзможни идеи, се съсредоточиха поне в едно - промяна на политическата и избирателната система. Затова и основното искане, неоспорвано май от никоя от многобройните разнородни групи, е да продължи работата на Народното събрание. Същият този български парламент, който вече четвърта година взима решения под еднолична диктовка...

Президентът, покрай пропадналия обществен съвет, серия от изявления и речи и разходка до Брюксел, забави максимално процедурата с връчването на мандати. И обяви, че служебен кабинет ще има на 13 март. Най-рано. В резултат на бавенето и на "тупането на топката" край тъча едно правителство "в оставка" бе оставено да работи и да взема решения.

Бавенето на играта във футбола, особено в края на мача, по правило се наказва с жълт картон. Дава се и добавено време. Често се случва в това добавено време бавещият играта да губи мача. Нищо подобно не се случва в политиката и в държавното управление.

Добавеното време е златен шанс да се спечели от дотогавашното присъствие във властта. Какво може да натвори правителство в оставка, вече е виждано. "Поразяващите ръчички" най-бързо действат в последните дни и часове от едно управление.

Засега, от последните две заседания на Министерския съвет в оставка (едното отлагано два пъти заради високо кръвно на премиера), кръвното на българите се вдига само от някакви си, по различни сметки, между 300 и 400 милиона лева. Те или бяха раздадени допълнително, или бе отворена възможност да се раздадат в бъдеще време. На фона на опасността да загубим цели 132 милиона евро от Програмата за развитие на селските райони бе дадена възможност тя да бъде наддоговорена с 600 милиона евро. Тук министрите го дадоха скромно - искането на земеделското министерство бе за над 850 милиона лева.

Възможност бюджетът да плаща за проекти по "Околна среда", преди да бъдат одобрени от Брюксел, бе дадена и на министерството на екологията - за над 300 милиона лева, които могат да се вземат от бюджетите до 2016 г. Отпуснаха се множество по-дребни суми - за българския Лувър, археология и др. Вкарани бяха много допълнителни точки, които не бяха обявени предварително в дневния ред. Минаха бавени досега решения за концесии, като тази за пристанище Бургас. За гарата в Пловдив. За добив на полезни изкопаеми...

Под формата на "ликвидиране на съсобственост" бе разрешена продажбата без търг на солиден терен, около 160 декара, от летище София на "Хемус еър". Към пазара тръгна и друг солиден терен с печатница в София, спрян от продажба през миналата година. Направиха се серия прехвърляния на държавни имоти - към общините или между министерства. И други подобни. Както се вижда, все решения - жизненонеобходими и в пълен синхрон с исканията на протестиращите.

Дори да приемем, че заседанието от тази сряда е последно за кабинета, да не забравяме, че Министерският съвет може да взима решения и "на подпис". Като това за националния траур за Пламен Горанов. За някои от тях може да разберем чак когато бъдат реализирани. Какво значение има, че хазната е издънена, бизнесът не работи и приходите спадат.

Но Министерският съвет не е най-голямата беля. Той все пак е сравнително видим.

Далеч по-непрозрачно е в министерствата в оставка. Трескавото преназначаване на кадри от политическите кабинети в държавната администрация е добре отиграна практика. И има информации, че вече е в ход. Назначения и размествания на посланици, консули, разнородни аташета обикновено привличат най-силно внимание. Но в ход са също стотици обществени поръчки, наредби, които трябва да се приемат, договори с изпълнители на вече одобрени поръчки... Златно време да се реализират контракти, които иначе биха влезли в графата "скандални".

Показателно, да речем е, че срещу Министерството на земеделието скочи Националната асоциация на зърнопроизводителите, заради която се изпокараха министрите на земеделието и на финансите, и спорът им за парите на фермерите сложи началото на края на кабинета. Земеделците се усъмниха в поръчка за проектиране и разработване на географска информационна система и изчислиха, че тя вероятно може да се направи за сума, стократно по-малка от заложената.

В земеделието си имат традиции. И изглежда, че пак ще се плаща по начина, по който оттам
раздаваха пари за постове във "Фейсбук" и "Туитър". Друг пример. От министерството на екологията зависи разрешението за промяна на плана за управление на националния парк "Пирин". След като бе одобрено от Висшия експертен екологичен съвет, виси само на един подпис - на министъра на екологията. А това ведомство, както се знае от последните години, често е доста "дашно", щом иде реч за определени бизнесинтереси.

Като споменахме екология - някъде в началото на протестите едно от основните искания беше мораториум върху строителството в защитени зони по Черноморието. Даже президентът определи това като приоритет, един от едва 3-4 закона, които Народното събрание трябваше да пипне, преди да бъде разпуснато. Мораториумът не мина. От едва 103 депутати в залата "за" бяха 36. За сметка на това миналата седмица получихме един сурогат на промени в Закона за Черноморското крайбрежие, който не само не спира строежите, но и слага законово крило над всичко, което вече е започнало да се строи в нарушение на стария, уж лош закон.

В този случай "поразяващите ръчички" на парламентарното мнозинство направо се изгавриха с първоначалната идея. След това народните избраници определиха свой си дневен ред, подхванаха Закона за защита на потребителите заради кабеларките, Закона за хазарта заради ограниченията пред чуждестранни фирми, Кодекса за социално осигуряване. С промени в Закона за ДДС освен че облекчиха големите петролни фирми със свои бази да не монтират нивомери за количествата гориво, удължиха до края на тази година срока за монтиране на фискални апарати в извънселищните автобуси...

Явно това са приоритетите на депутатите. Колкото до приоритетите на президента - парламентът май ги подритна. Единствено даде възможност да се свали цената на тока. Конюнктурно решение с дългосрочни последици. Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) вече ще може да променя цените на електроенергията когато и както си иска. И това не винаги ще бъде "надолу". ДКЕВР "обра" още от разходите на ЕРП-тата. Но това натоварва фирмите, не решава никакви проблеми и рано или късно ще избие в по-високи цени.

В същото време депутатите загърбиха други проекти за промени в същия закон за енергетиката - за увеличаване на състава на ДКЕВР, за избора на нейните членове от Народното събрание, за гражданския контрол. Зарязаха и промените, които да дават възможност на клиентите на топлофикациите да сключват индивидуални договори.

Е, все пак парното има относително малко потребители в сравнение с броя на населението. Най-голямата част от тях са в София и са си проблем на кмета Йорданка Фандъкова, тъй като топлофикацията засега е общинска. Но има идеи пак да я одържавят и народът да плаща още повече за топлото на столичани. Затова трябва да се внимава дали "поразяващите ръчички" няма да свършат тази работа именно в допълнителното време. Впрочем и сега най-голямата единична стойност в добавките към цената на тока е за софийската топлофикация.

За тези забравени проекти никой не протестира. Яростта се насочи към ЕРП-тата. А най-големият натиск понася ЧЕЗ. Тази компания работи в Западна България. Според последните намерения на ДКЕВР на 16 април ще има заседание да й вземат лиценза. Това ще трябва да решава една нереформирана комисия, податлива на натиск, чиито членове са хвърлили вече оставка.

ЧЕЗ е интересен случай. Това е държавна (70% на Чешката република) компания, а при продажбата на остатъчните дялове от ЕРП-тата у нас, за разлика от EVN, не си ги изкупи. Подлежи на атака през борсата, част от акциите на българските й дружества се държи от българска икономическа групировка. Тези дни незабележимо мина новината, че скоро може да се пръкне ново българско държавно ЕРП, от Българския енергиен холдинг (БЕХ) или от негово поделение, което щяло да прави конкуренция на монополите. БЕХ е паразитна структура, създадена преди няколко години да обслужва проекта "Белене" и е в практически фалит.

Преди две години Бойко Борисов бе дал срок от шест месеца да се закрие, но както практиката е доказала - излишните структури са сред най-оцеляващите. И вместо отдавна да е в небитието, БЕХ се готви да вземе заем или да пусне облигации за цели 500 милиона лева, за да финансира скъпите си начинания.

Сега си представете хипотетичен сценарий: ДКЕВР взима лиценза на ЧЕЗ, дейността се поема от новото дружество, създадено от българското държавно БЕХ. То обаче няма нито капацитет, нито пари да инвестира, нито пък начин да плати неустойките, които ще последват. На финала цялата каша може да се разреши по познат у нас метод - играч от "правилния кръг", придобива "отрочето" на БЕХ срещу символична сума и големи обещания.

Клиентите придобиват смяна на един монопол с друг, но пък наш, роден и роден пак от "поразяващите ръчички". Някой не харесва сценария? Впрочем първата пушка на бунта срещу ЧЕЗ и високите сметки за януари, който постепенно се разви и подпали и други градове, гръмна в родния град на президента - Гоце Делчев, преди около месец.

Междувременно всички забравиха, че Европейската комисия вкара страната ни в съдебна процедура заради липсата на конкуренция на енергийния пазар. Неотдавна за обсъждане излязоха варианти на наредбите, които да оправят и ценообразуването, и конкуренцията в енергетиката. Приемането им няма да свали цената на тока драстично, но хората ще имат възможност, ако евентуално се появят други енергийни оператори след края на сегашната ненормална обстановка, да избират между различни доставчици и различни условия. Някой да е обелил и една дума за тези наредби? Не, просто протестът се завъртя към чистата политика.

Това вероятно също е част от стратегията на "тупане на топката". И тя не е в полза на обикновените хора. Колкото до "поразяващите ръчички", които не спряхме - съжалявам, те просто ще използват шанса и ще вземат своето. Политическата истерия е тяхна допълнителна хранителна среда. Затова и я подкрепят и насърчават.

 

Най-четените