Седемте смъртни гряха на футбола: Мързел | sportcafe.bg
Sportcafe logo

Седемте смъртни гряха на футбола: Мързел

The Guardian
22.05.2011, 12:14 (обновена 19.06.2011, 12:44)

1 от 3 снимки Назад Напред

Бранко, Мидълзбро, автографи, деца

Снимка: © Getty Images

Бранко беше муден не само на терена, но дори и при раздаването на автографи

Бавните Бранко и Бокшич (Мидълзбро , 1996 и 2000)

По време на мениджъра Брайън Робсън специалититет на Мидълзбро бе привличането на звезди в залеза на кариерата им. Най-ярките (или по-скоро най-бледите) примери в това отношение бяха Бранко и Ален Бокшич. Световният шампион от 1994 г. никога не е бил от най-бързите бекове, но по терена на „Ривърсайд" Бранко се придвижваше все едно носи два тежки куфара. Хърватският нападател пък изглеждаше сякаш гледа на изпотяването като на тежка болест, от която е решен на всяка цена да се предпази. „Той е толкова мързелив, че плаче сутрин, задето се е събудил", каза за него един фен на Боро.

Билярдо в шезлонг (Естудиантес, 2003)

Треньорите на пистата обикновено се държат като диви зверове в клетка - скърцат със зъби, размахват ръце и ръмжат по всеки играч, който има неблагополучието да се доближи на достатъчно разстояние, за да ги чуе. Като наставник на аржентинския Естудиантес през 2003 г. обаче Карлос Билярдо избра коренно различен подход. Тогава треньорът - световен шампион от 1986 изгледа победата на отбора си над Ривър Плейт с 3:0 от комфорта на шезлонга, който си бе донесъл, а до него стоеше масичка със стереоуредба и бутилка шампанско. „Исках да се насладя на спектакъла", обясни аржентинецът.

Цървена звезда играе за дузпи (1991)

Жалко е, че Купата на европейските шампиони за 1991 г. бе спечелена в един от най-скучните за гледане мачове финални мачове. Независимо, че шампионите от Цървена звезда бяха един от най-класните отбори в историята на турнира изобщо със звезди като Деян Савичевич, Роберт Просинечки и Синиша Михайлович в състава си. На осминафиналите те отстраниха категорично доста приличния състав на Рейнджърс, като преди мачовете тогавашният помощник на Греъм Сунес в шотландския гранд Уолтър Скот обобщи наблюденията си върху предстоящия съперник с думите „Пре***ни сме". На полуфинала югославяните елиминираха Байерн с общ резултат 4:3 след два футболни спектакъла, в които създадените положения за гол бяха като за баскетболна среща. На финала срещу Олимпик (Марсилия), за който блестяха футболисти като Крис Уодъл, Абеди Пеле и Жан-Пиер Папен, Любко Петрович реши да играе за дузпи от първата минута, а през повечето време централният нападател Дарко Панчев бе единственият в червено-бяло, който се появяваше в половината на френския тим.

Колимор е безкомпромисен (Ливърпул, 1995)

Недисциплираността, променливата форма, изгряването на младия Роби Фаулър и не на последно място мързелът не позволиха на Стан Колимор да стане звезда и легенда на Ливърпул. Когато мениджърът Рой Евънс за наказание го изпрати да тренира с дублиращия отбор, Стан отказа, а след това заяви пред медиите, че Евънс е похарчил 8,5 милиона паунда (рекорд за времето си) за нещо, което не умее да използва правилно. Наставникът поиска от Колимор да му се извини публично, но журналистите, отишли на тренировъчната база на клуба, за да чуят извинението, бяха изненадани да видят как Евънс си го чете сам...

Голямата надежда (Вашингтон, 2004)

Фреди Аду е жертва на шума около себе си. Детето-чудо стана най-младият професионален играч в историята на американския спорт, когато подписа договор с ДиСи Юнайтед още на 14 години. Момчето, което бе считано за новия Пеле, обаче не понесе тежестта на очакванията. Ако не беше всичкият този шум около него, младият ганаец, играл и за националния отбор на САЩ, вероятно щеше да направи доста по-добра кариера от това да е звездата на втородивизионния турски Ризеспор. Все пак Фреди е още на 21 години и ако се стегне, наистина може да оправдае част от очакванията, които му се възлагаха...

Бартрам и мъглата (Чарлтън, 1956)

Едно от клишетата във футболния коментар е, че изгонените играчи си взимали ранен душ. В случая с вратаря на Чарлтън от средата на миналия век Сам Бартрам обаче можем да говорим за „късен душ". След като получава червен картон, стражът отива да се къпе и остава дълго време под топлата струя. Междувременно мачът е прекратен заради паднала мъгла, а пазачът на стадиона намира Бартрам в банята и му казва „Какво, по дяволите, правиш тук? Всички си тръгнаха преди 15 минути"...

Бристъл Роувърс и фън-шуй (1999)

След като отборът се представяше трагично във Втора дивизия през 1999 г., ръководството реши да се обърне към двама експерти по китайската традиция за управление на заобикалящата среда „фън-шуй", които да им осигурят положителна енергия и повече спортно щастие. Така те поставиха керамична жаба над входа на стадиона, глинени съдове в съблекалнята и... аквариум с рибки зад вратата. През следващия сезон обаче формата на отбора бе значително по-добра. Дали това се е дължало на тренировките или на странните хрумвания, никой не може да каже...

Каскарино без фланелка (Ейре, 1993)

Всеки знае какъв кошмар е да дойдеш в офиса и да установиш, че си забравил вкъщи нещо много важно за работата ти. Ейре се нуждаеха от само точка при гостуването на братята от Северна Ирландия в последния квалификационен мач за Мондиал'94. Така при резултат 1:0 за домакините мениджърът Джеки Чарлтън каза на нападателя Тони Каскарино да влезе в игра като смяна. Той си съблече горнището на анцуга и се оказа, че е забравил да облече фланелката си отдолу. „Винаги съм си мислел, че ако Алън Маклафлин не бе изравнил, докато чакахме масажиста да донесе фланелката от съблекалнята, Джак щеше да ме удари", разказва Тони.

Коулман се успива (Реал Сосиедад, 2007)

Краткият престой на бившия уелски национален защитник Крис Коулман като треньор на Реал Сосиедад се помни най-вече с 90-минутното му закъснение за пресконференция. След като се появява най-сетне пред чакащите го журналисти, Крис се оправдава, че пералнята му е направила наводнение. Мадридският вестник „Марка" обаче разкрива, че уелсецът е пил до 5 сутринта и се е успал. „Бях до късно на място, където не трябваше да бъда", призна си по-късно той, „На другия ден си измислих оправдание, за да не навредя на репутацията на клуба". Най-вероятно Коулман е бил подготвил и по-дълго и смислено извинение в писмен вид, но кучето го е изяло...

Братовчедът (Саутхемптън, 1996)

Като играч Греъм Сунес не позволяваше на никого да си прави шеги с него, но като мениджър всички му се смеят. Най-голямата причина за това е „инцидентът Диа" от 1996 г. Шотландецът, който по това време е начело на Саутхемптън, получава обаждане от човек, който се представя за Джордж Уеа и препоръчва за проби в клуба своя братовчед Али Диа. Заради кризата с един куп контузени играчи Сунес решава да подпише за един месец с африканеца, който отгоре на всичко дори не е от Либерия, а от Сенегал. Пуска го в един мач като резерва и скоро след това го заменя с друг футболист. „Беше като сърничката Бамби върху ледена пързалка", разказва самият Сунес. Диа, който изчезва след провала си, две седмици преди изтичането на договора, по-късно оглавява Топ 10 на най-слабите футболисти на вестник „Сън".

Мач без Естония (1996)

Четири часа са много време във футболната политика. Когато ФИФА променя времето на световната квалификация Естония - Шотландия от 19:45 на 15:00 ч. след оплакване от страна на гостите от осветлението на стадиона, домакините просто не се появяват на мача, изтъквайки технически причини. Това довежда до странната гледка на 11 шотландци пред призрачно празни трибуни срещу празна половина на игрището. След като никой не идва в продължение на 15 минути, съдията нормално отменя мача и се очаква ФИФА да даде служебна победа. От футболната централа обаче решават срещата да се играе на неутрален терен, където завършва наравно. Чувството за несправедливост все пак е поправено, когато Шотландия се класира за Мондиал'98.

Преждевременно свършване (Мондиал 1930, Уругвай)

След двуседмично пътуване с кораб френските национали пристигат в уругвайската столица Монтевидео, за да вземат участие в първото Световно първенство по футбол и почти веднага след пристигането си взимат участие в мач с Мексико, спечелен с 4:1, като Люсиен Лоран отбелязва първия в историята гол на такова ниво. Два дни по-късно играят с един от фаворитите Аржентина. 81 минути удържат натиска на латиноамериканците, но в крайна сметка бъдещите сребърни медалисти им вкарват гол. В 84-ата минута французите се понасят в атака и аха да изравнят, бразилският рефер Жилберто де Алмейда Рего надува свирката за край на мача. Едва ли го е направил от мързел да го изкара до края, де...

Мързеливият Анди Ричи (Грийнък Мортън, 1976 - 1983)

Ако има гений на футболния мързел, то това е Анди Ричи от Грийнък Мортън. След като пропилява шансовете си да се наложи в Селтик, чийто юноша е, Анди се превръща в легенда в непретенциозния шотландски клуб. Прочут както с техниката и страхотното изпълнение на статични положения, така и със своето летаргично отношение към играта, той бе наричан от привържениците на клуба „Идолът безделник" („The Idle Idol"). Един от най-великите му голове е срещу Дънди Юнайтед, описан по следния начин в книга, посветена на клуба: "Големият Анди стоеше в централния кръг с кръстосани ръце, гледайки птиците в небето, отегчен до болка, когато Дейви Хейс изрита топката напред по посока на Анди и на Пол Хегърти от противниковия отбор. Анди скочи толкова високо, че не би могъл да напъхаш вестник между краката му и земята. Хегърти скочи и остана под топката, така че тя дойде на волето на Ричи, който направи това, което Пеле не можа - заби я във вратата от централната линия". Самият той се определя в едно интервю като „луд момък"... „Наистина имах нужда някой да повярва в мен, но когато бях на 26, си намерих не-футболна работа в Лондон и се предадох", казва Ричи.

Упадъкът на Дейвид Ръш (Съндърланд, 1992 - 1999)

На 20 години Дейвид Ръш игра със Съндърланд финал за Купата на ФА. На 27 той вече играеше с Хилтън Касъл Армс в Неделната лига. Обвинен в нетрезво шофиране, вече като футболист на Хартлипул, нападателят обясни на съдията защо не е можел да хване автобуса, вместо да кара - опасявал се е, че ще го линчуват в градския транспорт. По време на престоя му в Оксфорд феновете пееха за него: „Щом изпие една бира, той вече е готов да се сбие - Дейвид, Дейвид Ръш" ("When he has a pint, he has a fight, David, David Rush").

Oще: ален бокшич  али диа  анди ричи  бранко  греъм сунес  карлос билярдо  кеш  ливърпул  мидълзбро  мързел  светослав бърканичков  седемте смъртни гряха  стан колимор  фреди аду  цървена звезда  шезлонг 



Видео