Стартирането на новия бг сериал "Седем часа разлика" по bТV съвпадна с раздаването на наградите "Еми". Чудесен повод отново да си дадем сметка за нивото на телевизионното творчество у нас.

Не ни се нищи нито заснемането на сериала (даже не можем да имаме забележки), нито играта - да речем, че пленителната Ваня Цветкова компенсира цялата вдървеност, с която блестят по-голяма част от актьорите - и диалозите им.

Но това е поне третият нов роден сериал, който се занимава по-малко с реални отношения и повече преекспонира агресията между хората и предъвква соц и постсоцклишета с досаден деветдесетарски маниер.

Мутри, които нареждат на подчинените си да счупят краката на еди-си-кой прокурор (да беше казал "строши" вместо "счупи"), любов между деца, чиито родители са врагове помежду си, подкупни съдии и неподкупни прокурори, героизирани журналисти, предраматизирани и отчуждени емигрантски неволи и един зъл руски мафиот в инвалидна количка на име Распутин, който се опитва да се държи като Марлон Брандо - само дето не е толкова харизматичен.

А прокурорът е издялан от сценаристите като статуя от музея на социзкуството, честен и неподкупен борец (Сещате ли за такъв от ерата Филчев насам и кой ли е прототипът му... И за пребит прокурор не се сещаме да е имало в България.)

Новият български сериал е нещо средно между софистицирана жълта хроника (мутрите си падат по символизма (!!!) и рецитират "Цветя на злото" от Бодлер, хапват неизискано изискана френска кухня в компанията на сексапилна съдийка) с бутафорни елементи на мафиотски филм от 70-те (а Распутин е с червено цветенце в бутониерата си).

За два часа от първия епизод нямаше нито една реплика, която да не е натоварена с негативен заряд. Независимо дали става дума за отношения между тийнейджъри или възрастни, проблемите им са толкова усложнени, изкривени и ожесточени, че излиза, че всяка любов те обрича на смърт. Или поне на вечеря с убиец.

До момента няма нито един нов български сериал, който не черпи - и то доста фалшиво - идеи от митологизирания лайфстайл на мутрите, новобогаташите и техните "приятелчета" в горните етажи на властта. Всъщност засега филмът е достатъчно политически коректен, защото сюжетът му върви по клишето "ние ги хващаме, те ги пускат". Откъде ли ни е толкова познато?

Така безсилието на родните тв творци да влязат в истинския живот на хората се превръща в поредната псевдоелитарна боза. Поне разбрахме, че българските имигранти в Америка толкова са го закъсали, че слушат Графа...