Разликите в живота на кучета и хора в България намаляват все повече. Страната е на път да се превърне в един огромен приют за всичко, което се движи. От Герборавновесие обаче не се притесняват - помия ще има за всички.

Но изборите наближават и програми, и кандидати за компрометирания обществен екопост за справянето с напасти на кучета и хора никнат като гъби. След ГЕРБ се възправя ГОРД на нов политически титан-двойник на Мамалев. Българи за това, хора за онова. Въобще хора българи, които не знаят на кой свят са.

И докато вече се чака и ХИМН (хора интелигентни, морални, нормални) на други политически сомнамбули, ние с кучетата предлагаме РЕКВИЕМ. Разрешаваме всеки да си играе, както си поиска, с възможните политически поеми, от които би могла да произлиза. Поезията няма край.

В тази обстановка, с обяснимо настървение, отново тръгва най-големият конкурс за най-сочната обществена мръвка - управител на кучкарника. Дочува се, че тя ще се проведе предсрочно преди всички да са се изяли взаимно. Преди парите за ваксини и помия да секнат поради липса на питомци.

Необходимо е помощите за кокала да се вземат, пък тогава да става каквото ще. Напрежението между кандидатите логично расте. Надпреварата започва да прилича на руска рулетка. Докато ЦИК се произнесе, току-виж този народ думнал пълната гилза.

Ето, в София кучета и хора вече са на път да се изтребят взаимно. През това време кучкарите гледат от високите си прозорци на столичния център с красиви руски имена, нетърпеливо чакат изборите и дотогава умерено насъскват глутниците. Съществува и опасност, макар и по-скоро теоретична, озверелите от носталгия по аромата на кокала да осъзнаят общите си интереси и да заръфат политическите цветарници и всички други марсианци, и да задърпат яката кост от зъбите им.

Все пак, спокойствието около руската църква преобладава - това е вече вариант, безрезултатно проиграван повече от двадесет години. Няма кой да се разсее чак толкова. Пък и тези кучкари са демократи, строители на съвременни кучкарници. Все ще го подадат - да го оближем поне.

И докато животът си тече така по обикновеному, професори и кучета падат един след друг в епична битка за оцеляване. БАН и Сеславци като последни гладиатори водят битка за България. И няма какво да го увъртаме толкова - всички си знаем, че нито хората, нито кучетата са виновни. Те, впрочем, винаги ще се обичат един друг. Няма да се намразят докрай за едното оцеляване.

Но за свободата и щастието на България винаги са необходими жертви. Това е то и работата на гладиатора. Затова, ако се изяждаме, да се изяждаме поне с достойнство. Всички сме гледали Ръсел Кроу - как става на кино.

И докато хора и кучета развличат в колизеума шарената тълпа на хищната политическа аристокрация, тези, вътре в клетката, предлагаме на четириногите си събратя една революционна актуализация на десетте Божи заповеди: не изяждай ближния си! Изяж кучкар, близни осиновител!