Президентът Георги Първанов на парада на Гергьовден: "На въоръжените сили на страната трябва да се гледа като на гарант номер едно за суверенитета и териториалната й цялост... Много бих искал да пожелая на моя наследник да има същата визия и да може още по-категорично да каже, че българската армия е в състояние да гарантира сигурността на страната".

Много бих искала да пожелая на наследника на г-н Първанов да няма същата визия. Не го искам нито като български гражданин, нито като данъкоплатец.

(Впрочем, къде точно във втория мандат на Първанов се затри парадигмата за "социалния президент"...)

България е член на ЕС и НАТО (и почти изцяло обградена от държави-членки на алианса). Твърдения, че българската армия е гарант №1 за суверенитета и териториалната ни цялост, са като слоган от Третото българско царство и Дойранската епопея. Сега е XXI век. Заплахите са други, понятия като национална сигурност би трябвало да се предефинират и поизтупат здраво от подобни реквизити.

Времето на насочените щикове мина. Който иска, да се държи за тази котва.

Най-голямото мъжество и храброст, които би трябвало да проявят управляващите - които и да са те, е да изведат като приоритет социалните системи и да гарантират по-добро качество на живот, а не военните сделки...

Къде по-опасни за суверенитета на държавата са песимизмът и отчаянието на застаряващата нация и липсата на критична маса позитивен заряд и енергия, които да обърнат тренда ни. След тях идват лошото качество на образованието, разпадът в здравеопазването и пенсионната система, мизерната инфраструктура...

Медицинските сестри в България са по-малко като брой от армията ни - под 29 000, докато военщината наброява над 30 000. И ако страната ни се нуждае от още поне 30 000 медицински сестри, то едва ли има нужда от повече пагони.

С нищожна част от парите, затрити за военни цели, може да се ремонтират и обзаведат нови физкултурни салони на всичките близо 2000 училища у нас, че даже и на стотината в чужбина.

Така че речитативи в стил "Велик е нашият войник" (и телевизионните беседи на Божидар Димитров) нито ме умиляват, нито надъхват с някакъв хелиев патриотизъм. Това е история. Вълнува ме настоящето - и бъдещето. Не желая да се увеличават данъците ми, за да изплащам изтребители - или АЕЦ "Белене".

А с комисионите от сделките да се финансират партии и приближения им бизнес - и кампании, които да ни вбият в мозъците колко са ни жизненонеобходими.

Една трета от миналогодишната актуализация на бюджета - над 300 милиона лева, отиде за плащане на ненужните хеликоптери. Сега България се кани да купува и изтребители. Някой ще си направи ли най-сетне труда да обясни на данъкоплатците, с чиито пари се финансират подобни "приоритети" (кой изобщо е решил така?), защо трябва да похарчим близо поне 1.5 милиарда лева за целта?

Странното е, че както и в случая с АЕЦ "Белене" въпросът "Нужно ли е?" не се поставя. Целесъобразността остава на заден план.

В ситуация, когато миналата есен под въпрос бяха стипендиите на студентите ни, се оказа, че бюджетът на Военна акамедия е с близо два милиона повече от предишния - 5.8 милиона лева за обучение на 5 (пет??!!) човека в редовната форма на обучение и други 55 задочници... Съвсем разумно предложение по тоя повод направи Диян Моркин в статията си "За бюджета ще е по-евтино военните да учат в академиите на НАТО", огласявайки тези данни.

България разполага с две висши военни училища - НВУ "Васил Левски", който има филиали във Велико Търново, Шумен и Долна Митрополия, и ВВМУ "Никола Й. Вапцаров". Всички ние като данъкоплатци плащаме за тях, за да учат общо в тях не повече от 120 курсанти - разбирай, както за обучението им, така и за заплати на преподавателите, издръжка на сградите и прочие...

А най-смешното е, че пилотите, които обучаваме в Долна Митрополия, няма да могат и да се качат на бъдещите изтребители. Защото не смогват да си натрупат необходимите часове дори на руските МиГ-ове, с които само разполагаме. Така че ще платим като данъкоплатци и за последващото им обучение... (Може би е най-добре да ги пратим в съседна Турция, където качеството на пилотите е всеизвестно.)

В тазгодишния бюджет управляващите, които президентът наскоро фейсбукна критично, че "отбраната и изграждането на силна и боеспособна армия не са приоритет на правителството", отделиха най-много пари именно за тази цел - 990 милиона лева. Почти колкото тях - близо 1 милиард, бяха разписани и на МВР.

Близо два пъти по-малко са парите за образование - 556 милиона лева. България пагони или домати, вино и специалисти ще произвежда? А може пък най-сетне да проумее, че дезинтеграцията на ромите наистина застрашава националната сигурност повече от митични привидения за заплахи за "териториалната ни цялост". Като че ли по времената на държавата до 1989-а, когато Турция например беше дефинирана като враг, българските военни са се надявали на собствени сили да опазят границата в случай на настъпление...

Крайно време да сложим край на тия смешки и на това лицемерие за боеспособната армия. Онзи израз на държавния глава, че трябва да охранява границите ни, искрено ме разсмя. Напомни ми дулата на ония стари, закопани по границата с Турция танкове...

Да не би Гърция да стяга някой нов поход като от времената на Василий Българоубиец или Турция се кани да ни "мачка" с воини като на султан Баязид Светкавицата! Защо в днешния глобализиран свят да се хабят средства за подобно завладяване, след като икономическото е къде-къде по-дълговечно и означава също толкова трайни приходи за "владетелките".

Със сигурност обаче армията може да свърши добра работа по границата - да трепе добитъка на съседите, който прескача да пасе у нас безнаказано и сее шап и други зарази. За националната сигурност това е днешният приоритет.

Първо, защото кравите в България и бездруго са кът. Второ, защото в Странджа и другите гранични райони една крава означава спасение от глад.

P.S. Благодаря за корекцията за ВВМУ.