Гара Дембеле е истинска футболна звезда | sportcafe.bg
Sportcafe logo

Тъжният звяр

Вестник "Труд" 13.08.2010, 12:20 (обновена 14.08.2010, 13:24)
гара дембеле, левски

Снимка: © БГНЕС

Новата звезда на Левски Гара Дембеле е твърде различен от имиджа, който вече са си изградили родните футболисти

Гара Дембеле е тъжна и добра душа. Прекалено меланхоличен и сериозен изглежда за 24-годишен футболен ас. Да общуваш с българска звезда е сложна наука. Трябват години, за да спечелиш доверие. Да получиш рядкото право да притежаваш телефонния номер на родно асче пак са необходими години познанство. Дембеле даде номера си на "Труд" на третия час общуване.

Иначе - правихме интервю, а после сам ни покани на разходка и кафе. Ей така - да побъбрим, докато се прибира към апартамента си в столична кооперация в центъра. Кола? "Нямам. Хайде пеш, близо е."

Ейййййй, ако човек зърне българска звезда да крачи по "Евлоги Георгиев", да се провира между паркираните безредно автомобили, да чака чинно по светофари, трябва просто да се ощипе и да се събуди. Гара си броди като обикновено момче от "Люлин".

Кола намалява скоростта и се чува крясък: "Гарааааааа!" Махва приятелски с ръка. След 9 гола от 6 мача за "Левски" го познава половин София, скоро вероятно - цяла.

Непосредствен и сърдечен човек, не личи и капка звездомания. Немногословен. Каже няколко думи и млъква. Обаче сменя безброй теми - от мечтата да играе в Англия до алкохола, от музиката до Гонзо.

Остава впечатлението, че един негов ден е твърде семпъл и иска да има приятели в София. Но, странно, личи и трепет от хората. Да седнем в пределно известното заведение "Марая"? "Не, не, казаха ми, че тук се събират мафиози. Аз ще ви заведа на по-хубаво място, където ходя, до нас е." И - тихо, закътано и прилично кафене, почти празно.

Гара не казва и четвърт лоша дума за България, напротив - хвали, хвали. Но... Остава някакво впечатление за страх и дистанцираност у този огромен мъж. Може би е наплашен от расизъм, може би от тъмни клюки за него, а може би просто от живота. Защото този печелещ едри пачки известен човек има тежка съдба. Гара Дембеле е прекалено добър футболист и няма да се задържи дълго тук. Но ако си тръгне с усмивка и обич, ще е комплимент за нас, българите.

Какво правиш? Как минава един твой ден? Имаш ли приятели в София?

-Имам, но предимно в отбора. Не излизам много. Ходих няколко пъти по заведения, но не прекалявам.

Ами?

-Седя си вкъщи. Сега е доста топло и гледам много да не излизам, ако нямам тренировки. Чувствам се добре у дома, понякога изпиваме по нещо с приятели близо до къщи. Обичам и да готвя.

Какво правиш вкъщи?

- Играя игри на компютъра. С жена ми. Редовно я бия на "Плейстейшън".

Кое е любимото ти ястие?

-Знаете, че във Франция ресторантите са на много високо ниво. Но аз съм лесен - ям всичко.

Например?

-Не знам, нямам проблеми. Българските ястия също ми харесват много.

А как общуваш тук, без да знаеш езика?

-Лесно. Викам такси по телефона, там вече знаят адреса ми. Показвам адреса, на който трябва да отида, и така стигам без проблеми. Затова не зная нито името на любимото ми кафене, нито на любимия ми ресторант в София.

Знаеш ли вече нещо на български?

-Само най-простички думи - добър ден, довиждане, благодаря...

В интервю човек рядко е откровен. Но и ние, журналистите, не сме глупаци. Поразпитахме из Пловдив и в Локомотив, където Гара игра 4 месеца, такъв домошар ли е. Обобщеното мнение гласи: "Ами, наплашен е от тия истории, дето пиел, и не ходеше много по заведения. Седеше си вкъщи и джиткаше на компютъра."

Гара бе единственият футболист на "черно-белите", който след тренировка си вземаше кафе от автомата до стадиона като редови гражданин. Тежкарите от отбора се пазеха за култовите кафенета - няма да "олекват" с питие в пластмасова чашка! А Дембеле тръгваше към къщи.

А пробва ли нощните клубове в София?

-Да, след мача с Локомотив (София) в понеделник ходихме с момчетата от отбора в "Ориент 33".

Ама там е... В България наричаме тази музика чалга.

-Е, не е лоша, прилича на гръцката.

Но не е ар енд би...

-(Широка усмивка).Не, не, изобщо не е. Аз обичам "черна" музика.

Обаче по-рано ходи и в "Шугър".

-Заведоха ме приятели. Не съм прекалявал.

Неговата съдба е наниз от изпитания. Вършил е глупости, но и непрекъснато е изправян пред необходимостта да преодолява нещо - мъка, болка, себе си. Включително във футбола. Вероятно е имал тежко детство.

Гара, откъде идваш?

-От Париж разбира се. Роден съм там, а родителите ми са от Мали. Аз обаче съм истински парижанин.

Сигурно имаш голямо семейство?

-Да, общо шест деца сме - трима братя и три сестри.

Какво работят родителите ти?

-Работи майка ми. И аз, разбира се, двамата се грижим за семейството. Много съм привързан към фамилията си.

Не споменава за баща си...

Роден е в Женевие, парижко предградие на 9 км от центъра, родно място и на актрисата Изабел Аджани. Само на 10 години напуска родния дом. Бляскавият талант е избран за прочутата академия "Клерфонтен". Там расте редом със звезди като Хатем Бен Арфа (Марсилия), Абу Диаби (Арсенал) и още, и още... Днес те обират слава из елитни клубове, Дембеле също е в елитен клуб, но все пак в България.

"Имаха повече късмет... - отронва Гара. - Чух се преди дни с Диаби, много добър футболист. В Оксер играеше № 10, колко ми е подавал..." А малкият Дембеле навремето е по-голяма звезда и от Абу, и от Хатем. И? Когато е на 20 г., от френското малийче се интересуват Манчестър Сити, Чарлтън,Болтън",Нюкасъл,Лийдс,Ливърпул, Рома, Лацио. През октомври го пращат в Лацио...

Да, голяма звезда е бил малкият Гара. И изведнъж... До идването в Локо (Пд) е играл само 3 мача в първа лига (в датския Орхус) и няма гол. Ритал е още във втора дивизия - Истр (Франция) и Пиерикос (Гърция). Как да не е тъжен?

И знаете ли, че играе с болка? Още от малък. Има генетичен дефект - плоско стъпало, дюстабан по нашенски.

Георги Цветков, един от най-големите голмайстори в историята на Левски, гледа "А" група още от времето преди Гунди. Цупето каза: "Футболист с такава физика - едновременно толкова силен и толкова бърз - в България не е имало."

А този силов уникат Дембеле е с недъг и тича със стиснати зъби. Тича като луд на мач и после не успява да се възстанови с дни.

Наджи Шенсой, треньорът на Локо (Пд), реши проблема. След мачове по 2-3 дни Гара или не тренираше, или се подготвяше на облекчен режим.

"Само да ми играе така на мачове, пък ако ще - изобщо да не тренира", казваше Шенсой.

Впрочем и в Левски ситуацията е подобна. Вече в няколко тренировки Гара е освобождаван. Боли. Но в общо 3 часа разговор Дембеле не се оплака от нищо. "Добре съм. Помня откъде съм тръгнал. Никога няма да се главозамайвам.

Трудно ли е за едно обикновено момче във Франция да тръгне по пътя на футболната кариера?

-Не, защото там има хора, които винаги са до теб и знаят какво става в главата ти. Днес знаете, френските футболисти много бързо започват да печелят твърде много, и ако няма хора, които да ги отрезвяват, бързо им се замайва главата. На мен много ми помогна Ги Ру - треньорът на Оксер. Много добър човек, много добър човек...

Е, това е Гара. Обикновено момче, което си струва човек да познава не само от терена.

Oще: гара дембеле  левски  локомотив (пловдив)  оксер  париж 



Видео