Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

За рибите и хората

Станислав Мънков лоби риба с изкуствена муха и е републикански шампион през 2006 г., 2007 г., 2008 г. и 2013 г. Снимка: В.Е.
Станислав Мънков лоби риба с изкуствена муха и е републикански шампион през 2006 г., 2007 г., 2008 г. и 2013 г.
Това е вецът на река Черни Вит, разположен близо до отбивката за село Ямна. Близо 500 метра от речното корито е почти без вода заради тръбната конструкция на съоръжението. Рибата в реката няма как да мигрира в горния участък в посока село Дивчовото, където са местата за размножаване на балканската пъстърва.
Това е вецът на река Черни Вит, разположен близо до отбивката за село Ямна. Близо 500 метра от речното корито е почти без вода заради тръбната конструкция на съоръжението. Рибата в реката няма как да мигрира в горния участък в посока село Дивчовото, където са местата за размножаване на балканската пъстърва.
ВЕЦ на река Лазова до град Гурково, Старозагорско. На кадрите се вижда как в речното корито под стената на съоръжението вода на практика няма. През рибния проход пък е невъзможно да минават каквито и да било риби.
ВЕЦ на река Лазова до град Гурково, Старозагорско. На кадрите се вижда как в речното корито под стената на съоръжението вода на практика няма. През рибния проход пък е невъзможно да минават каквито и да било риби.
ВЕЦ на река Лазова до град Гурково, Старозагорско. На кадрите се вижда как в речното корито под стената на съоръжението вода на практика няма. През рибния проход пък е невъзможно да минават каквито и да било риби.

Казват, че реките са като вените в тялото ни. Значи България е хероинов наркоман. Макар национално богатство на хартия, нашите реки са превърнати в сметища, кариери за добив на строителни материали, бракониерски рай, а напоследък - и в източник на енергия чрез така любимите на политици и близки до властта мини ВЕЦ-ове.

"Няма река, която да не е оборудвана с такова съоръжение", твърди биологът Станислав Мънков, плановете са да бъдат построени още 800. Интересът може лесно да се обясни, тъй като по закон електроенергията, произвеждана от малките водни централи, които попадат в графата на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ), задължително се изкупува от държавата.

Към 2020 г. България трябва да изпълни задължението 16% от енергийния микс да е зелена енергия. Станислав Мънков не се интересува от бизнес, печалби и енергийната независимост, а от дребните риби. Буквално.

Възражението му е, че подобни малки ВЕЦ-ове рядко имат екологична оценка - или по-скоро спазена такава, а в общия случай нарушават драстично екосистемата, отклонявайки несъразмерно голяма част от течението на реката.

Срещу стената

Най-засегнати са рибите, чийто естествен миграционен път по поречието се прекъсва, а местообитанията им се разрушават и затлачват. Проблемът може да бъде решен с т.нар. рибни проходи около централите, осигуряващи непрекъснато течение на водата с по-малък дебит, за да може рибата да преминава. За момента обаче са екзотика.

"Балканската пъстърва не е застрашен вид в България, но най-много страда от строителството на такива ВЕЦ-ове. Рибата не може да мигрира, тъй като обикновено се размножава в горната част на реките, а и предпочита бързи води. Проблемът се изостря значително по време на лятното маловодие", обяснява Мънков.

Завършил е специалността "Биология на дивите животни" във Великобритания, а сега учи Алтернативен туризъм в Нов български университет. От 10 години е част от риболовното сдружение "Стари видри", което се бори срещу плановете за строителство на МВЕЦ-ове, особено когато подадат в защитени зони и мрежата НАТУРА 2000.

"За съжаление, много от тези МВЕЦ-ове са на етапа на сключени договори със строителни фирми. За други вече е договорено изкупуването на електроенергията, така че сме закъснели. С протести видяхме, че не се постига истински резултат, но няма как да се откажем", изтъква Станислав Мънков.

През 2012 г. докладът "Околна среда vs. Инвестиции", подготвен с подкрепата на "Отворено общество", обобщи, че хидроенергийният потенциал на страната ни е изчерпан, така че за да продължава изграждането на подобни водноелектрически централи, единственото обяснение е корупция.

Мънков на свой ред показва решение на РИОСВ-Плевен от 2012 г., според което няма нужда от екологична оценка за строителството на МВЕЦ на река Златна Панега, най-големият карстов извор в България, въпреки че попада в мрежата на НАТУРА и защитена зона "Карлуково" заради 12 редки вида риби.

Все пак, МОСВ и Изпълнителната агенция по рибарството и аквакултурите са обещали среща с експерти на 10 април, които искат завишаване на критериите за разрешителни и екологична оценка на МВЕЦ-ове.

На кой не му дреме

Наскоро проучване на "Aлфа Рисърч" по поръчка на WWF показа, че 34 на сто от българите смятат, че водните централи вредят на рибните популации, 19% не съзират опасност, а 44% не могат да преценят, защото нямат информирано мнение по въпроса.

49 на сто не са в състояние да дадат мнение дали имаме нужда от строежи на още ВЕЦ-ове, но иначе 72% твърдят, че реките и водите са най-голямото природно богатство на България.

В действителност "речното богатство" изчезва - водните ресурси намаляват, не се стопанисват, контролът е занижен, а видовете буквално изчезват. "Единствените диви места, където все още има риби, които се размножават сами, са в Странджа. Там може би все още има генетично чисти популации", казва Станислав Мънков.

Друг сериозен проблем идва от там, че за да не изчезне рибата, всяка година риболовните сдружения зарибяват реките със собствени средства. Най-често обаче рибите идват от един развъдник, така че вече са генетично увредени и не могат да се размножават сами.

"Много малко част от рибарниците са изградени така, както трябва. Рибата се размножава на едно и също място във вода, която става богата на нитрати, а после се излива в реката. Освен това, мъртвата риба също се изхвърля в реките, което е предпоставка за зарази", казва Мънков.

Според него водните източници на практика са оставени без контрол. "Изпълнителната агенция по рибарството и аквакултурите има стотина души персонал, които трябва да проверяват цялата страна. Те могат да глобяват бракониери, като тези глоби са смешни и потъват в небитието, но не и да ги задържат", разяснява Мънков.

Той посочва, че най-големият проблем с бракониерството е по язовирите, където има "хиляди километри незаконни мрежи". За разлика от тях, риболовните сдружения защитават принципа "хвани и пусни", който важи за 22 реки в България.

"Навсякъде по света реките се стопанисват от риболовни клубове, които пазят чистота, поддържат популациите, косят трева и събират такса за всички, които искат да практикуват риболов. Хората са осъзнали, че за тях е добре рибата да е в реката, за да идват туристи, да ловят риба, да я пускат обратно и да стимулират местния туризъм", коментира Мънков.

Но в такива условия оцеляват рибите в България. Също като хората.

 

Най-четените