Милионери и монтьори - най-забавните чужденци в "А" група, ІІІ част | sportcafe.bg
Sportcafe logo

Милионери и монтьори

Дидро
27.11.2010, 11:30 (обновена 11.12.2010, 11:28)
Сичеро

Снимка: © Getty Images

Мършавият великан Алехандро Енрике Сичеро Конярек се раздаваше на терена с екипа на Литекс и националния отбор на Венесуела, а сега рита в колумбийския Милионариос

Каквото го могат ЦСКА и Левски, можем го и ние. С това мото през 90-те и новия век куп клубове у нас тръгнаха да заличават разликата в статута с двата мастодонта на футбола ни. И как? С лавина от чужденци, както го правеха "червените" и "сините". Някои оставиха диря, станаха и национали на своите страни, че и на България. Други обаче се помнят само по казината, местните кафенета и тук-таме от съотборниците им. Понякога и заради обичайните неплатени дългове, които легионерите оставят, когато си тръгнат изненадващо.

Но някои от знайните и незнайни герои станаха... милионери! Малцина помнят печалния образ на дългуча Алехандро Сичеро (196 см) от Литекс. Мършавият централен защитник от Венецуела, който дойде от реномирания уругвайски Насионал с визитка на бивш футболист на Бенфика и Каляри, бе продаден в Китай след 3 сезона в Ловеч, в които редеше добри с посредствени игри. Мина и през тима на Каракас, за да заиграе сега в колумбийския Милионариос. Отбор, чието име още от 90-те години се свързва с онези свръхбогати и неособено публични хора в Колумбия заради които страната има слава на наркорепублика...

През Литекс минаха много класни футболисти с марципанен звят на кожата. Но изпъкват и двама титани, които и досега не излизат от постоянните истории, които се разказват "край лагерните огньове" на подготовките. Нигерийският полузащитник Ибе Джонсън се открояваше не само с матово черното си лице и бръчки като на поне 40-годишен чичко. На лагерите той делеше стая с друг тъмнокож - Луиш Карлош Мота, големият любимец на Гриша Ганчев. Бразилецът обичаше да забавлява целия отбор с шеги от типа: "Колко си череееен", както и въпроси за това колко книги е прочел Ибе. Не че Мота е имал картонче за абонамент в елитната ловешка областна библиотека...Сега Ибе разбираемо го няма на футболната карта - та той и в края на 90-те години си изглеждаше като приключващ с активната кариера футболист. Но и майтапчията Мота е изчезнал някъде. Той остана в историята на българския футбол единствено с два гола във вратата на Левски в един мач за купата, спечелен от Литекс с 4:0.

Не е такова положение с головата машина Енцо Малинди. Човекът дойде със славата на най-обещаващия талант на Албания и подписа със Славия само на 19 години. Бе изкарал проби в Марсилия и Дженоа, но не бе одобрен. Малинди наду главите на всички в клуба с постоянни претенции към квартирата и смени три апартамента за 6 месеца. Поведението му на суперзвезда контрастираше с двата вкарани гола за година. Преотстъпиха го в Спартак (Вн), където удвои актива си с още две попадения и така си тръгна от България с 27 мача и 4 гола. Взе го Тирана, но след 6 ялови мача отиде под наем в култовия Шкендербеу от град Кьорче на македонската граница. Сега тимът и девети в класирането, а Малинди е нанизал 3 гола през сезона. Той е само на 23, кой знае, може и да опровергае експертите у нас като стане звезда...

От уста на уста, от бар на бар и от питие на питие в Петрич се разказва историята за магическото трио бразилци, което една нощ преспа в полицейския участък с насинени крайници и лица. Уестърн историята в дивия петрички запад се разигра през 2005 г., в култовото местно заведение тип ресто-диско-бар на име "Лас Вегас". Три ярки звезди на местната любов Бела - Диану, Вава и Фабио, решили да се забавляват с момичета, чийто цвят на кожата се доближава до техния. Но началниците на групата проститутки поставили висока цена на компанията и се стигнало до размяна на обиди. След излизането от локала бразилците отнесли бой първо от сводниците, после от дошлите на мястото полицаи. На следващия ден треньорът Стевица Кузмановски не успя да познае играчите, променили отенъците на лицата си почти до синьо.

Първият бит бразилец у нас обаче е Рожерио Перейра, култовият защитник от шампионския отбор на Славия, сега успешен мениджър. На върха на славата си у нас огромният бранител бе налаган с гаечни ключове и тръби от няколко автомонтьори, след като отказа да им плати за ремонта на колата си. Цената се сторила висока на Джери, който после се появи на тренировка превързан като сноубордист след първите си опити върху дъската. Треньорът на Славия тогава Кано Коцев влезе в библиотеката с велики футболни лафове като обясни раните на Джери: "Не е виждало сняг в Бразилия момчето, хлъзнало се и паднало няколко пъти докато стигне до колата си..."

Но вероятно най-силната история с марка "Бразилия" написа един невзрачен мургавелко, който се появи в Монтана, за да превърне тима в гранд през 2004 г. Първото впечатление от Леонардо Соуса да Силва бе, че е нисък (160 см). После разбраха, че е бавен, а след няколко тренировка - че знае добре български, въпреки че им бе представен като звезда от втора бразилска лига. Оказа се, че момчето ритало с някакви странни документи в тогавашния Слънчев бряг (Несебър). Леонардо напусна Монтана след пиянски скандал в ресторанта на хотел "Житомир", където отборът открай време отсяда на лагери преди мачове. Там бразилецът опита да изкорми съотборник след изгубена игра на карти. За щастие, счупеното гърло на бутилка от бира, с което нападателят атакувал Дамян Дамянов, само поряза крака на момчето. Все пак защитникът завърши случката с 20 шева, а Леонардо изчезна.

Но скоро пак изгря, сякаш от никъде. Някъде преди около 3 години се появи в Златия (Вълчидръм), отбор от "А" окръжна група. След това следите му се губят.

Няма как обаче да се загуби плътната и широка диря на Саша Антунович. Сръбският колоритен герой, който сам се представяше при запознанство с думите "Я съм Цоко от Локо", мина дори през тв риалитито ВИП-брадър. И там направи лудо шоу, както навсякъде, където се появеше през годините. Цоко направи фурор със Спартак, където често идваше на тренировка с бира в ръка, а задължително след всяка пауза бе качил по 4-5 килограма. Но на мачовете бе номер едно. Взе го Локо (Сф) и се превърна в култов герой на феновете. Вкарал е общо 35 гола в "А" група, където изигра над 100 мача за 6 сезона.

Появяваше се из най-народните ламаринени кръчми на "Надежда", както и из дансингите на фолк-лувърите в центъра на София. На масата традиционният му лаф гласеше: "Я от футбол съм спечелил 3 милиона евро, а съм изпил, изял и заложил около 5..." Залагането е голямата слабост на Антунович, който по едно време бе заплашен със сериозен бой от чакащи си парите момчета, от които бе взел заеми. Сега тежкият таран е картотекиран в Ком-Миньор (Берковица), но рядко се появява в града и отбора.

Вероятно отвсякъде дебнат "ужилени" с пари, за да си ги искат...

Oще: а група  алехандро сичеро  беласица  богдан аурелиан патрашку  вава  венесуела  диану  енцо малинди  ибе джонсън  леонардо  литекс  локомотив (софия)  луиш карлуш мота  миливое новакович  милионариос  монтана  рожерио перейра  саша антунович  славия  спартак (варна)  тиаго силва  трансфери  фабио  чужденци 



Видео