История

Клубът е основан през 1946 г. под името Торпедо след сливането на тогавашните клубове Ударник и Слобода. В духа на типичната за времето комунистическа мегаломания, на него е отредена ролята на носител на спортната слава на република Босна и Херцеговина в състава на Югославската федерация. За целта с партийна повеля там са "командировани" някои от най-добрите играчи на създадения през 1921 г. Железничар, което още оттогава става причина за кръвна вражда между привържениците на двата клуба.
По ирония на съдбата обаче "Жельо" ги смазва с 9:1 в първия мач помежду им, който е контрола, а впоследствие Торпедо, който е първият босненски клуб в Съюзната лига, отпада още през първия си сезон там - 1947/48. За разлика от българския ЦСКА (тогава ЦДВ), който има същата съдба през първия сезон на "А" група, но е обединен със Септември под името Септември при ЦДВ и в крайна сметка печели титлата, сараевци трябва да се справят сами и през 1950 се връщат в елита. Оттам нататък до разпадането на федерацията, има само един сезон (1957/58), когато играят на долния етаж.
Носещият от 1949 сегашното си име клуб става най-успешният босненски отбор в историята на на югославския футбол с две титли - 1967 и 1985, и две купи - 1999 и 2000. (За сравнение градският враг Железничар има само една титла през 1972). Сараево също така е първият тим извън голямата четворка (Партизан, Цървена Звезда, Динамо и Хайдук), спечелил две титли, като по-късно това прави и Войводина.
След независимостта на Босна и Херцеговина "бордо-белите" отстъпват лидерското място и до момента имат 2 титли (1999 и 2007), отстъпвайки на "Жельо" (5) и дори на Челик (3). В турнира за Купата на страната ситуацията е аналогична, като Сараево е триумфирал с трофея 3 пъти (1998, 2002, 2005), а "маниаците" - 5.
Досега Сараево се е срещал веднъж с български клуб в евротурнирите - през сезон 1982/83 елиминира Славия с 2:2 и 4:2 в Първи кръг на Купата на УЕФА.

Легендите

Асим "Хасе" Ферхатович (1933 - 1987)

Легендарният нападател играе от 15-годишен за Сараево. През 1952 дебютира в мъжкия отбор, като остава там 11 години. След 1963/64, когато е футболист на турския гранд Фенербахче, той се връща за още 3 сезона в клуба на сърцето си. Общо има 204 мача и 75 гола за Сараево. В деня, в който той прекратява кариерата си, местните вестници излизат с челно заглавие "Един е Хасе!". През 2004 г. е решено клубният стадион "Кошево" да бъде прекръстен на негово име.

Сафет Сушич

Настоящият треньор на националния отбор на Босна е смятн за най-добрият футболист в историята на страната за всички времена. Роденият през 1955 г. в град Завидовичи полузащитник играе от 1973 до 1982 г. в Сараево, като записва 221 мача и 85 гола. След това прави забележителна кариера във френския гранд Пари Сен Жермен (343 срещи/85 попадения), а накрая я приключва през сезон 1991/92 в скромния парижки Ред Стар. За Югославия има 54 мача с 21 гола в периода 1977 - 1990, участва на Световните първенства през 1982 и 1990 и на Евро'84. След като води като треньор френския Кан, турския Истанбулспор, саудитския Ал-Хилал и турските Коняспор, Анкарагюджу, Ризеспор и Анкараспор, през 2009 поема представителния тим на родината си и го извежда до два поредни баража за големи първенства, загубени от Португалия.

Сегашната ситуация

Сараево се класира за Лига Европа, завършвайки сезон 2011/12 на четвърто място в местната Висша лига след шампиона Железничар, Широки брег и Борац (Баня Лука).
В състава са предимно местни футболисти плюс петима сърби и един хърватин. Единственото по-екзотично име е сенегалският нападател Секуба Диата, който обаче е едва на 19 години и рядко влиза в игра.
Най-важни играчи са капитанът Седин Торлак, който има 117 мача за Сараево и е централен защитник с отлична игра с глава, и сръбският ляв бек Зоран Белошевич. За новия сезон бе привлечен 27-годишният нападател Емир Хаджич, който през изминалата кампания игра в унгарския гранд Хонвед. Именно той бе решаващият футболист с общо три гола в двубоите с малтийците от Хибърниънс в Първи квалификационен кръг на Лига Европа.
Двете срещи завършиха много резултатно - 5:2 и 4:4, което говори красноречиво, че отбраната на "бордо-белите" е доста пропусклива и нападателите на Левски трябва да се възползват от това.