Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Иконите на футбола през XXI век

Роналдиньо. Неслучайно започваме от него. Гениален, различен и обичан навсякъде, където е показал магията си. От изчезващ вид е, за съжаление. Можеше да прави неща с топката, които връщаха лентата към ерата на Пеле, Гаринча и останалите магьосници от златисто-зеления тим. Имаше вечери, в които вдигаше на крака дори вражеските публики, като накара и "Сантяго Бернабеу" да го аплодира в едно Ел Класико, в което изнесе неповторима лекция и Барса спечели с 3:0. Взе само една "Златна топка", което донякъде е перверзия, но спечели нещо много по-важно - вечно място в сърцата на феновете.
Кристиано Роналдо. Явление във футбола. Ще подобри всички статистически постижения на Реал, както щеше да го направи и, ако беше останал в Манчестър Юнайтед. Където и да бе играл, щеше да е рекордьор и шампион. А най-логичното заключение е, че има ужасния малшанс да играе в ерата на Меси. Иначе щеше да изпъква ярко над останалите. Три "Златни топки" го нареждат до Платини, Ван Бастен и Кройф. И само зад един човек... Меси.
Лионел Меси.
Един ден, когато спре да играе, ще оценим колко добър е в действителност. А той е изумителен. С изключение на един (по неговите стандарти) по-неблестящ сезон, Лео държи супер ниво вече десетилетие. Няма друг такъв в историята, като изключим може би Пеле, но не и в динамиката и конкуренцията на днешната европейска игра (Краля на футбола го е правил в бразилското първенство). Меси умее всичко, което го можеше и Марадона. Спечели по много от всичко, освен с националния, където е "само" олимпийски шампион. Загуби два финала на Копа Америка и един на Мондиал 2014, но има още шансове да навакса на този фронт. Което би го легитимирало като най-големият в историята. Може да се поспори дали не е такъв и без тези трофеи. Снимка: Getty Images
Лионел Меси. Един ден, когато спре да играе, ще оценим колко добър е в действителност. А той е изумителен. С изключение на един (по неговите стандарти) по-неблестящ сезон, Лео държи супер ниво вече десетилетие. Няма друг такъв в историята, като изключим може би Пеле, но не и в динамиката и конкуренцията на днешната европейска игра (Краля на футбола го е правил в бразилското първенство). Меси умее всичко, което го можеше и Марадона. Спечели по много от всичко, освен с националния, където е "само" олимпийски шампион. Загуби два финала на Копа Америка и един на Мондиал 2014, но има още шансове да навакса на този фронт. Което би го легитимирало като най-големият в историята. Може да се поспори дали не е такъв и без тези трофеи.
Шави Ернандес. Сеньор тики-така. Човекът, който научи Испания и Барса на правилен футбол. Така го представи Хосе Рейна след спечелването на световната титла през 2010-а пред тълпата в Мадрид. Ефективен и прецизен до педантичност, халфът остава собствена епоха в играта. За 15 години на най-високо ниво, едва ли сте го видяли и 15 пъти да губи топката. Или 15 пъти да ляга в опит да отнеме топката с шпагат, въпреки че позицията му го изисква по презумпция. Да, но той заставаше толкова добре и точно, че никой никога не го изпревари. А с топка в краката... Всичко се въртеше около него.
Икер Касияс. Когато си на 16 и те извадят от час, за да пазиш на Реал Мадрид, сигурно си талантлив. А когато след това пазиш на най-големия клуб в света цели 17 години, а станеш и капитан на родината си, за да вдигнеш световната и две европейски купи... Ти си легенда. Такъв е Касияс, заслужил да бъде наричан Свети Икер от запалянковците.
Андрес Иниеста. Дори само заради онзи остър удар по диагонала през ръцете на холандския вратар Стекеленбург на финала на световното, неговото място е тук. Андрес донесе световната титла на Испания, но приносът му за футбола е далеч по-голям. Страхотен играч, символ на епохата на Барса и Испания. Несправедливо и тъпо е, че той и Шави не взеха "Златна топка". Кошмарно е, че колкото и да са добри, над тях винаги има Меси и Роналдо. Но Иниеста си е запазил мястото в музея на великите.
Дейвид Бекъм. От гола му, вкаран от централната линия срещу Уимбълдън, до последните минути на последния мач с ПСЖ, Бекъм е огромна личност на терена. Едно от лицата на Юнайтед в края на 90-те, един от Галактикос с Реал през новия век, футболен Колумб, който откри за Америка наново играта... Името му е парола, а лицето познават дори домашните любимци на онези, които не се интересуват от футбол. Толкова е популярен.
Джанлуиджи Буфон.
Най-скъпият вратар в историята. И вероятно - един от най-добрите. Продължава да го гложди, че Шампионската лига му убягва, но е спечелил всичко останало. С много редки изключения е свръхчовек на вратата. А когато пусне лек гол, реакцията е: "Е, дори той е човек". Сякаш като доказателство на тезата, че не е нормално да видим негова грешка. Лоялен на Юве, лидер, символ и лице на футбола. Снимка: getty images
Джанлуиджи Буфон. Най-скъпият вратар в историята. И вероятно - един от най-добрите. Продължава да го гложди, че Шампионската лига му убягва, но е спечелил всичко останало. С много редки изключения е свръхчовек на вратата. А когато пусне лек гол, реакцията е: "Е, дори той е човек". Сякаш като доказателство на тезата, че не е нормално да видим негова грешка. Лоялен на Юве, лидер, символ и лице на футбола.
Златан Ибрахимович. Неговото влияние като футболен и социален феномен не бива да бъде подценявано. Израснал в най-трудния квартал на Малмьо и вероятно цяла Скандинавия, дете на емигранти, своенравен гений, харизматичен, но и не търсещ симпатията на всеки. Този тип счупи рекордите по продажби за книга с автобиографията си в Швеция. Асоциират се с него и стотиците хиляди африканци, азиатци, източноевропейци там, както и местните. На терена е убийствено ефективен, като стана шампион в 8 поредни години с Аякс, Ювентус, Интер, Барселона и Милан! Сега е в ПСЖ, като се готви за последните акорди от кариерата си.
Франческо Тоти.
Принца на Рим. Цял живот с един отбор, и то далеч не най-титулуваният, луксозен или печелещ трофеи. Тоти можеше да играе за Реал или Барселона. За когото си поиска, интерес имаше поне 10 пъти през годините.
Но остана верен на първата любов. Стана шампион с Рома, спечели и световната титла с Италия. "Ще играе при нас, колкото още той поиска", казаха от римския клуб. На 38 г. е и дебютира преди 22 с екипа на единствения си отбор.
Няма "Златна топка", а трябваше да има. Снимка: Getty Images/Guliver
Франческо Тоти. Принца на Рим. Цял живот с един отбор, и то далеч не най-титулуваният, луксозен или печелещ трофеи. Тоти можеше да играе за Реал или Барселона. За когото си поиска, интерес имаше поне 10 пъти през годините. Но остана верен на първата любов. Стана шампион с Рома, спечели и световната титла с Италия. "Ще играе при нас, колкото още той поиска", казаха от римския клуб. На 38 г. е и дебютира преди 22 с екипа на единствения си отбор. Няма "Златна топка", а трябваше да има.
Оливер Кан. Не сте го забравили, нали? Обратното на Роналдиньо като харизма и футболно излъчване. Кан не се харесваше на всички - бе грозно озъбен, нахъсан, разрошен и понякога зачервен като обикновен квартален пияница. Но вратата му бе заключена здраво. Германия почти спечели една световна титла само заради него и Михаел Балак (2002 г.), а през 2001-ва загуби "Златната топка" заради един печален мач Германия - Англия (1:5)... Или поне така твърдят немците.
Андрий Шевченко.
Жестът му през 2003-а, когато занесе току-що спечелената "Златна топка" в Киев при паметника на Валерий Лобановски, казва много. Дете на Динамо (Киев) и вероятно последният от епохата на украинските играчи - машини, които славният клуб произвеждаше. Но имаше и страхотен талант, освен дисциплината и мотивацията. В Милан попадна на точното място, стана европейски шампион и взе "Топката". Снимка: Getty Images
Андрий Шевченко. Жестът му през 2003-а, когато занесе току-що спечелената "Златна топка" в Киев при паметника на Валерий Лобановски, казва много. Дете на Динамо (Киев) и вероятно последният от епохата на украинските играчи - машини, които славният клуб произвеждаше. Но имаше и страхотен талант, освен дисциплината и мотивацията. В Милан попадна на точното място, стана европейски шампион и взе "Топката".
Кака. Страхотен играч, който сякаш твърде рано излезе на сцената, а и превключи на по-ниска скорост пак 1-2 години преди да стигне точката на спускане. Остана усещането, че трансферът в Реал не дойде навреме, в Милан той бе точно на мястото си. Кака в най-добрите си дни бе невероятна гледка. Баланс, владеене на топката като с магнит и невероятно движение с нея по терена. Пасовете му, ударите, дрибълът... Феноменални. Спечели две купи в Шампионската лига и "Златна топка".
Павел Недвед. Този динамитен пумпал, който не спираше по цял мач да атакува, тича, търси гола и гори от желание да спечели, изпусна две велики титли. През 2003-а неговият Ювентус бе на финала в Шампионската лига, но той бе наказан и Милан победи. Година по-късно Чехия бе най-силният отбор на Евро 2004, но на полуфинала загуби нелепо (или по-скоро - падна в капана, както всички го правеха на този турнир) от Гърция. Недвед направи страхотна кариера в Италия, а за футболния му интелект говори много и фактът, че днес е директор в Юве. През 2004-а взе и "Златна топка" - първата за страната му от 1962-ра и Йожеф Масопуст.
Стивън Джерард. Символ на упорството и лоялността, и то към клуб, който не е в каймака на европейския футбол в момента. Ливърпул, подобно на Рома, има голямо и горещо сърце, подкрепа, история, но не и ресурсите да е доминант в наши дни. Джерард обаче гордо може да посочи купата в Шампионската лига през 2005-а, Купата н УЕфА, двете купи на ФА, двете Суперкупи на Европа, както и рекорда му - единственият играч, вкарал на финал за всяка купа, за която е играл. Култова фигура за английския футбол.
Дидие Дрогба. Той промени представите за африканските футболисти в Англия, а и направи невероятна кариера като статистики в Челси. Вкара куп ключови голове, като започнем от онзи, който на практика донесе Шампионската лига през 2012-а. Защото без удара с глава на Дрогба в 90-ата минута срещу Байерн, нямаше да има продължения, нито дузпи... Символна фигура на епохата на Абрамович и Челси във Висшата лига.
Уейн Рууни.
Скоро той ще има всички рекорди на Манчестър Юнайтед и националния тим на Англия. На 16 г. вкара изумителен гол за Евертън срещу Арсенал, с който показа на света: "Ето ме".
Днес е капитан на клуба и родината, най-голямата звезда на английския футбол и вероятно в топ 10 на най-популярните играчи в света. Снимка: Getty Images
Уейн Рууни. Скоро той ще има всички рекорди на Манчестър Юнайтед и националния тим на Англия. На 16 г. вкара изумителен гол за Евертън срещу Арсенал, с който показа на света: "Ето ме". Днес е капитан на клуба и родината, най-голямата звезда на английския футбол и вероятно в топ 10 на най-популярните играчи в света.
Майкъл Оуен. Първата "Златна топка" на новия век. На 18 години той подлуди света с голове на Мондиал 1998, а през 2001 г. Ливърпул вдигна пет трофея, а Оуен вкара близо 50 гола. Машина за попадения, дете-чудо и типичен пример за човек, избрал грешния трансфер. През 2004-а отиде в Реал, за да седи на скамейката, и от там насетне кариерата му тръгна надолу. Но остава една от символните фигури на новия век.
Андреа Пирло. Цяла епоха в играта. Подобно на Шави, отборът гледа към него, за да знае ще се играе ли днес или... Метроном, плеймейкър, очите и ушите на отбора, а не само мозъкът му. Спечели с Милан две титли в Шампионската лига, преди да иде в Ювентус и да върне славата на клуба с четири поредни титли.
Филип Лам. Не е лесно да отсееш един от германските играчи, спечелили световната титла миналото лято. Реално погледнато, там няма нито една истински ярка и харизматична звезда. Но Лам е символът на отбора, вероятно съвсем близо до него е Швайнщайгер. Бранителят играе с уникално постоянство вече близо 15 години, спечелил е всичко и е пример за съотборници и съперници.

Футболът на новия век - Меси и Роналдо.

Това е механичният отговор, ако темата бъде зададена във въпросителна форма.

Да, те са доминиращата сила на последните 7 години, като незапомнено наредиха 7 поредни "Златни топки". Не са го правили други двама, няма и да го направят. А и не се вижда как ще бъде спряна тази поредица.

Но играта през XXI век не е само Меси и Роналдо.

Тя е епоха на twitter и instagram герои като Марио Балотели, на мегапопулярни и великолепни играчи като Златан Ибрахимович, на гении като Роналдиньо - последният от една изчезваща порода, която се появи в играта с имена като Гаринча.

Икона на новия век във футбола е Дейвид Бекъм - пълнокръвно оправдаващ смисъла на думата.

Той е пионер в толкова неща, които промениха играта.

Спайс бой е нещо средно между отличен играч с много успехи на терена, глобална популярност, граничеща с истерия и максимално изстискване на маркетинговия потенциал от сбора на двете неща.

Това е векът на Испания и Барселона - "червените фурии" направиха невъзможното с 3 поредни титли от големи първенство за 4 години.

Барса диктува футболната мода с 4 купи на европейските шампиони за 9 сезона, като преди това за близо 100 имаше само една!

Това е и епохата, която ни кара да сме носталгични към едноклубните играчи - тези, които остават верни цял живот на една емблема. Вероятно е така, защото знаем, че скоро и това ще е невъзможно.

Ето ги иконите на новия век.

Или поне някои от тях...

 

Най-четените