Мислех, че мутренските години са си отишли, но май съм се пообъркал. Черните джипове, затъмнените стъкла, арогантните хора продължаваме да ги срещаме обикновено по пътя, когато ни засичат, отнемат предимство, присветкват ни с фарове на магистралата, паркират по тротоарите.

Не заради друго, ами защото те са друга по-висша от нас класа и няма как да се засечем на едни и същи места, по едни и същи заведения, в една и съща социална среда, освен на едно място, което всички делим - пътя. Funny, right?

В събота на отиване към парка за следобедния си джогинг, забелязах поредния паркирал черен джип BMW - на ъгъл, по такъв начин, че нито колите могат да минат нормално, нито пешеходците. Въобще и не отварям дума за майка с количка. Според закона за движение по пътищата:

Чл. 98. (1) Престоят и паркирането са забранени:
...
на кръстовище и на по-малко от 5 метра от тях;

Далече съм от мисълта, че някой спазва това правило, но когато колата ти стърчи от кръстовището на улицата и затрудняваш кръстовището за коли и пешеходци, е малко в повече. Знам, че няма регулаторни органи, които да се занимават с неправилно паркиралите, защото тук нарушители сме практически почти всички. Все пак това не може да ме спре да изразя личното си гражданско недоволство, особено в квартала, в който живея.

В този случай направих това, което правя всеки път, щом видя неправилно паркирана кола. Вдигам й чистачките, което на уличен език означава: "Приятелю, паркирал си неправилно. Моля, премести си колата". Не мисля, че в този акт има нещо вандалско или обидно. Това е гражданско предупреждение.

Няколко метра по-късно чух подсвирквания и предположих, че това е собственикът на колата. С изненада видях, че срещу мен идва Юлиан Константинов от "Аз обичам България" и "Стани милионер" по Нова телевизия, обществена фигура, оперен певец, въобще харесван от медиите човек. Странното беше, че изглеждаше изключително засегнат.

"К'ъв ти е проблемът на тебе, бе, отворко?" - пита ме.
"Ами, господине, пречите на движението, затова ви предупреждавам. Друг би могъл директно да ви мине с ключ или да сложи камък в предното стъкло" - обяснявам наистина смирено, респектиран от двуметровата планина фитнес мускули пред мен.

"Ама, кво точно ти пречи на тебе, бе" - все така разпенено любезен е Юлиан.
"Ами точно на мен не, защото мога да заобиколя, но за други е трудно"...
"Не мога ли да си взема детето от детска градина, бе?" Вярно, наблизо има детска градина, но с Юлиан няма дете, а и като си тръгваше, не взе никой със себе си.

Следва размяна на реплики и култовото клише: "К'ъв си ти, бе?", последван от демонстративно изпъчване на гърди и последващ удар с юмрук в лицето ми, фалшивият ми розов Рей бан полетя към улицата.

Мина ми мисълта за камък в стъклото, но ясно е, че с моите 70 кг няма как да играя този мач, затова просто снимах номера на колата му и се запътих към 4-то районно, което е само на 100 метра от мястото на инцидента, пуснах си всички жалби, плюс медицинско и т.н. Т.е. това не е важно, не ме мислете мен. Идеята да напиша това е съвсем друга.

Не приемам за редно, когато някой е виновен и му направиш елементарна забележка, с нормален тон, той да побеснява. Нормално е да се извиниш, да поправиш грешката си и да продължиш. Наличието на образование не замества липсата на възпитание. Не аз провокирам с вдигането на чистачките, а водачите с неправилното си паркиране.

Аз НЕ обичам България на Юлиан Константинов. Не обичам България на мутрите, на джиповете, на парвенютата, на хората, които не знаят как да кажат "Добър ден", но вече са се научили да използват юмруците си. Още повече, не обичам когато това са обществени личности, които ги показват по национална медия. Не съм обиден, смешно ми е. От тъжното смешно.

И аз съм спирал на тротоар. Оттогава имам надпис, издълбан с ключ на предния капак: "гъз". Още си седи там, мога да ви го покажа. Но е факт, че от тогава се научих и повече не правя така.

Искам да тегля чертата и да кажа следното. Не искам да ви съдя, г-н Константинов. Не смятам да изхабявам от моето време, за да пропилявам от вашето. Като теглим чертата, никой не печели. И не си мислете, че следващия път няма да ви вдигна чистачките.

Единствено искам да се извините писмено за унижението, което ми причинихте и да ми възстановите розовия фалшив Рей бан, ако не в чифт очила, то поне в левовата му равностойност - 10 лева. Може да добавите и 40 лева разходи за Съдебна медицина, които ще похарча с удоволствие за нещо по-приятно от лекарски преглед.

Ако не, да сте жив и здрав.

Кирил Христов - обикновен гражданин

*Round 2 - защото рунд 1 беше на улицата, но нека ползваме по-цивилизовани средства.

*Бел. Webcafe.bg: Авторът е водещ на неделното лайфстайл предаване "Ние и градът" по БНТ.

Отговорът на Юлиян Константинов тук