Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Българин в Австрия да не се наричаш

Посолството на България във Виена ми напомня точно защо реших да напусна страната - административен хаос, партийни послушковци, окупирали държавните институции и пълна апатия към благосъстоянието на нацията. Всичко това корелира и с промените в Изборния кодекс, на които ставаме свиделите напоследък. Снимка: Mfa.bg
Посолството на България във Виена ми напомня точно защо реших да напусна страната - административен хаос, партийни послушковци, окупирали държавните институции и пълна апатия към благосъстоянието на нацията. Всичко това корелира и с промените в Изборния кодекс, на които ставаме свиделите напоследък.

Webcafe.bg публикува отвореното писмо на живеещия в Австрия Стефан Симов до президента Росен Плевнелиев, външния министър Даниел Митов, посланика на България в Австря Елена Шекерлетова, Омбудсмана Мая Манолова и медиите.


ОТВОРЕНО ПИСМО

Уважаеми господин Президент,
Уважаема госпожо Посланик,
Уважаеми господин Министър,
Уважаема госпожо Омбудсман,

С настоящето писмо апелирарам за вземане на отношение във връзка с недопустимото поведение на служителите на посолството на Република България в Република Австрия и цялостна промяна на кадровата политика с цел подпомагане запазването на българщината по света.

На 20 май 2016 г., четири дни преди отбелязването на Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост, за пореден път бях дълбоко засегнат и разочарован от отношението на представителите на моята Родина Република България.

Около 11:00 часа на въпросния ден ми се наложи да посетя българското посолство във Виена с цел изкарване на пълномощно.

Бях посрещнат от охраната на сградата на с думите: "А ти пък накъде?".

Обясних защо съм там, а той ме попита дали имам запазен час. Не бях записал такъв, тъй като преди близо 1 година позвъних на телефона за контакти и пожелах да си уговоря час с цел изваждане на друг документ. Тогава служителката изрично ми заяви, че уговарянето на термин не е необходимо, тъй като посолството има работно време, и ми затвори телефона.

Въпреки това сега ми бе откликнато със заплашителен и гневен тон. Охранителят ми заяви, говорейки в неучтива форма, че за последен път влизам в сградата без запазен час. В крайна сметка успях да достигна до гишето, а там станах свидетел на поредица от меко казано неприятни полемики между служителите и българските граждани, които бяха дошли да потърсят помощ по различни казуси.

По моя преценка самите граждани по никакъв начин не провокираха подобно отношение.

Между тях бе един човек на видима възраст между 70-75 години, който беше дошъл да си завери документ, издаден на жена му от австрийската администрация. Той бе посрещнат с обиди и викове от страна на служителя на посолството, който трябваше да го обслужи. Нещата ескалираха и за има-няма 15 минути администрацията на посолство успя да влезе в конфликт с почти всички, редящи се на опашки пред гишетата. Вследствие на забавянето ми се наложи да доплатя таксата за паркиране и напуснах сградата за малко.

На изхода, след като уведомих служителката, че се връщам след малко, чух заканата на охранителя, че това ще се случи само ако той "реши да ме пусне обратно".

След като се върнах, на опашката вече беше и един мой познат. Тъй като гишето, пред което той се редеше, бе затворено, служителите му наредиха: "ходи у лево". Това изказване и придружаващите го жестове смятам, че са присъщи на всекиго другиго, но не и на един представител на българската държава.

Не съм единственият българин, живеещ в Австрия, който се сблъсква с подобно отношение от страна на представляващите го органи.

Често чувам от моите познати за крайно недоброжелателното отношение и явното нежелание за оказване на каквато и да е помощ и консултация на българите тук.

Живея в чужбина от над 5 години, но независимо от това, планирам в момента, в който успея да развия успешен бизнес, да се върна в страната ми и там да създам семейство. Проблемът е, че за пореден път оставам с горчив вкус от сблъсъка с държавата, от която не спирам да се интересувам и за която все още милея.

Във Виена има добре развито българско общество. Имаме собствени медии, български ресторанти, които заедно с приятелите посещаваме често, български културен институт, българско училище, групи по народни танци и т.н.

За съжаление обаче, посолството по никакъв начин не допринася за подпомагането на развиването на българщината и за поддържането на духа и родолюбието живи.

В действителност нещата са точно на другия полюс - отношението е грубо, интересът към проблемите на хората - нулев, ентусиазмът и желанието за подкрепа и поддържане на диаспората са в сферата на фантазията. В интерес на истината, посолството ми напомня точно защо реших да напусна страната - административен хаос, партийни послушковци, окупирали държавните институции и пълна апатия към благосъстоянието на нацията. Всичко това корелира и с промените в Изборния кодекс, на които ставаме свиделите напоследък.

Затова апелилирам:

Уважаеми господин Президент,
Уважаема госпожо Посланик,
Уважаеми господин Министър,
Уважаема госпожо Омбудсман,

Добрата и отговорната административна политика е панацеята, която може да излекува тежката диагноза, в която българската държава и общественост се намират години наред и която принуди над 2 милиона граждани да напуснем пределите на страната. Представителите на държавата трябва да са еталон за култура и възпитание, защото те трябва да представляват добрия пример.

Само и единствено чрез избора на подходящи, мотивирани и доброжелателни кадри, България може да се превърне в това, което всички копнеем да видим - една развита и демократична държава, в която живее един щастлив, амбициран и буден народ.

С уважение и надежда,
Стефан Симов

 

Най-четените