Фронтменът на популярната гръндж група Pearl Jam си навлече гнева на израелските медии, след като преди седмица направи антивоенно изказване по време на концерт в Англия. Докато трае шоуто на 11 юли, Еди Ведер кара музикантите от групата да прекъснат изпълнението на Daughter, за да призове към мир.
„Кълна се в бога, има хора, които просто си търсят причина да убиват. Търсят повод да пресекат границата и да завземат земя, която не им принадлежи. Те трябва да се разкарат и да си гледат работата", казва фронтменът. Въпреки че Еди Ведер няма предвид нито една държава, редица израелски медии са убедени, че той насочва думите си срещу Израел заради конфликта с Палестина и разчита всяко изречение в контекста на кризата.
Заради изказването му израелският радио водещ Бен Ред заклейми Еди Ведер във Facebook. „Еди Ведер, най-накрая е разкрито истинското ти лице. Ти си поканен да не идваш тук. Лично аз не искам да те виждам, ще изтрия Facebook страницата, която призовава за идването на Pearl Jam в Израел, но не и преди да покажа какъв си ти всъщност", пише водещият.
„Предпочитам да бъда наивен, искрен и изпълнен с надежда, отколкото примиренчески да не казвам нищо заради страх от грешно интерпретиране или наказание", отговаря музикантът в сайта на Pearl Jam.
Ведер започва и завършва посланието си с цитат от известната песен на Джон Ленън Imagine:
„You may say I'm a dreamer,... but I'm not the only one".
„Някои от нас, след поредната сутрешна доза от новини, пълни със смърт и разрушение, имат нужда да достигнат до други хора, за да проверят дали и друг не споделя възмущението им. С десетки конфликти в новините всеки ден, с историите, които стават все по-ужасяващи, нивото на тъгата става непоносимо. А какво става с планетата, когато тъгата се превърне в апатия? Понеже се чувстваме безпомощни. Извъртаме глава и отгръщаме следващата страница", пише Еди Ведер.
„Мнозинството от хората на тази планета са по-заети с това да търсят любов, здраве, семейство, храна и подслон, отколкото война", допълва фронтменът на Pearl Jam.
„Войната наранява. От войната боли, независимо от коя страна падат бомбите. С всички постижения на технологиите, подобрените комуникации, информирането, разкриването на човешкия геном и марсоходите, наистина ли трябва да се примирим с опустошителната реалност, в която конфликтите се разрешават с бомби, убийства и варварски действия?
Ние сме забележителен вид. Способни да създаваме красота. Способни на вдъхновяващ напредък. Трябва да сме способни и да разрешим конфликтите си без кръвопролития.
Не знам как да съвместя дъгата от мирни флагове по време на нашите концерти с всекидневните новини за десетките международни конфликти и ужасяващите последици от тях. Не знам как да се справя с чувството на вина и съучастничество, когато чуя за смъртта на цивилно семейство, убито от атака на американски безпилотен самолет. Но знам, че не можем да позволим на тъгата да се превърне в апатия. И знам, че сме по-добре, когато достигаме един до друг", пише Еди Ведер и призовава да се вслушаме в Джон Ленън: "I hope someday you'll join us..."
