Един мач в Бундеслигата | sportcafe.bg
Sportcafe logo

Един мач в Бундеслигата

Веселин Димитров
03.10.2011, 13:42 (обновена 05.10.2011, 12:43)

1 от 3 снимки Назад Напред

Хановер - Вердер (3:2) струваше колкото десет мача в "А" група, не само като разходи, но най-вече като качество

Не ми отнема много време да се убедя, че решението ми е било напълно правилно. Във влака за Хановер съм, след няколко часа там започва малкото северно дерби Хановер - Вердер.

Решението ми е просто: не гледам български футбол, не ходя на стадиона дори и националния отбор да играе с Англия (просто ми е обидно да гледам подобна подигравка). Вместо това заделям настрана средства и вместо на десет мача от „А" група и на два на националния, отивам да гледам Бундеслигата.

Първата индикация, че съм прав, идва от списание „11 Freunde", което си чета във влака. За незапознаните, „11 Freunde" е германско издание за „футболна култура" - демек всичко, което се случва отвъд 90-те минути на терена. Чудесно списание.

В последния му брой Симон Купер (култов британски журналист, който пише за спорта от антропологична перспектива) описва методите на мафията в източноевропейския футбол. На "Казанската афера" е заделено завидно място. Мисля има някаква връзка между това и факта, че за мача Хановер-Вердер към стадиона отиват 49 хиляди, а на "дербито" Левски - Локомотив (София) имаше десет пъти по-малко.

Тук е важно да включа техническите детайли. Билетът за мача в Хановер струва 20 евро (сектор над вратата); поръчах го в Интернет преди месец; пристигна по пощата за около седмица.

На слизане на гарата има купища специални полицейски сили (странно, нито един от тях нямаше шкембе, не говореше по телефона, не гледаше безучастно в друга посока). Не, че е имало нужда от тях. На перона феновете на двата отбора се смесват, някои подпийнали ултраси си разменят обидни песнички (най-обидната е "Хановер 96 са л***а"), но като цяло погледите са любезни. Един леко пиян фен на Вердер ругае по Хановер, но в ентусиазма си леко ме удря с лакът. Той спира, обръща се към мен и се извинява, преди да продължи тирадата си.

По пътя към стадиона също няма проблеми. Но има невъзможно много щандове за бира, мирише на наденички. Има и типичните германци с мустаци и странни прически, които пият бира и ядат наденички.

След като влизам в стадиона, идва първо разочарование. Закъснявам за първия сигнал, а искам да си купя бира. Да, ама бирата не я дават срещу кеш, а срещу електронна карта, която трябва да си осигуриш на входа на стадиона. Нямам време да се връщам - няма бира.

Стадионът на Хановер - „AWD Arena", е страхотен. Чисто футболен, с много полегати трибуни. Така, при все че съм на второто ниво, имам идеален поглед към терена. До мен е секторът с феновете на Вердер (което е супер, защото съм един от тях), а в моя блок всичко е смесено. Тук са фенове на „зелено-белите" от Бремен, но и местни запалянковци от Хановер. В еуфорията около първия гол на домакините, една привърженичка на „червените" разлива бирата на зелено-белия фен до мен. "Ще ти купя нова на полувремето", казва жената и всичко е наред.

Атмосферата на стадиона е страхотна, футболът - също. Вердер пилее положения, Хановер вкарва безпощадно и повежда с 2:0. Червените фенки пред мен са странни. Те са четири на брой, изглеждат на 50, но крещят като малки момиченца имената на играчите на Хановер. Може би са стари моми, които търсят утеха във футбола. Но може и да имат деца и семейства, но пак да търсят утеха във футбола. А може и просто да си обичат играта...

В края на полувремето Марко Арнаутович от Бремен връща един гол. На почивката се чудя дали да ходя да търся електронна карта за купуване на бира. Усилията ми се струват твърде големи, отново оставам без бира.

През второто полувреме Вердер пак натиска, пак пропуска, но Абделауе от Хановер бележи третия си гол, съдията гони Арнаутович, все пак Писаро вкарва още един за гостите. А аз нямам бира, но поне намирам цигари, с които да успокоя нервите си от наближаващата загуба.

В последните минути стадионът изригва, всички фенове опитват да надъхат своите. И аз започвам да викам (не помня кога за последно съм викал на стадион в България. На последните мачове на националния, на които ходих, си спестих "Българи юнаци", защото вече знаех, че не са юнаци, а са алкохолици).

Накрая Хановер си взима мача, играчите на двата отбора минават да поздравят феновете, тези на Вердер продължават да крещят с пълно гърло - така де, любимците им поне се бориха до край.

Аз съм кисел, излизам от стадиона, вече дори не ми се пие и бира. Качвам се във влака. Дочитам текста на Симон Купер.

"Помислете си за четиримата играчи на Левски, които са били пратени към Казан", пише той, "Най-вероятно те са прекарали детството си, мечтаейки за големи титли. Може би в момента, в който са се качвали на самолета в София за Русия са имали красиви илюзии: купи, световни първенства, къщи с басейни, фенки. И след това те попадат в страната на мафията".

Аз прекарах детството си, мечтаейки да гледам страхотен футбол. И вчера попаднах на мача Хановер - Вердер.

Oще: а група  бундеслига  българия  вердер  веселин димитров  германия  казанска афера  кьолн  лукас подолски  мохамед абделауе  национален отбор  хановер  херта  хууб стевенс  шалке 



Видео