Това не е доминация, това е Сталинизъм! Тоталитарен режим, в който нямаш право на намеса, а се радваш дори ако ти се чуе гласчето.

Испания прекрачи при безсмъртните с невиждан и нечуван троен удар - две европейски и една световна титла поред, само за 4 години. Мачкащите германци от 70-те бяха близо, но дузпата на Паненка през 1976 г. събори техния режим. Ни дузпи, ни голове, ни съдии, ни съперници успяха да спрат испанските фурии за тези невероятни 4 години. Чакаме Гари Линекер да се поправи и да изрече: „Футболът е проста игра, два отбора играят и накрая печелят испанците."

Откъде да започнем?

На този отбор не можеш да му вкараш гол. Все още никой не го е правил в „сериозните" мачове на три поредни първенства. Вероятно защото това менгеме в средата на терена те притиска задушаващо дори и в редките моменти, когато няма топката. А когато я има... настава голямо тичане напред-назад, с цел да я вземеш.

Вече 4 години и 10 двубоя от елиминациите, общо 990 минути, Испания е „девствена" с голова разлика 14:0. Срещна най-големите на Европа в тези мачове - Германия, Португалия и Италия по два пъти, Холандия, Франция и Русия по веднъж.  Надигра ги, рядко им даваше да мърдат и дишат, а накрая има вече 3 купи.

Защо и как се случи? Причините са няколко. Испания гради особения си стил на игра от началото на века, когато генерална линия в школите промени облика на обучението в тях. Вече не се наблягаше само на техниката на децата, а те бяха учени на движение без топка, физическо надиграване със съперника, къси и бързи пасове, смяна на местата. Бяха учени да играят един за друг, да пренебрегват личната изява, когато има свободен съотборник.

Всички от 8-годишните до първите отбори. В комбинация с една невероятна лавина от таланти, бълвана от школата на Барса „Ла Масия", родила дриймтима на Гуардиола. Който от своя страна създаде адска амбиция за ответ от Реал, накупил и доста класни испанци... Ето ги кълновете на успеха. В стартовия състав на финала срещу Италия имаше 4 от Реал и 5 от Барса - двата най-силни отбора в света. В добавка до 11 бяха магьосникът на английския шампион Манчестър Сити и един ляв защитник, който от 1 юли смени Валенсия... пак с Барса.

Но не имената правят Испания велик отбор. А душата на този тим.

Тук няма лидери, няма звезди, няма герои и по-периферни играчи. Това е отбор. Вижте четвъртия гол от финала срещу Италия. Пасове до забрава и зрелищно извеждане на Торес, който може да вкара. Трябва да вкара, сам срещу вратаря, а и е на един гол от „Златната обувка" на Евро 2012. Не, не.

Торес бута с глезена към Мата, който е в по-добра позиция, и 4:0. Това в шаха е мат, който оставя съперника с глава в ръцете. А за тези, които обичат футбола, връща лентата към четвъртия гол на Бразилия на прословутия финал от 1970 г. срещу Италия. И тогава, при 3:1 и спечелен мач, Пеле може да завърши сам, но избира по-футболното, по-отборното, по-зрялото решение. Бута на Карлос Алберто с глезена и... 4:1. Онези велики играчи, сглобили феноменален отбор, са сочени за еталон. Тоест - бяха. Испания от ХХI век надмина бразилците от 1970 г.

С характер и колективен дух Испания превъзхожда Холандия, която винаги е била сбор от големи звезди, които се държат като хлапета  на седмица в детската градина. Липсата на егоизъм различава испанците и от Германия, където едни нелоши футболисти се сърдят, че са резерви на други нелоши играчи, а за момента графата със спечелени от тях купи продължава да е празна.

Докато Гомес се цупи, че играе Клозе, или обратното, идва поредното отпадане. Там има проблем и със свръхочакванията на нацията, докато и Луис Арагонес през 2008 г., и Висенте дел Боске след това, успяват да потушат еуфорията и испанците сякаш сами отхвърлят наметалото на супефаворит. Какъвто очевидно са.

Испания превъзхожда Португалия в това, че не разчита само на един Кристиано Роналдо. И не говори много. Португалците се надпреварваха да ни обясняват как ще спрат доминацията на Испания. Не сме чули някога нескромно изказване от испанец, освен чат-пат от устатия Пике, но и той се сдържа. Уважение и колегиалност. Когато си силен, говориш на терена.

Испания превъзхожда Франция и Русия с толкова много неща, че е трудно да ги изброим всичките. А предимството пред Италия е най-вече в широчината на състава и изградения стил на отбора. В неделя на финала „адзурите" нямаха опции на скамейката, а и съдбата не ги погали с контузията на Тиаго Мота, оставила ги с 10 души. Италия бе най-близо до това да срине тази тирания на футболния Сталин с бик вместо петолъчка на червеното знаме.

Но пак не достатъчно близо.