Навръх честванията за Съединението на България археологът проф. Николай Овчаров даде гласност на предложението да се построи мемориален комплекс в украинското село Малая Перещепина. Там, близо до Полтава, е погребан легендарният хан Кубрат - понастоящем единственият доказан гроб на български владетел.
Идеята, както подобава, отговаря на ранга на създателя на Велика България - тя е за строителство на голям комплекс под формата на пръстен. Стойността на проекта е 100 000 евро, като са включени укрепване на могилата, строеж на паметник, музей, арка и храм. Предвидено е в района да има хотел и българска кухня.
Проф. Овчаров обясни, че Украйна също има интерес от подобен комплекс, който да развива културния й туризъм. Въпросът е дали ние искаме да се сдобием с нова светиня, която да ни вдъхва национално самочувствие, макар и от стотици километри.
По-интригуващо е кога и как ще се съберат средствата и няма ли накрая начинанието да се окаже пожертвование на българските диаспори зад граница.
Докато за някои мегаломанският проект звучи гордо, на други им се струва като поредната помпозна употреба на историята. Освен българите, редица етноси и народи се считат за потомци на хан Кубрат, като татарите и чувашите.
Зад идеята стои Асоциацията на българите по света (АБС), чието седалище е във Варна. Тя организира събор край гроба на легендарния баща на хан Аспарух под наслов "Кубрат събира потомците си".
В инициативния комитет за събирането на средства влизат хирургът проф. Александър Чирков, писателят Антон Дончев, актьорът Васил Михайлов, поетът Румен Леонидов, Нешка Робева, пернишкият кмет Росица Янакиева, патриотични организации, общественици и други.
Международният организационен комитет е създаден този февруари в Киев, Украйна. В призива за осъществяване на идеята е записана нейната цел - "да може всеки българин поне веднъж в живота си да построи това свято място и да осмисли по най-съвременен и съдържателен начин името на българин".
Почти по същия начин - първоначално тихомълком, а после сензационно, се роди и идеята за издигане на огромен паметник на Васил Левски край Свиленград. Апостолът на свободата щял да бъде увековечен с 133-метров ръст, като дори ще хвърля сянката си в Турция.
Претоплянето на патриотични чувства стана редовно напоследък - било чрез колосални паметници или ужасяващи заплахи, като махането на Ботев от учебниците по история. Дали обаче ни трябват паметници - гиганти, за да кърпим национално самочувствие?
