Барсеализъм | sportcafe.bg
Sportcafe logo

Барсеализъм

soccer.ru 29.11.2010, 21:49 (обновена 30.11.2010, 15:41)
Барселона

Снимка: © Getty Images

Барселона и Реал (Мадрид) са пълни господари в Испания

В икономиката съществува понятието „идеален пазар". Един от признаците му е отсъствието на всякакви, дори минимални прояви на монополизъм. Идеалният ред на пазара и съвършенната конкуренция се подържат грубо казано от наличието на много клиенти, много търговици, в чиито дело не се намесват нито държавата, нито някой монополист, нито други „стихийни" икономически бедствия.

Всяка, даже съвсем минимална структурна промяна, води до катастрофални последствия. И най-често това означава монополизация на пазара, поява на един или няколко гиганти, убиващи конкуренцията и получаващи максимална полза от продукцията, която се появява на пазара, контролиращи всичко и всички.

Тази ситуация спокойно може да бъде отнесана към спорт №1, особено ако заменим пазар с шампионат. Като пример за идеално първенство може да се посочи английската Висша лига, която от години държи първото място по телевизионна гледаемост. Или немската Бундеслига, чиято популярност расте със завидна прогресия.

И в това няма нищо изненадващо - конкуренцията и в двете първенства е сериозна, а фаворитите могат да загубят във всеки един кръг. Дори не е нужно да търсим усилено примерите - през последните две седмици шампионът Челси загуби на два пъти от съперници „средна ръка".

На точно обратният полюс е испанската Примера Дивисион. Всеки сезон там властват двата гранда - Реал и Барселона. И първенството се превръща в „Барсеализъм", нещо като абсолютна монархия установена от двата големи съперника. Отборите, които успяват да намерят оръжие, с което да се противопоставят на тази доминация стават все по-малко, а битката всеки сезон се свежда до двете издания на Ел Класико.

Да, от време на време ставаме свидетели на някоя изненада като Депортиво (Ла Коруня) или Валенсия, но тя е резултат от временен срив в лагерите на двата гранда, а не на силата на самите „бунтари". И както показва практиката бунтът бързо е потушен и последван от криза в съставите на позволилите се да опитат нещо подобно тимове. Вижте какво се случи с Валенсия, Севиля, Депортиво (Ла Коруня).

На тази ситуация се радват единствено привържениците на Барселона и Реал. За останалите тя никак не е добра. Когато любимият ти отбор няма никакъв шанс да реализира спокойно и плавно потенциала си, това определено дразни и настройва срещу статуквото.

Най-лошото е, че ръководствотво на испанската федерация всячески поддържа авторитарният режим на двата гранда в първенството и позициите им. Особено ярко това си личи когато се дискутира въпроса за разпределението на парите от теливизионни права. По силата на действащия договор големият дял е за Барселона и Реал, които прибират 40% от тези средства. Останалите 18 отбора в Ла Лига си разделят 60%
За сравнение в Англия парите се разпределят равномерно, според класирането.

Парите от телевизионни права са един от малкото начини за останалите отбори да обогатят хазната си без риск. Задушаващите данъци, които се налага да плащат могат да доведат всеки един от тези клубове до фатален изход. Затова след монополизацията на парите от телевизионни права на всеки от тях се налага да води жестока битка, за да избегне това. В противен случай се стига до използването на големи кредити и до натрупването на големи дългове.

Другият вариант за отборите да си осигурят приходи е да разчитат на щедростта на привържениците си когато те купуват атрибути и посещават срещите. Но пък на кой ще му е приятно да дойде на мач когато отборът му губи с 0:8?Кой ще се съгласи да плаща, за да види това?Това не е Англия където Тотнъм например губи с 0:2 на полувремето, но после обръща резултата и побеждава Арсенал...Разликата се вижда и с невъоръжено око.

На футболния терен ситуацията е още по-тежка. Повечето съперници на двата тима излизат срещу тях доста притеснени, не са много онези, които опитват да се противопоставят, а само на някои се отдава да го направят. Но след такива подвизи, които уж са длъжни да разбият мита за неуязвимостта на грандовете, ефектът е противоположен - следващия съперник след претърпения крах е направен на пух и прах, а на светлинното табло се появява резултат от сорта на 6:0.

Получава се така, че по-голямата част от първенството двата гранда могат да изиграят и на един крак, без да се напрягат особено. И тук възниква сериозна дилема. В Европа нито Барселона, нито Реал се радват на подобна снизходителност. Всеки тим там се бори с тях до край, раздава се максимално и на никой от двата испански тима не е лесно и се налага сериозно да се потрудят преди да спечелят. И често се оказва, че подобни сложни мачове на тях не им достигат. Именно на това стана жертва Барселона миналата година в полуфиналите на Шампионската лига. Каталунците не бяха готови за толкова отчаяна съпротива и логично не успяха да пречупят Интер. Английските тимове нямат подобни проблеми, защото всеки кръг се сблъскват с подобни проблеми.

Какъв е изходът?Някои го виждат в съкращаване на броя на отборите в Примера Дивисион до 18. Според други изравняването на парите получавани от телевизионни права също е решение. По-радикалните пък искат изпращането на Барселона и Реал далеч от Примера Дивисион. При всички случаи обаче е нужно да се направи нещо, в противен случай Примера е поставена под заплаха като първенство.

Oще: барселона  валенсия  депортиво  ел класико  реал (мадрид)  севиля 



Видео