Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Лицето без нос - снимка на годината

Критици на американското присъствие в Афганистан определиха решението на редакторите в Time като "морален шантаж" и дори "военна порнография"
Критици на американското присъствие в Афганистан определиха решението на редакторите в Time като "морален шантаж" и дори "военна порнография"

Автoрката на снимката с обезобразеното лице на афганката Айша спечели конкурса World Press Photo of The Year 2010. Фотографията спечели и първа награда в категория Портрети.

Южноафриканката Джоди Бибър, фотограф на Института за мениджмънт на изкуството, вече е носителка на осем награди от World Press Photo и е едва вторият фотограф от Южна Африка, който печели най-високото отличие в конкурса.

Снимката на 18-годишното момиче от Афганистан, провинция Орузган, чийто нос бе отрязан от религиозни фанатици, бе направена за корицата на списание Time през август миналата година.

Сред наградените снимки има кадър на фотограф на France-Presse, на който мъж изхвърля тяло на починал в моргата на болницата в Порт-О-Пренс, Хаити, след като на 12 януари 2010 г. мощен трус от седма степен доведе до огромни разрушения и отне живота на хиляди в карибската държава.

Фотограф на MTI от Унгария пък спечели първо място в новинарската категорията със снимка на самоубиец, който скача от мост в Будапеща.

Председателят на журито Дайвид Бърнет заяви за снимката на Айша: "Това може да стане една от онези, вероятно не повече от десет през целия ни живот, снимки, за които всеки да казва: "Нали знаеш снимката на онова момиче...". И всеки със сигурност ще знае за кой кадър става въпрос".

Изкуството и войната

Обезобразеното лице на Айша на корицата на Time обаче се смята за едно от най-спорните решения в американската журналистика от последните години.

Критици на американското присъствие в Афганистан определиха това като "морален шантаж" и дори "военна порнография", докато противоположният лагер го интерпертира като призив за повече разум какво би последвало, ако Западът излезе от деветгодишната война - каквото бе и заглавието на корицата: "Какво ще стане, ако напуснем Афганистан" (без въпросителен знак).

От редакцията обясниха, че "снимката е прозорец към реалността на случващото се - и на това, което може да се случи - в една война, която засяга всички ни". С появата на корицата Айша е станала символ на цената, която жените в Афганистан плащат за репресивната идеология на талибаните, коментираха от Time и уточниха, че преди публикуването на снимката са се консултирали с детски психолози.

Въпреки че е имало оценки за снимката като много плашеща и стресираща, Time публикуват обезобразеното лице на Айша, извинявйки се на читателите, които смятат фотографията за прекалено силна.

"На хората наистина се случват ужасни неща и е част от работата ни да се занимаваме с това и да го обясняваме", аргументираха се по-късно от Time.

Списанието все пак се разграничи от подкрепа или критика на войната. Според Time по-сериозният проблем е, че Западът негласно е готов да преговаря с талибаните и правата на жените може да са една от първите отстъпки в името на успокояване на положението.

Самата Айша обаче коментира появата си на корицата на Time с две изречения: "Не знам дали това ще помогне на други жени. Просто искам да си върна носа".

След 10-месечен престой в убежище за пострадали от насилие афганки, момичето започна серия от пластични операции в САЩ.

Историята на Айша

"Аз загубих съзнание, докато правеха това. Събудих се посред нощ от чувството на хлад, там където беше носът ми. Отворих очи, но не можех да видя нищо, защото цялото ми лице беше покрито с кръв", разказва девойката по телевизия CNN.

Съгласно стар обичай за уреждане на спорове, на 12 години Айша и сестра й са дадени на рода на талибан, чийто роднина бил убит от чичото на момичетата.

След като достигнала пубертет, омъжили Айша за човек от този род. Докато през повечето време съпругът й се криел из планините, тя и сестра й били затворени при добитъка, третирани като роби и бити заради греха на чичо си.

Не издържайки на тормоза на новите си родственици, Айша решава да избяга. Но бегълката била заловена и хвърлена в женския затвор в Кандахар. Наказанието за подобни провинения предвижда затвор от три години, но Айша е предадена на баща си след половин година. Бащата връща нещастната девойка обратно на мъжа й.

Съпругът организира местен съд, който решава Айша да бъде наказана като отрежат носа и ушите й. Придружен от един от братята си, нейният мъж отвежда момичето в гората, където изпълнява присъдата й.

Айша била оставена да умре в гората, но тя намира сили да се надигне и да се добере до дома на родителите си. Баща й я откарва в американска военна болница, където нещастното момиче остава в продължение на десет седмици. Благодарение на усилията на американските власти тя е изпратена в Щатите.

"Ритуалът" с рязането на носа се прави, тъй като според обичая на пущуните мъж, който е посрамен от жена си, все едно си е изгубил носа.

Наказанието на Айша не е станало преди години, когато талибаните бяха пълноправни господари в Афганистан, а през 2009 г.

10-годишната сестра на Айша още е при талибаните. Според публикуваната в Time статия през август, вероятно малкото момиче е подложено на нови жестокости, а може и да са поискали от семейството й друго момиче да замести Айша.

 

Най-четените