Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Вярват ли хората в полицията

Полицията респектира... Снимка: БГНЕС
Полицията респектира...

Съвсем скоро от социологическа агенция MBMD обявиха, че кабинетът и полицията са първенци по висок рейтинг. Църквата била с по-нисък.

Според НЦИОМ полицията е най-одобряваната държавна институция - 53% от българите имат доверие в нея. Проучването на НЦИОМ е проведено в периода 15-25 май по метода на полустандартизираното интервю; реализирани са 1000 интервюта в цялата страна.

Беше съвсем скоро, когато чух за един толкова пародиен случай, колкото само бях слушала, че има. Изчезва момиче - поне според повечето й приятели. Първоначално я търсят, като се питат един друг къде е, разчитат  на слухове, успокояват се за кратко, спират да я търсят и млъкват.

Добре, обаче момичето не се появява и решават да започнат по-голямо и организирано търсене, състоящо се в звънене по всички телефони и писане на мейли. Пак нищо.

Някой се престрашава да иде до дома на момичето, обаче за лош късмет там няма никой.
И пак някакво мълчание за няколко дни. Оказва се, че все пак някои от т.нар. приятели на девойката са наистина истински приятели и решават да се обърнат към служители на полицията, но не официално, а така - по-скрито и безшумно, с връзки уж. Да не се подават официални сигнали без да е предварително проверен слухът, че е изчезнала.

И какво мислите излиза от цялата история?! Полицай - нечий познат, се съгласява да извърши услугата, но както всичко в България, така и това било направено наполовина. Полицаят се разровил из някакви дебели книги, наричани регистри, не намерил нищо, което да е от полза за намирането на безследно изчезналото момиче и заключил: Няма я.

Настанала паника. Щом полицай каже, че няма сведения за човек, значи става много сериозно. Решили "приятелите" да помолят полицая да отиде до домашния адрес на потъналото вдън земя цяло семейство. И служителят на реда отишъл - пак искал да помогне с каквото може. Да, обаче не намерил никой и той... И "частното" му разследване спряло до тук.

Приятелите се притеснявали няколко дни, ходили, обикаляли района за някакви следи, всеки се превърнал в куче-следотърсач, но явно никой нищо не надушил и "масата" поседнала да почине.

И от тюхкане и вайкане, никой не се престрашил да потърси майка, татко, брат, при все че се предполага, че и тримата работят някъде, те също имат приятели и живеят някъде. Имат телефони и са живи същества в крайна сметка.

И, о Боже, накрая се намерил желаещ да звънне на отдавна забравения домашен телефон на семейството докато вдигне някой. Доказала се максимата, че с търпение и упоритост се постигат много неща. Оказало се, че изчезналото момиче изобщо не е изчезнало и си е в перфектно здраве, просто не се намира на територията на страната, а родителите са били инструктирани да не дават информация на никой. И по-точно именно на тези "разтърсили се" хора.

Та доказало се и друго нещо: за какво ни е полиция, когато и сами можем да си свършим работата - стига да имаме желание да го направим?!

Някои хора предпочитат да се саморазправят, други ги е страх да подадат сигнал, трети просто не вярват в Полицията с главно П. А повечето пък знаят, че докато се свърши работа, ще мине много, много време.

Дано, като изникват такива случаи, да сме по-смели да се обърнем по официален път към полицията, която от своя страна да си свърши работата.

Да им е честит празникът на г-да полицаите, дано работят все по-усърдно и да печелят все по-голямо доверие сред хората!

Тагове: мвр, полиция
 

Най-четените