Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Когато парите започнат да се изпаряват...

Представете си какво щеше да става, ако БНБ все още имаше възможност да води самостоятелна парична политика... Снимка: БГНЕС
Представете си какво щеше да става, ако БНБ все още имаше възможност да води самостоятелна парична политика...

Ще се съглася накрая с това твърдение, което умните глави в БНБ ни втълпяват с години. Българската валута е най-стабилната валута. И това ще преглътна, щом пазителите на лева толкова настояват. Но когато самата БНБ изготвя статистика за ръст на проблемните кредити, а после ми обяснява как проблеми няма, започвам леко да се дразня.

Ето какви са статистическите данни, които по изискване на Европейската централна банка БНБ трябва да изготвя ежемесечно. Сайт www.bnb.bg, секция Статистика, само още няколко междинни подсекции, там някъде из страниците щракам върху линк „Кредити на нефинансови предприятия, домакинства и НТООД", влизам в базата данни и съм вече там.

Тенденцията започна в края на 2008 г.

Кредити на нефинансовите предприятия към края на юли: 21.76 млрд. лева. От тях лоши и преструктурирани кредити - 3.6 млрд. лева. Калкулаторът говори: 16.5% дял на проблемните кредити, без да се взема предвид овърдрафта. За ипотечните кредити проблемният дял е едва 13.9%. Но като цяло за нефинансовия сектор и домакинствата делът на проблемните кредити е почти 16%.

Увеличаващият се размер на проблемните кредити в страната не е ново явление. Тенденцията започна още в края на 2008 г., а през септември 2009 г. те надхвърлиха 5.6%. Тогава пак ни казаха, че няма проблем; щяло да е опасно само ако делът надмине 10%. И отново същото, сякаш обикаляме в кръг.

Предполагам, че това има разумно обяснение, както и начини за противодействие. Без паника. Но когато авторитетен персонаж като подуправителя на БНБ Калин Христов заявява, че проблеми има с не повече от 10% от кредитите и затова основания за безпокойство няма, всеки разумен спестител и инвеститор настръхва, сякаш е захапал млада праскова. Защото първо статистиката (извън официалните прессъобщения) сочи друго, второ, дял от дори "само" 9.5% проблемни кредити е, меко казано, притеснителен.

По принцип в БНБ има прочути майстори в прикриването на неудобна информация, но този любим техен трик не бива да се насърчава. Да приемем все пак, че г-н Христов разполага с вътрешна информация за качеството на кредитите и проблемните от тях действително са не повече от 10%. Какво следва от това? Не започна ли точно по такъв тих начин и кредитната криза в САЩ? Ето един неприятен, но не и невероятен сценарий.

Неприятен, но не и невероятен сценарий

Заради слабия трудов пазар все повече хора се затрудняват да плащат ипотеките си. Предприятията не постигат целите по продажбите и касите им се изпразват (това впрочем данните потвърждават, тъй като депозитите на предприятията през 2009 г. са намалели с 10.9%, а през юли е отчетен нов спад от 0.4% на годишна база). Банките са принудени да компенсират секващия паричен поток, като бързо повишават лихвите по кредитите.

Тогава, когато възможностите на тази непопулярна мярка се изчерпят, започва неприятното. Първо идва масирана промоция на кредитни продукти. Следва съкращаване на оперативните разходи, в което има резон, защото ми се струва, че в някои клонове има неучтиви служители, които само си клатят краката.

Вдигат се лихвите по депозитите. После условията за отпускане на скъпите кредити тотално се разхлабват в отчаян опит за реванш. Накрая банката е принудена да търси кредит от майката в чужбина.

Но ровейки из тайнствения сайт на БНБ установих, че от началото на годината до края на юни от страната са изтекли 4.8 млрд. евро под формата на обслужване на брутен външен дълг. Само за шест месеца около 2 млрд. евро са изкарани от България в чужбина от предприятията с преки чуждестранни инвестиции. Други 2 млрд. евро  са репатрирани от банките. Така че в чужбина не хвърлят боб дали да ни кредитират с нови милиони. 

Сценарият продължава със сливания и поглъщания - но само ако се намерят купувачи. В противен случай вече Фондът за гарантиране на влоговете в банките ще има работа. Да ме прости банковият надзор за подозрението, но кредитната институция Нодърн Рок фалира през септември 2007 г. в страна като Великобритания, където централната банка е основана през 1694 г.

Сценарият може да се развие и не толкова драстично за банковата система, но също толкова зле за реалната икономика: банките чисто и просто да престанат да отпускат нови кредити, като си стискат паричките. Тогава пък икономиката още дълго няма да излезе от рецесията. 

Единствен печеливш ход

В условията на валутен борд БНБ има само един печеливш ход: намаляване на минималните задължителни резерви за търговските банки. В момента МЗР са 10% от депозитната база, в ЕС те са близо 2%. Тоест има потенциал за освобождаване на значителен паричен ресурс към банките.

Само че и този лост е блокиран предвид ръста на лошите кредити. Най-вероятно именно заради дела на лошия кредит централната банка не отслабва паричната рестрикция вече 20 месеца. А и каква е гаранцията, че тези пари няма да поемат незабавно към чужбина, да речем на юг?

По всичко личи, че уравнението народна банка - банкови централи в чужбина - банки дъщери в страната крие в себе си твърде много неизвестни в настоящия момент, когато водещите световни икономисти блъскат глави дали сме изправени пред страшна дефлация или ужасна инфлация. Твърде неудовлетворително е, когато в такъв момент информацията, подавана от БНБ към широкия кръг заинтересувани (без инсайдърски връзки в БНБ), е също хикс. 

Цифрите за проблемните кредити са агрегирани и никой не твърди, че вещаят срив на системата. При това най-вероятно има една или няколко конкретни банки грешници, нарушили консервативното верую на гилдията. Вероятно има и предприятия, които скоро ще бъдат изкарани на търг, отпуснатите им кредити така или иначе няма да бъдат събрани и инвеститорите вече са се примирили с това.

Но тайните съглашения, мили на БНБ много преди времето на тайнствения фискален резерв на Орешарски, гледайки през прозрачността в статистиката на ЕЦБ и ФЕД, събуждат леко недоволство. При това сме в условия на строг паричен съвет.

Представете си какво щеше да става, ако БНБ все още имаше възможност да води самостоятелна парична политика.   

 

Най-четените