Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Умират ли романтичните комедии

Връзките, любовта, нищо вече не е същото Снимка: Getty Images
Връзките, любовта, нищо вече не е същото

Не беше толкова отдавна времето, когато романтичните комедии все още бяха надежден начин да прекараш срещата с любимия човек в киното. Бяха безгрижни и лесни времена, в които Джулия, Дженифър, Кейт, Катерин, Сандра и Рийз се показваха на екрана редом до някой красив мъжки индивид и любовта между тях носеше светкавично големи печалби на продуцентите.

Ала изглежда публиката вече не е толкова влюбена в тоззи жанр. Последният филм, който може да се класифицира като романтична комедия - "Игри на сърцето", бе посрещнат с почти пълно отхвърляне, спечелвайки мизерните $12 млн.  

По-рано през изминалата година, "Страст към пътешествията" (17 милиона долара) и "5-годишният годеж" ($28 млн.) също претърпяха фиаско, докато някогашната кралица на този жанр Рийз Уидърспуун стана свидетел на това как хибридът й между екшън и ромком "Шпионски свалки" бе посрещнат с безразличие. Лентата събра 54 милиона долара на територията на САЩ, което е с цели 10 милиона по-малко от огромния бюджет на продукцията.

Най-доходният ромком за изминалата година пък бе "Мисли като мъж" (91 милиона долара), ала и той не успя да стигне далеч отвъд преобладаващата си афро-американска целева публика. "Това е най-тежкият ми период от 30 години насам в бизнеса на романтичните комедии," споделя продуцентката Линда Обст, която стои зад продукции като "Безсъници в Сиатъл," "Един прекрасен ден" и "Как да разкараш гаджето за 10 дни".

Всеки обвинява всеки

Както се случва при повечето проблемни връзки, много обвинения хвърчат насам-натам: собствениците на филмови студиа обвиняват звездите и публиката, режисьорите и продуцентите обвиняват собствениците на филмови студиа и публиката, а агентите обвиняват своите клиенти.

Много специалисти са убедени, че публиката отхвърля тези лековати романтични филми, защото те се откъсват все повече от реалността на срещите и връзките, която е еволюирала сериозно от началото на новото десетилетие.

"Мисля, че това се дължи на факта, че цялата динамика на връзките се е променила," споделя един ръководител на продукции в голямо филмово студио, пожелал да запази своята анонимност.

"Дори още преди 15 години, ако трябваше да посочиш кое е най-трудното решение, пред което си изправен, мисля, че можем да се съгласим, че това е кой ще бъде човекът, който ще бъде с теб до края на живота ти," коментира Джеймс Брукс, режисьор на някои от най-успешните романтични комедии за всички времена ("Телевизионна мрежа", "Колкото-толкова"), който наскоро удари на камък с потресаващо слабия "Как да разбера?".

"Ако това е вярно, как да не се превърне в основата на някой филм? Ала ако вярваме на статистиката, тази дилема вече не е толкова важна. Животът ни е много по-сложен и някои правила са променени.

Вече не върви да показваме някакви хора, които се срещат, влюбват се, преодоляват някаква трудност и накрая се оказват заедно завинаги. Тази изпитана формула спря да работи".

И все пак, генерализациите за това как "романтиката е мъртва" пропадат, когато видим, че мелодраматичните любовни истории си вървят безпроблемно. Студиото Screen Gems отбеляза най-печелившата си продукция за всички времена в лицето на "Сватбен обет" (с печалби от 125 милиона долара само в САЩ), а не по-малко надеждни източници на доходи са и безкрайните адаптаци на Николас Спаркс като "С дъх на канела" и "Талисманът".

Много хора са съгласни, че има по-дълбоки причини за упадъка на ромкомовете от факта, че американките започнаха все по-често да си признават "не си ти - аз съм виновна".

Блокбъстърите ли са причината

Питър Фарели, сценарист и режисьор на хитовата комедия от 1998 г. "Ах, тази Мери", коментира, че голяма част от вината за този упадък принадлежи на холивудските студиа и все по-големия акцент върху поредиците-блокбъстъри. Единичната романтична комедия не само не предлага никаква визуална пищност, но и не дава почти никакви надежди за надежден бъдещ поток от пари.

"Всички очакват следващото продължение," коментира Фарели. "Ала с романтичните комедии не става така. Хората не се интересуват от това, което става след "и заживели щастливо заедно завинаги".

Всъщност известно време обсъждахме с Fox да направим продължение на "Ах, тази Мери", на което отвърнахме, че единствената възможност това да се случи е ако се окаже, че Мери всъщност се окаже мъж. Не се интересувам от това да преправям един и същи филм отново и отново".

Жанрът на ромкомовете страда и от желанието на филмовите студиа да направят така, че всеки филм да се харесва на всички. Студиата са преминали от прицелване към един или два квадранта - млади и възрастни жени, към таргетиране на цели три или четири групи.

От тук произлиза и новата мода за по-централна роля на мъжете, които са представени в ромкомовете или като наивни и леко загубени добряци, или пък като груби и агресивни свалячи. Този тренд доведе и до кръстосването на ромкомовете с други жанрове като екшън или научна фантастика ("Шпионски свалки", "Агенти на съдбата"). "Ала ефектите от всичко това са, че в крайна сметка филмът става много по-безинтересен за жените".

Ала дори една митична обхващаща всякаква публика романтична комедия би имала по-малки шансове за гигантски печалби от грандиозен екшън с каскади, мащабни ефекти и много взривове, тъй като подобно изпитание за сетивата задължително трябва да бъде видяно на големия екран.

Романтичните комедии, от друга страна, не се нуждаят от високотехнологично кино, особено във времена на твърде високи цени на билетите. Зрителите знаят, че могат да получат по-голямо удовлетворение от някой ромком, гледайки го на дивана вкъщи, вместо да пропиляват парит, за да отидат в претъпканото кино, изпълнено с лишените от всякаква романтика чалга рингтонове, похрусквания на чипс и пуканки и шумни коментатори.

"Не мисля, че този тип филми са подходящи за големия екран", признава един президент на филмово студио. "Хората нямат нужда да похарчат двуцифрена сума за билет за един такъв филм - в него няма как да има голяма културна стойност или пък зрелищни ефекти. Те предпочитат да изчакат DVD или Netflix версията".

Звездите вече не са толкова сигурна работа

Навремето ромкомовете бяха допълнително подкрепяни и от надеждни кинозвезди, ала тези големи актьори и актриси вече не са толкова сигурна работа.

Съществуват две противоположни мнения по въпроса как това се е отразило на жанра, ала и двете са съгласни, че в края на краищата всичко опира до правенето на по-малко романтични комедии. Според първото мнение, филмовите студиа биха снимали повече такива филми, ако разполагаха с повече надеждни актьори.

"Този жанр е мястото, в което кинозвездите имат най-голямо значение, но в момента няма достатъчно такива звезди, че да се поддържа същата бройка ромкомове, каквато е била произвеждана през изминалите десетилетия".

При все това, когато Холивуд открие някой, който има успех в този жанр, той започва да се появява във всеки ромком, докато накрая на хората не им омръзне до смърт от него (примери: Катерин Хейгъл и Кейт Хъдсън). Много млади актриси и агенти виждат тази тенденция като предупредителен знак и своевременно се изтеглят от жанра.

Както един ръководител на студийни продукции се оплаква: "Има цяло ново поколение звезди, които просто не са склонни да участват в такива филми". Като резултат от това, най-успешните романтични комедии от последно време следват подхода на Гари Маршал ("Новогодишна нощ", "Денят на влюбените", "Той просто не си пада по теб"), като не се съсредоточават върху една-единствена (вероятно отблъскваща или шаблонна за част от публиката) звезда, а по-скоро върху цялостно добре подбран актьорски екип, върху който отговорността и славата попада колективно.

Остарял ли е жанрът

Другата теория е, че жанрът е остарял, защото студиата ги правят единствено с идеята кои актьори може да донесат пари.

Те проучват резултатите от боксофиса им и рейтингите, а не се интересуват толкова кой би бил добър в конкретната роля, независимо какъв е бил предишният му касов резултат. "Романтичната комедия е жанр, изискващ преди всичко добър кастинг," коментира Обст. "Това е машина за фантазия: тя изисква хормони, отличен подбор на актьорите и химия.

Студиата в наши дни обаче просто не работят по този начин. Кастингът не се прави на база тези фактори; актьорите се избират според това кой носи най-много пари в международен мащаб, макар и генерализацията е да е по грешен принцип."

А когато тези филми със зле избран актьорски състав се провалят, студиата приемат това за доказателство, че жанрът е мъртъв и че жените сред киноаудиторията са "по-млади и привлечени само от поредици като "Игрите на глада" и "Здрач"."

Марк Лорънс, сценарист и режисьор на хитови ромкомове като "Текст и музика" и "Срок за влюбване", наскоро създал провалилия се "Къде покриха Морган?", казва: "Мисля, че някъде по пътя студиата започнаха да бъркат формата и съдържанието'."

Доколкото познатите формули вече не работят, студиата решиха, че категорията "романтична комедия" се е превърнала в стигма и започнаха да я смесват с други жанрове. "Жанрът напоследък има лоша слава," съгласен е Брукс, според който "може би сме отишли твърде далеч в стремежа си за "женски филми" - и в резултат на това сега се налага да крием какво правим."

Студиата са в безизходица и търсят "оригинални алтернативи" на ромкомовете


Студиен бос също признава тази практика на криене: "Мисля, че романтичните комедии са заменени като цяло от общи комедии с известна вмъкната романтика. Аудиторията иска по-екстремни изживявания - "Шаферки" за секс, или "Здрач"; може би "50 нюанса на сивото", ако не е отчайващо зле.

Дори "Така е на 40" на Джъд Апатоу изглежда като комедия, която затвърждава любовта, а не е чист ромком. Ромкомовете вече са твърде безлични и изкуствени - и жените просто не ги харесват." Друг шеф на студио изтъква изненадващия хит от тази година "Професия стриптийзьор". Комедията, която струва $6 млн., спечели респектиращите $165 млн. по цял свят, $113 млн. от които в САЩ. "Този филм ви дава шоу като за жени, но в по-малко изтъркан и "познат отпреди" вид."

Трети студиен бос признава с половин уста същото, отбелязвайки, че най-успешната романтична комедия за следващите години реално вече излезе тази година - просто не сме го осъзнали навреме: "Приятелю Тед", нецензурната комедия на Сет Макфарлън, спечелила цели половин милиард долара по цял свят, половината от които в САЩ.

"В някаква степен "Тед" беше романтична комедия за двойка, която се влюбва," казва шефът на студиото. "Тази двойка обаче просто беше мъж и неговото плюшено мече. В нито един момент обаче не е имало съмнение, че връзката им е истинска любов."

(Трябва обаче да отбележим в областта на нетрадиционните ромкомове, че някои от най-големите провали на годината бяха именно обрати в жанра: "Шпионски свалки" затъна в екшън, а "Безкрайният годеж" беше в основната си част за раздяла.)

Все пак умира ли романтиката

Въпреки че жанрът затъва в боксофиса, все пак е трудно да вярваме, че самата идея за романтична комедия напълно отмира.

В крайна сметка, какво са сюжетите от ситкомите "все пак ще бъдат ли заедно или не", ако не свръхдълги романтични комедии? "Не се ожених, докато не станах на 40," казва Фарели, "но не мисля, че са минали и две седмици от мига, в който бях на 14, в които да не съм бил влюбен.

Логично е човек да иска да гледа любовни истории на екрана." Въпросът е студиата да открият подходящ начин да ги показват във форма, която да носи достатъчно пари от продажба на билети и огромни купи с пуканки.

 

Най-четените