Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Диагнозата "бивш известен"

Когато живееш в страна, в която дълго време е имало една единствена телевизия, обаче и твоят образ е бил излъчван по нея, раздялата с ефира вероятно е най-големият катаклизъм в живота ти. И може би е разбираемо. Снимка: Nova
Когато живееш в страна, в която дълго време е имало една единствена телевизия, обаче и твоят образ е бил излъчван по нея, раздялата с ефира вероятно е най-големият катаклизъм в живота ти. И може би е разбираемо.

Ако сте гледали пилотния епизод на най-великото нещо в познатия космос - „Вип Брадър" 2016, знаете за какво става дума. Къщата на Големия брат беше напълнена с позалезли звезди, част от които изглеждаха като току-що взели бленуваната след дълъг абстинетен период доза аплодисменти и публично внимание.

Истината е, че не бива да се подиграваме на тези хора изобщо. Както не е хубаво човек да се присмива на някого в неравностойно положение, така не е хубаво да се присмиваме и на онези, които страдат от диагнозата „бивш известен".

Да, това е диагноза, която се характеризира с наркотичен глад за внимание, неадекватна самооценка, бленуване по отдавна преминали времена, инфантилно поведение, пристъпи на логорея, едва уловима, но смущаваща пасивна агресия и неадекватна преценка за действителността.

Видимо беше за всички зрители, че участници като Кака Лара, Лили Вучкова и Миглена Ангелова направо разцъфнаха под светлините на прожекторите до степен, граничеща със свръхактивност и вдетиняване.

Миглена Ангелова едва стигна до водещите, защото се спираше да прегръща всеки тийнейджър, подал ръка в истерия, убеден, че така трябва да прави, като излизат хората, а не защото е луд фен на бившата водеща. И най-вероятно не знае дори коя е тя.

Кака Лара пък участваше наскоро и в кулинарното шоу за известни „Черешката на тортата", където пусна на гостите си детски филмчета от „Милион и едно желания" за изненада, като преди това дълго разказваше колко е била харесана, обичана и спирана на улицата, и колко е била известна едно време...

Да, всички на около 25-30 годишна възраст си спомянме Кака Лара с радост, защото тя беше лицето на едно от малкото аудиовизуални забавления за хлапета през деветдесетте години. Щеше да е прекрасно, ако си я бяхме запомнили с това. Защото тогава тя ни радваше.

На порасналото дете фен на Кака Лара обаче му става неудобно, когато я вижда как 20 години по-късно използва всеки случай, за да се появи на екран. Даже и за политика говореше по едно време в TV7. Как се скача от „Гумените мечета" на Бареков не е ясно... Но е тъжно.

И все пак диагнозата „бивш известен" е световен или по-скоро човешки феномен.

Далеч не са малко онези, които са били под светлините на прожекторите, докоснали са се до популярността, която масмедиите осигурява, след което са се срутили от „върха" и цял живот не са успели да превъзмогнат това сгромолясване.

Когато живееш в страна, в която дълго време е имало една единствена телевизия обаче и твоят образ е бил излъчван по нея, раздялата с ефира вероятно е най-големият катаклизъм в живота ти. И може би е разбираемо.

Кака Лара е дала много на детските сърца, това е факт. А тя, жената, е просто пример.

Български пример за това какво с случва, когато приемаш телевизията като форма на съществуване. Когато започнеш да гледаш на себе си през очите на публиката си, която не е актуална, и да се идентифицираш с качествата си на „лице", а не с човешките си или дори професионални такива.

А това, което се случва, е като ходене нагоре по ексалатор, който се движи надолу. Един излишен и налудничав напън с не много вероятен успех.

Със сигурност има много неща, които един бивш известен може да работи, преди да работи „да го дават по телевизора".

Защото така и малкото хора, които са останали в съзнанието ни като истински легенди от едно време, сами довършват себе си, приравнявайки се на нивото на онези, които са известни, защото са известни.

И така те дружно затвърждават представата, че за да си известен у нас днес, за разлика от времето на "Милион и едно желания", не само е много важно само по себе си, но и не изисква нищо. Освен камери.

 

Най-четените