Естествено, че докладът на Европейската комисия за състоянието на правосъдието и вътрешния ред ще е негативен. Защо това предизвиква толкова "ох" и "ах", като че ли всички обитаваме телевизионния свят на управляващите, а не реалния?

Да, и ще бъде по-лош, защото 5 години след членството на България в ЕС едва ли някой усеща правовата държава. Още по-ужасяваща е липсата на справедливост. Нищо от фактите, които следват, не отрича това.

Масовото използване на СРС дава пренебрежимо малко веществени доказателства - според тазгодишния отчет на най-големия съд в страната - Софийския градски съд, използването на СРС-та е било разрешено в 6008 случая - с около 200 по-малко спрямо предишните 12 месеца. Но от тях са постъпили едва 799  веществени доказателства. А отказите са били само два...

Ами спецсъдилищата - фукнята на Цветанов и Борисов, които заработиха тази година и щяха да съдят най-опасни топмафиоти и подкупни висши чиновници в съкратени срокове? Почти всички дела там са кокошкарски истории, повечето от които приключват със споразумения, все за условни присъди. Дребни измамници, притежатели на незаконни пистолети, да не говорим за осъдения на 8 месеца с 0.54 грама дрога за 3 лева и 24 стотинки.

За да тръгнат"трибуналите", държавата задели 11 млн. лева от парите на българските данъкоплатци. Половин година по-късно лъсва неефективността на структурите, лансирани не от правосъдния, а от силовия министър, и това връща топката в МВР, което носи отговорността за липсата на качествено разследване и слабата разкриваемост. При същия този министър, който обича да напада съдиите, но пропуска "приноса" на ведомството си, което харчи най-големия бюджет в държавата.

А разкриваемостта на престъпленията наистина пада, видно от годишния доклад на прокуратурата за 2011 г. Все повече дела се прекратяват в досъдебна фаза (от прокуратурата) поради давност - за м.г. 58 500, при произнесени осъдителни присъди за 2011-а при 97.5% от заведените дела.

За какъв пречупен гръбнак на организираната престъпност говорят Цветанов и главният секретар на МВР Калин Георгиев - само те си знаят. Сигурно, че са приведени в известност лица от криминалния контингент. Верно - тъкмо осъдиха окончателно Галевите, с което се похвалихме пред Брюксел, и те се приведоха в неизвестност.

Няма разкрито знаково убийство - не само тези в мандата на ГЕРБ на писателя Георги Стоев,  радиоводещия Боби Цанков, касоразбивача Джиджи, но и на старите - на боса на "Мултигруп" Илия Павлов, на банкера Емил Кюлев, на контрабандиста Иван Тодоров-Доктора и още, и още. Изобщо т.нар. знакови дела, някои от които още от ерата "Филчев", вече са студени досиета. Справката за 91 дела е изискана от Еврокомисията, съобщи "Труд".

Присъдите, постановени на първа инстанция на подкупни висши чиновници, бизнесмени или шефове на държавни дружества биват ревизирани на по-горна и осъдените стават невинни. Мария Мургина, Вальо Топлото, Асен Друмев, Христо Ковачки и още, и още. В затвора няма нито един министър, висш полицай, магистрат, топ чиновник или друга бяла якичка за корупция. А срещу "Баткото за 120 милиона" делото така и още не е тръгнало.

България е в топ 3 по брой на присъдите срещу държавата, издадени от Европейския съд по правата на човека в Страсбург. А ЕСПЧ ще трябва да се произнесе и по жалбата на съдия Величка Цанова, която оспорва избора за председател на Софийския градски съд (СГС) - заради това, че не й е осигурено право на справедлив процес. В жалбата й се говори за продължителна тенденция на накърняване на независимостта на съдебната власт у нас чрез непрозрачни и непредсказуеми назначения на съдии и председатели на съдилища.

Избраната на първо място беше Владимира Янева, семейна приятелка на вицепремиера и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов, забавила присъдите по 43 дела и наказана от ВСС със забележка. За разлика от уволнената от същия този ВСС съдийка и колежка на Янева в СГС Мирослава Тодорова, председател на Съюза на съдиите, дала под съд Цветанов за клевета преди няколко месеца.

Защо негодуваме какъв Висш съдебен съвет имаме? Щом тип като Красьо Черничкия може да кадрува в него, какво остава за един министър на вътрешните работи... Фасулска работа.

Развоят на събитията от 12 юли насам потвърждава Цицерон: "Всеки може да сгреши, но само глупакът упорства в грешката си". ВСС уволни Мирослава Тодорова, съдийка от Софийски градски съд, председател на Съюза на съдиите, дала под съд Цветанов за клевета. Председателстващият по закон заседанието на ВСС - министърът на правосъдието Диана Ковачева, не обели дума тогава. (По-късно се разбра, благодарение на ДСБ, че точно Ковачева е внесла предложението за дисциплинарното й уволнение. Бел.р.)

На следващия ден заяви: "Сигналът, който трябва да бъде изпратен е, че не се толерира забавянето на дела и че оттук нататък и други съдии, които имат забавяне следва да бъдат обект на разследване от ВСС. Никой не бива да бъде закрилян и защитаван". На другия ден, когато бурята се надигна: "... От това, което видях, не се мери с еднакъв аршин". На третия призова ВСС да преразгледа решението си. На четвъртия: да се свика извънредно заседание на ВСС на 16 юли, понеже не станало ясно за какви точно нарушения е санкционирана Тодорова. Най-вероятно си представя публична екзекуция на 16 юли, но със сигурност няма да й се получи.

Какво съвпадение - на същия този трети ден ВСС заяви на сайта си, че е готов да обсъди "искането за преразглеждане на решението за уволнение на Мирослава Тодорова на свое пленарно заседание през следващата седмица". Както "Правен свят" съобщи, то престоя там в светлата част на деня и привечер бе свалено, сякаш никога не го е имало.

Тодорова несъмнено е потъпкала всички възможни срокове - вместо в законовия 30-дневен срок, който може да се просрочи в определени случаи, е забавила писането на мотиви по едно от делата, по които е произнесла присъда, с 4 години, 8 месеца и 9 дни. Поради което е изтекла абсолютната давност. В писмената си защита и отворено писмо до Ковачева тя представя своите доводи. Оказва се обаче, че прокурорите и следователите са забатачили разследването по това дело за отвличане 7 години. Чудовищно закъснение, за което ВСС не се е самосезирал.

Проблемът с ужасяващо бавното правораздаване беше откроен от Страсбург -  700 са жалбите от българи там, и ЕСПЧ поиска от България да въведе мерки срещу неразумно дългото наказателно производство, както и възможност за търсене на компенсации като защита срещу продължителни наказателни, граждански и административни дела.

Нищо от това не се е случило. Част от тези мерки е и осигуряване на нормални условия за работа на съдиите в най-натоварения съд в страната, чиято натовареност е от 4 до 8 пъти по-голяма от тази на другите окръжни съдилища.

Всяка власт симулира активност пред Брюксел по отношение на правораздавателната и правоохранителна система, нещо като "Ние ги лъжем, че работим, те се правят, че ни вярват".  Фактът, че нито едно голямо и сериозно престъпление за последните повече от 20 години не е разкрито и няма осъден с присъда в затвора по него, че силните на деня, дори и да паднат, продължават да са недосегаеми за правосъдието, показва, че няма никакво значение кой и как кадрува във ВСС. По-силно от него е споразумението за безнаказаност.

А междувременно, за да има с какво да се пълнят отчетите, силата на закона се стоварва с всичката си сила върху "гнидите". Така че да, американският посланик Джеймс Уорлик е прав - правосъдието ни е на две писти: за бедни и богати. ЕК просто ще го препотвърди на бюрократичния си език.

За съжаление, несправедливостта ще продължава да се възпроизвежда. Докато не се ремонтира Конституцията, за да се промени схемата за избор на членове на ВСС - например 11-те, които се избират от парламента. Политическите назначения в най-висшия орган за магистратите - който кадрува и наказва, трябва да отпаднат. Дали ще се сложи край и на кадруването на някои адвокатски кантори?

Накратко, гръбнакът на престъпността в България не е пречупен. На правосъдието обаче е факт.