Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Да си "купиш" дете в България...

Да си "купиш" дете в България...

Колко се плаща за осиновяването на дете от България? Ако сте чужденец или пък имате обичайно местопребиваване в чужбина, "ценоразписът" няма да ви се хареса. Радио "Дойче Веле" прави проучване какви са тарифите за чужденци.

Колко сте готови да платите за едно дете? 1000, 3000 или 5000 евро? Няма да стигнат. И това не са тарифи за продажба "на черно". Става дума за легално събирани такси от официално акредитирани от държавата сдружения за посредническата им дейност, извършвана по международно осиновяване. Да припомня, че след изтичането на гратисния срок, и българи, живеещи в чужбина, вече ще осиновяват по международната процедура, т.е. по същия "ценоразпис".

Въпросът е осиновяване или покупка?

А той е доста интересен. Между 8000 и 10 000 евро вземат акредитираните български сдружения от чуждестранните кандидат-осиновители. Горе-долу толкова излиза и посредническата дейност от германска страна. При това става дума за минимални нива, които могат да бъдат надскочени - поради допълнителни "непредвидени разходи".

Запознавайки се с тарифите, мнозина кандидат-осиновители от чужбина се питат за какво ли точно отиват парите и дали всъщност не си "купуват дете"? С оглед на сумите, въпросът не е съвсем без основания... Ето един примерен ценоразпис за посредническа дейност, каквито има предостатъчно в интернет:

- При подписване на договор с чуждестранните осиновители - 1500 евро. При получаване на предложение за осиновяване на дете - 3500 евро. При получаване на съгласие от Министерството на правосъдието - 2900 евро.

Още по-интересно е как се разпределя изразходването на тези пари. Всеки, който познава живота в България, може да прецени колко струват въпросните услуги. И така: за командировки извън София - до 100 евро на ден. Таксите за съда и за Министерството на правосъдието са нищожни на фона на всички други разходи - те са съответно 25 и 50 лева.

Затова пък: за хонарари до 1500 евро, за консултантски и правни услуги до 1500 евро, за офис и канцеларски материали, телефон, факс, пощенски разходи, наеми, разходи за парно, ток, и охрана от СОТ - 1100 евро, за издаване на нов акт за раждане, международен паспорт и др. - 350 евро, за други разходи (хотел, преводачески придружители) - до 200 евро, литература и нормативни актове - 200 евро (изглежда, че за всяко осиновяване се купуват тонове литература), разбира се - непредвидени разходи, включително контакти в чужбина, самолетни билети др. - до 600 евро.

Чужденците бълха ги ухапала...

Не поставям под въпрос правото на посредническите сдружения да получават заплащане за извършена работа. Кое от тази работа обаче оправдава суми от 8000 и 10 000 евро за едно осиновяване? Не е ли това пладнешки обир, само защото се знае, че са чужденци, т.е. "бълха ги ухапала", и че няма да тръгнат да осиновяват дете, ако нямат пари...

Министерството на правосъдието изяснява, че: "Акредитираната организация не може да извлича недължима финансова облага от посредничеството при международно осиновяване". Недължимата облага обаче е "възнаграждение, несъразмерно на оказаните услуги". Ясно и изчерпателно. Защо държавата не се вгледа по-внимателно в тарифите на посредниците, не става ясно.

Когато бедни ромки си продават децата в Гърция на "черно", това е престъпление. В същото време с държавно участие де факто е легализиран един доста мътен "посреднически сектор", чийто финансов апетит е просто завиден. Пита се дали щедрите тарифи на заплащане му осигуряват мотивация за друга грижа, освен за своите "непредвидени разходи"?

 

Най-четените