Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

А ти какво мислиш за 133-метров паметник на Левски?

Десет бързи въпроса към Илиян Матеев - Председател на Сдружение "Аз обичам България" във връзка с най-новата инициатива на Сдружението - строежът на Монументален комплекс Васил Левски до Свиленград.

Сдружение „Аз обичам България" го има защото?

...има България. И предпочитаме вече да обичаме. Искаме да излезем от режима на мразене и отричане на всичко и всеки. В тази спирала си отрекохме авторитетите, историята, България и в крайна сметка - самите себе си. Живеем на най- красивото място на света, обградени от хора, които ни обичат, а се чувстваме сами, тъжни и нещастни. Не е честно да продължаваме да живеем така - смазани без причина.

Защо искате да построите 133-метров паметник на Васил Левски?

За нас този Паметник не е самоцел. Той би осмисил всякакво усилие, само ако е колективно, на огромен брой българи, без значение къде се намират по света. Сигурен съм, че е опияняваща магията в това да се почувстваш част от един народ, който се пробужда за Утре. Искам моето поколение, да не е поредното загубено в безвремието, в което сме попаднали и най- после да почувства тази магия.

Защо 133 метра и защо на Левски?

Когато нямаш време да обясниш смисъла и детайла на внушението, на помощ винаги идва размерът. Когато той плени и сугистира, тогава имаш време да обясниш и защо. Този прийом се използва при катедралите, например.

133 метра ни се виждат много сега, защото моделите на Бай Ганьо са ни вкарали в главите бариери, които ни забраняват да мечтаем. Кулата на Айфел преди повече от 120 години е почти три пъти по-висока. На Изток строят сгради, високи по един км вече. Няма как Паметникът на българския дух да бъде 1.20 м.

Защо на Левски - мисля, че историята го е посочила категорично и ние с охота сме вплели в неговия образ всичко онова, което за нас означава българин. Именно затова през него може да говорим, че Монументът надскача смисъла на личността и се превръща в Паметник на българския дух.

Колко ще струва паметника и кой дава парите за него?

Според предварителните изчисления, ще струва около 4,5 милиона евро. Това е огромна сума за всеки един от нас, но ако се осъзнаем като един организъм, българинът спестява по 10 милиона лева на ден в банковия сектор, 1,5 милиарда лева изхарчихме, според НАП за трите почивни дни около Великден за шампанско и сарми. С тези примери искам да направя само съпоставка, че това не е чак толкова голяма сума за един народ, който е решил да бъде заедно. Просто трябва да го реши.

Когато сме заедно и мечтите ни стават по-големи, а парите просто стават средство. Средство за постигане на цел, която не сме си поставяли никога.

Къде точно ще се намира? Защо точно там?

Монументът ще се намира, където му е мястото - в България. А къде точно - където ще придаде най-голяма категоричност на съобщението, че тук живее един древен и мъдър и в същото време етнически толерантен и модерен народ. Това, според нас, е там където се събират три народа, три граници, три различни вселени. И забележете - не казваме където се разделят, а където се събират. Това е и входа на Европа, откъдето минават милиони хора в двете посоки.

Какво ще кажете на хората, които мислят, че това е провокация към съседката ни Турция?

Левски е еманация на етническата ни толерантност. Няма как през националния ни герой, който прокламира преди повече от 130 години равенство между всички народи и етноси, да търсим конфронтация в края на 21 век. Кому е нужна? Точно обратното. Има нещо недоизказано между нашите два народа. Нещо, което премълчаваме и за което не се говори. С този Паметник поглеждаме като към равни към всички наши съседи, прощаваме си един на друг, на самите нас си и продължаваме, защото в света вече няма място за дребнотемие.

А на хората, които мислят, че това е кич?

Ще им кажа, че има смисъл да ги има.

А на хората, които не си мислят нищо по въпроса?

Нормално е повечето хора да нямат ясно мнение по повечето въпроси пред обществото ни. На тях именно искам да кажа да не се поддават на модераторите ни днес, които им обясняват, че сме малки, нищожни и жалки и нищо не зависи от нас. Нека да продължават да не мислят, а да се опитат да почувстват този Проект на българина. Ако са стигнали до тази част на интервюто, ще им кажа и че има смисъл да сме заедно, има смисъл и да сме българи.

Имате да извървите дълъг път - къде смятате, че ще ви е най-трудно?

Най- важното е да създадем условия, при които да се съберем заедно. Тогава усилието няма да е трудно, защото ще е колективно. Това е първата крачка, която трябва да направим към промяната вътре в нас, а след това и на България. България- такава каквато искаме да оставим на нашите деца.

Сега започвате - как ще свършите?

Скромни и горди.

 

Най-четените