Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Познай къде е входът

Като се започне от входа на Парламента (който в момента поне не е ограден, но е все така заключен, освен при официални поводи), затворените пардни входове са абсолютно обичайна гледка в страната Снимка: Webcafe.bg
Като се започне от входа на Парламента (който в момента поне не е ограден, но е все така заключен, освен при официални поводи), затворените пардни входове са абсолютно обичайна гледка в страната
С какво може да се обясни влизането през страничния вход на една от най-големите български забележителности: църквата "Света София", освен с... отоплението. И с нежеланието да идват туристи, очевидно Снимка: Webcafe.bg
С какво може да се обясни влизането през страничния вход на една от най-големите български забележителности: църквата "Света София", освен с... отоплението. И с нежеланието да идват туристи, очевидно
Дали защото заключените грандиозни порти на Софийския университет гледат директно към пресечния ъгъл на два централни булеварда, но те предизвикват от изключително много време гняв сред гражданите Снимка: Webcafe
Дали защото заключените грандиозни порти на Софийския университет гледат директно към пресечния ъгъл на два централни булеварда, но те предизвикват от изключително много време гняв сред гражданите
Петиция за отварянето на главния вход на Софийския университет, закачена на един от заключените задни входове Снимка: Webcafe
Петиция за отварянето на главния вход на Софийския университет, закачена на един от заключените задни входове
Упътване на едната задна врата Снимка: Webcafe
Упътване на едната задна врата
И на другата Снимка: Webcafe
И на другата
А можеше да се влиза в СУ и през този вход Снимка: Webcafe
А можеше да се влиза в СУ и през този вход
Или през този Снимка: Webcafe
Или през този
За онези, които са имали търпението: ето този е верният вход, чрез който се влиза в СУ Снимка: Webcafe
За онези, които са имали търпението: ето този е верният вход, чрез който се влиза в СУ
БНБ е отличник поне в едно отношение - вратите отпред са отворени. Не всичките, разбира се - една от четирите Снимка: Webcafe
БНБ е отличник поне в едно отношение - вратите отпред са отворени. Не всичките, разбира се - една от четирите
Централния вход на операта е заключен обикновено Снимка: Webcafe.bg
Централния вход на операта е заключен обикновено
Поради множеството функции, които изпълнява сградата на бившия Партиен дом, централния вход (където е ЦИК) често е отворен Снимка: Webcafe
Поради множеството функции, които изпълнява сградата на бившия Партиен дом, централния вход (където е ЦИК) често е отворен
В Централната библиотека, както е известно, се влиза от "парадния вход". Който има три врати. Познайте коя е отключена? Познахте - не е средната Снимка: Webcafe.bg
В Централната библиотека, както е известно, се влиза от "парадния вход". Който има три врати. Познайте коя е отключена? Познахте - не е средната

Институциите в България може да са всичко, но едно не можем да им се отрече: доста са забавни. Не се сещам за друга страна, където да можете да си поиграете с държавните учреждения на някои игри. Една от игрите (освен онази на "табели", за която вече писахме) се нарича:

"Познай къде е входът".

Правилата са следните: имаме институция/ държавно учреждение/ сграда за обществено ползване/ сграда от национално значение. Виждаме централния й вход (обикновено се отличава с голяма масивна врата), опитваме се да влезем през него и, почти без изключение, констатираме:

Заключено е.

Сега следва частта, в която всички българи сме особено добри: бягане на късо разстояние около сградата и пробване на всички странични врати, с надеждата да намерим онази, през която институцията ще работи за нас, като (евентуално) ни приеме.

Чужденците обикновено са слаби в ориентирането, затова (ако има такива наоколо), когато вече героично сме на път да влетим в най-после намерения, правилен, страничен вход, можем да отделим десетина секунди да им се присмеем. Те така и няма да намерят начин да влезнат в съответната институция. Не е странно.

Влизането през страничните входове не е особено разпространено по света.

А когато става дума за централни сгради от национално значение, направо си е рядкост. В странта ни, за сметка на това, страничният достъп си е направо мейнстрийм: модата превърна задните врати на Парламента в практически официален вход. Същата мода създаде загадъчен лабиринт около Софийския университет "Св. Климент Охридски", за който ще стане дума по-надолу.

Примерите са множество. Ще дам един, в който жена, очевидно чужденка, ме спира на улицата точно пред сградата на Националната опера и балет в София и ме пита дали знам откъде се влиза. Искрено се учудвам как може да ми задава толкова елементарен въпрос. Естествено, че знам къде е входът: намира се откъм булевард "Дондуков", точно от задната страна на грандиозните колони, под които са "официалните" врати. А-а, тя е пробвала да влезе отпред ли? Грешка, не е разбрала:

основният вход на красивата сграда, се отваря само когато има представление вечер, а това далеч не е винаги.

Така поне ме уведомиха касиерките друг един път, когато се опитах да намеря вход към националната институция. При това, към тази информация, те добавиха следния укор: "Че за какво ви е да влизате? Входът е от другата страна, но и оттам няма да ви пуснат".

Действително, за какво ни е да влизаме в Операта? Да не сме някакви любопитни чужденци?

Но, добре, да кажем, че оперните артисти са специални и държат простолюдието да няма достъп до сградата (която, между другото е и дом-паметник с национално значение "Александър Стамболийски").

Как да си обясним обаче заключения централен вход на една от най-старите църкви в София (датираща от 4-то век сл.н.е) и задължителен туристически атракцион в столицата "Света София".

Там се влиза през страничния вход, отдясно на главния и изглежда всички знаят това, без онези, които по някаква случайност идват за пръв път.

Моето любопитство ме принуждава да попитам жената, която продава задължителните свещи, картички и икони в сградата: "Извинете, дали някога отваряте централния вход?". "Е, как ще го отваряме", ядосано избухва тя: "Че нали е студено, кой ще плаща за отоплението?". След кратко замисляне добавя: "Всъщност при празници, свети литургии, кръщенета, сватби, го отваряме". И след това отсича: "Но не и през зимата!".

Но може би най-емблематичен пример за затворен главен вход е този на Софийския университет "Климент Охридски".

Дали защото грандиозните порти гледат директно към пресечния ъгъл на два централни булеварда и привличат непрестанно вниманието на жителите и гостите на града, но залостеният вход на най-големия университет в България от изключително много време гневи гражданите.

Преподавателите в Софийския, разбира се, със зъби и нокти защитават доброто име на институцията, въпреки че и те тайничко псуват недомислието всеки ден да заобикалят цялата огромна сграда с цел да влязат в нея през двора.

"Как! Софийският университет отваря врати, много често се случва даже!" - възкликва възрастен преподавател на провокативния въпрос защо винаги е затворено. Професори, какво да ги правиш - нека им простим разсеяността, може би имат предвид последното отваряне в края на миналото лято.

Има обаче новина.

И тя е, че на доста граждани играта "Оттук не се влиза" взе да омръзва.

Действително, има нещо мазохистично в практиката да търсиш малката странична порта, вместо да влезеш през главния вход като достоен човек, който плаща редовно своите данъци и/или такси.

В тази връзка, миналата седмица писателят Захари Карабашлиев пусна в интернет инициатива, наречена

"За отваряне на всички официални входове на обществени сгради в България".

Към сегашния момент петицията е подписана от над 1100 души. Писателят твърди, че няма конкретен случай или случка, която го е предизвикала да подеме тази инициатива. Той е воден от "смесица от гнев и недоумение", с която "затворените официални входове на България винаги са ме изпълвали".

"Вратите са проектирани от архитекти, изчислени от конструктори, построени от строители, за да се влиза през тях, а не за да стоят затворени. Те са замислени хората да минават всекидневно именно през тях, а не през задни входове, странични вратички, от странични улички - като слугински персонал", казва той.

Той определя силния интерес на гражданското общество към инициативата му като напълно логичен, но смята, че е важно тази реакция да бъде ефективна.

"В България имаме нужда не само от реакции, възмущения, остроумни забележки или гняв, а от конкретни, реални стъпки и резултати", подчертава Карабашлиев.

Всичко, което писателят очаква от петицията, е

"най-нормално отваряне на вратите. Те трябва да се ползват по предназначение. Нищо повече".

И потвърждава тезата, че по света вратите на институциите са доста по-широко отворени към гражданите.

"В САЩ, и в най-нажеженият политически момент, след терористичните нападения на 11 септември на никого не му е хрумвало дори да затвори централните входове на университети, библиотеки, държавни, общински учреждения, съдилища и т.н... Парадните входове и на най-престижните държавни университети навсякъде в Щатите са широко отворени за всички.

Демокрацията е общество с винаги отворени за всички врати.

Не можеш да кажеш, че живееш в демократична държава, ако си принуден да се шмугваш през задния вход", добавя Карабашлиев.

Няма как да не се съгласим с него. Очевидна е асоциацията, че "играта на входове" представлява и игра на демокрация.

При това с предначертан изход, защото печелившият винаги е държавната институция.

Ако и вие смятате така, може да подпишете петицията на Захари Карабашлиев тук.

 

Най-четените